Читателски коментари

@dobridim и @darkness: Дайте повече подробности! Кое издание сте чели? Чий превод е?

Публикуваното е първо издание, тъй като никъде в изданието не се упоменава поредният брой на изданието. Преводът представлява авторски труд на преводача и не можем да го променяме.

Аз наскоро четох части от романа на руски и действително има лисваща значителна част, която изяснява значителна част от сюжета, Ромашкин се среща наново с Таня, разбира що за кариерист е Линтварьов, запознава се с живота в тила и т.н.

Като цяло ми хареса, макар че е малко повърхностна според мен. И финалът някак се губи.

Препоръчвам! Пореден завладяващ роман!

Може би трябва да прочета романа отново, защото първия път нещо не можах да го схвана. Иначе хвалят книгата наляво и надясно, което ме прави още по-решен да го направя.

Недопустимо е да напишеш България с малка буква…

Да, наистина, Кинг винаги изненадва. Толкова е различен с всяка една книга!

Благодаря за инфото за филма. Задължително ще се постарая да го гледам. Докато четох книгата си представях точно Кати Бейтс в ролята на Долорес. В Мизъри тя беше просто номер едно!

Интересни диалози, свеж хумор,приятна книга за свободното време.

По никакъв начин, не можеш да сравняваш Коелю и Борхес. Коелю е съвременен шаман, в лошия смисъл на думата. Борхес, от друга страна, е отличен писател. Борхес е оригинален. Коелю е плагиат, криещ се зад псевдо-психологически, мъгливи, писания.

Много точно определение. Изключително глупава книга… Както и всички книги на Коелю между другото.

Тази книга спокойно може да остане единствена в секциите на книжарниците „самоосъвършенстване“, „приложна психология“, прочие и всичките другите боклуци там да се пратят в кошчето.

Коелю не е оригинален автор. Абсолютно същия сюжет има един много по-ранен разказ на друг латиноамериканец — Хорхе Луис Борхес, като самият Борхес посочва, че просто преразказва много по-стара история. Коелю е разгърнал тази история до обема на роман… и може би тази книга е най-доброто което е можел да направи изобщо.

В латиноамериканската култура като цяло дори големи автори не се смущават да ползват чужди идеи, нещо на което в Европа не се гледа добре.

Знам, че много хора го харесват, но… всяко време си има своите масови автори. След две негови книги, аз тотално се убедих, че Коелю няма абсолютно нищо което може да ми даде като автор и съответно не бих посегнал към него никога повече.

Новелата е изключителна! Атмосферата, която Кинг създава е неподражаема, а и посланието за безкрайната сила на волята е поднесено по много нетипичен и в същото време смразяващ начин.

Хареса ми. Но е адски досадно да четеш творба с толкова много правописни грешки… Това ме изуми!

Една от най- добрите му книги !

Стивън Кинг е писател, който общо казано има два типа романи. Едните са хоръри и задоволяват очакванията на този тип читатели, които са чували за него и очакват да бъдат вцепенени от страх и ужас при четенето на такива. смея да кажа , че за мен това са по-слабите му и масово усвояеми произведения. Другият вид са именно такива като ,,Дългата разходка’’. Това е роман който прочетох на около 17– 18 години и той остави незаличим спомен и белег за цял живот в съзнанието ми. Незнам дали разбирате същността на този роман,но той е една метафора на света около нас. Той е много дълбоко философски и изгражда състезанието на живота през очите на едни полудеца, полувъзрастни.Подобни романи не се четат очаквайки да се случи нещо фрапантно, те се преживяват чисто емоционално и психологически, пез очите на всеки един герой. Давайте на децата си да четат такива книги. След прочитането може да не ги разберат, но със сигурност някъде нещо вътре в тях ще остане променено завинаги.

В този разказ видях някои мотиви, които Кинг по-късно брилянтно ще развие в „То“. Хареса ми.

Много добра! Ако сте харесали „Дългата разходка“, тази също ще ви допадне. Аз не мога да преценя за себе си коя ми харесва повече. И двете са много силни.

Книгата не е анти-нещо си, а про-човешка.

Книгата е такава, каквато решат читателите — антикомунистическа, антифашистка, антидемократична. И много, много истинска. Жалко, че малко хора могат да прозрат истината.