Читателски коментари (за „За Япония — като за Япония “ от Марко Семов)

Ех, въздишам по японските технологии, японската образователна система, японската медицина, японското активно дълголетие, но не и по японските корпорации.

Аз също харесвам тази книга на Амели Нотомб. За мен Нотомб пише по-добре от Семов. Но книгата на Нотомб също се нуждае от по-задълбочено тълкуване, защото описаният психически тормоз в големите компании, е характерен не само за Япония. Работил съм няколко години в западноевропейски и български компании и ще ви кажа, че нещата там не са много по-различни. Макар че формите на тормоз са по-други, резултатът е сходен. „Случайният“ човек е подложен на тежко изпитание на такива места. Проблемът, който описва Нотомб е социален, а не национален, но човек може да го усети истински само от личен опит. „Култът към шефа“ e налице и в Западна Европа, а неизповядващите го са подложени на репресии под една или друга форма. Хубавото е, че живеем в свободен свят и за хората, обичащи личната си свобода, има и други пътища освен големите компании. Уви, човеството е така устроено — за да могат едни хора да си почиват, други трябва да работят в „трудовите лагери“, независимо къде се намират — Япония, САЩ, Западна Европа, България. Независимо дали е капитализъм или социализъм. За да имаме работеща икономика, трябва да има и „трудови лагери“. Но животът в такива „лагери“ допада на хора, които са свикнали да работят рутинни дейности и да бъдат изпълнители, а нямат качества да излязат извън тази среда.

Книгата на Нотомб показва обаче и нещо друго, което е характерно за японската действителност. Амели е с висок социален статус (дъщеря е на дипломат), но започва от ниско ниво в йерархията на компанията. Във Франция или Белгия щеше да започне от друго, по-високо ниво, бъдете сигурни, да не говорим за България. Но други хора под нея щяха да имат нейната „японска“ съдба. Нещо повече, с характерното си светоусещане Амели трудно би могла да работи в компания, където и да било по света. Нейният път е литературата.