Читателски коментари

Страхотна книга! Направо не исках да свършва.

Голяма скука. Не ми хареса.

Класика!

Книгата за да се появи в „Читанка“ първо някой е направил сайта, после той и други хора са участвали в поддръжката му, трети са дарили сървърни ресурси за работа на огледалата и т.н. Всички хора тези заслужават да им се изказва благодарност при всеки удобен случай и се присъединявам към думите на morski pras, защото също дълги години се възползвам безвъзмездно от труда на екип „Читанка“.

Книгата не е направена от „екип“, а от един-единствен доброволец. Поради тегавото качване тук, я има и в други сайтове.

Добрите психологически портрети правят за мен приемлива книгата. Благодаря на екип"Читанка"!

Като че ли авторката е имала пред себе си пътеводител за Южна Африка, когато е писала това произведение. Нелогично написано, следвайки линия, която обърква много често посоката. Загубено време!

Поредната много интересна книга от поредицата за Алекс Крос!

Много посредствена книга. Само секс и от немай къде някаква тъпа криминална история. Всички влюбени в главната героиня, тя с всички спала. Добре, че поне е кратка, та не си загубих много времето.

Чудесен роман ! Мисля, че към днешна дата, почва да се изяснява докъде ще доведе човешката алчност и безрасъдство : /

При набирането на текста в последните два стиха са допуснати две грешки. Моля да бъдат поправени — развалят финала на творбата, на всичкото отгоре масово се преписват в интернет с грешките. Ето оригиналът по изданието библиотека СВЕТОВНА КЛАСИКА, Пейо К. Яворов ЛИРИКА, издателство „Български писател“, 1985 г.:

…

и към честита бъдност пътеката най-права

самси ще да узнай.

Ех, въздишам по японските технологии, японската образователна система, японската медицина, японското активно дълголетие, но не и по японските корпорации.

Аз също харесвам тази книга на Амели Нотомб. За мен Нотомб пише по-добре от Семов. Но книгата на Нотомб също се нуждае от по-задълбочено тълкуване, защото описаният психически тормоз в големите компании, е характерен не само за Япония. Работил съм няколко години в западноевропейски и български компании и ще ви кажа, че нещата там не са много по-различни. Макар че формите на тормоз са по-други, резултатът е сходен. „Случайният“ човек е подложен на тежко изпитание на такива места. Проблемът, който описва Нотомб е социален, а не национален, но човек може да го усети истински само от личен опит. „Култът към шефа“ e налице и в Западна Европа, а неизповядващите го са подложени на репресии под една или друга форма. Хубавото е, че живеем в свободен свят и за хората, обичащи личната си свобода, има и други пътища освен големите компании. Уви, човеството е така устроено — за да могат едни хора да си почиват, други трябва да работят в „трудовите лагери“, независимо къде се намират — Япония, САЩ, Западна Европа, България. Независимо дали е капитализъм или социализъм. За да имаме работеща икономика, трябва да има и „трудови лагери“. Но животът в такива „лагери“ допада на хора, които са свикнали да работят рутинни дейности и да бъдат изпълнители, а нямат качества да излязат извън тази среда.

Книгата на Нотомб показва обаче и нещо друго, което е характерно за японската действителност. Амели е с висок социален статус (дъщеря е на дипломат), но започва от ниско ниво в йерархията на компанията. Във Франция или Белгия щеше да започне от друго, по-високо ниво, бъдете сигурни, да не говорим за България. Но други хора под нея щяха да имат нейната „японска“ съдба. Нещо повече, с характерното си светоусещане Амели трудно би могла да работи в компания, където и да било по света. Нейният път е литературата.

Прочетете книгата на Амели Нотомб „Трепет и изумление“. Коя е тя?Младата белгийска писателка Амели Нотомб е родена в Япония. След това живее в Китай и САЩ, където баща й е посланик. Завършва филология, работи като преводач в Япония и от 1992 г. насам издава всяка година по една книга. Още с първата си книга „Хигиена на убиеца“ се налага като автор с богато въображение, блестящ стил и тънък хумор. Следват „Любовен саботаж“, „Пеплум“ и др. А романът „Изумление и трепет“, който разказва за живота на младата стажантка Амели в една голяма японска компания, е наречен от критиката „истинско чудо“. И ще видите, че и Япония не всичко е „цветя и рози“. Убеден съм, че голямата част от хората които въздишат по Япония няма да издържат в този „трудов лагер“.

Втора част на „Войната на Старците“. Точно толкова силна, колкото и първата част — 6/6.

Книгата е супер!

Гради върху традициите на класическата научната фантастика. Поради това се усеща влиянието на Робърт Хайнлайн и Артър Кларк. Притежава обаче достатъчно много новаторски идеи, за да не звучи като старо претоплено, а има стойност като самостоятелна творба. Идеите са добре развити, езикът е супер — притежава и сериозност и хумор, и цинизъм. Отлична творба по мое мнение!

SecondShoe казва по-горе, че има много пробойни. Според мен е тъкмо обратното — защо Вселената на творбата е такава каквато е, е логически много добре аргументирано и консистентно!

Има интересни идеи като за фентъзи. Може да се чете като за забавление.

Прочетох и втора част, която според мен е по-слаба. Става неконсистентна и има прекалено много локуми.

Но като чета тук коментарите май няма да се пробвам с трета и четвърта част.

Първа част е по-добра и интересна за четене, защото идеите, поне донякъде, са новаторски.

В тази част обаче не са добре надградени и твобрата е по-скоро посредствена. Не е добре обмислено и страда от липса на консистентност.

Във всеки случай става да се чете за забавление.

Ако Толкин е 6, това тук е 3.

Много добра книга! Авторът прави връзка със случките и героите от предишните му книги, което също много ми хареса !

Големи човешки трагедии, разказани увлекателно. Без претенции за историческа стойност осветлява безчинствата на османците. Хвърля светлина върху съвременните събития. Бих я поставила в топ три на прочетените книги през последната година.

сьгласна сьм с вас ,интересна книга е