Човекът сянка от Коуди Макфейдън
Динамичен и вълнуващ трилър…много добър сюжет
Ще те накарам да се влюбиш от Нора Кейд
Започна обещаващо,но се оказа боза.
По-студената война от Чарлс Къминг
В детайлите ненужни /пиел само „стела..лала“/ се губи динамиката. Същото беше и в предишната книга. Читанка, Благодаря Ви за работата, ценна за душите ни!
Единствен дъх от Луси Кларк
Много увличаща книга. Някои неща ги подозирах, а други в развръзката ме изненадаха. Кара те да се замислиш за доверието, което имаш в близките си хора. И до къде си готов да стигнеш с прошката към тях. Бих прочела и други произведения на тази авторка. Жалко, че в Читанка е само тази.
Пикник край пътя от Аркадий Стругацки, Борис Стругацки
В това издание на „Пикник край пътя“ (благодаря на всички хора, които са свършили нелеката работа, за да е тук),
което чета за пръв път (чел съм много пъти едновремешното, в „Неуговорени срещи“ от 1983 г.), забелязах (не съм
прочел все още цялата книга) две странни неща в глава „1. Редрик Шухарт“:
1.
„Но той не се успокои. Скочи от перваза на прозореца и взе да крачи напред-назад из кабинета, като си мърмореше:
— Не, братче, виждам, че не ми вярваш! А защо не вярваш?! Напразно не ми вярваш, да знаеш…
Той ме погледна някак странно, скочи от перваза и закръстосва кабинета си. Тича той из кабинета, а аз седя, пуша и си
мълча. Жал ми е за него, разбира се, и ме е яд, че така глупаво се получи. Уж излекувах човека от меланхолията. А кой
е виновен? Сам съм си виновен. Никой не ме би по главата да плямпам. Подмамих го с бонбонче, горкото хлапе, а то го
изтърва и остана с пръст в устата. Но ето че той престава да бяга, спира се край мен и като гледа някъде встрани,
неловко пита:
— Слушай, Ред, а колко може да струва пълната «празнотия»?“
Тоест в два поредни абзаца Кирил скача от перваза на прозореца и започва да обикаля наоколо.
В руското многотомно издание на творбите на АБС от 2003 г.: Аркадий Стругацкий, Борис Стругацкий
СОБРАНИЕ СОЧИНЕНИЙ В
ОДИННАДЦАТИ ТОМАХ,
ТОМ ШЕСТОЙ
— 1969–1973, именно оттам би трябвало да е този допълнен, разширен и нецензуриран
превод, тази част е така:
„Посмотрел он на меня как-то странно, соскочил с подоконника и стал ходить по своему кабинетику взад-вперед. Он по
кабинетику бегает, а я сижу, дым пускаю и помалкиваю. Жалко мне его, конечно, и обидно, что так по-дурацки
получилось: вылечил, называется, человека от меланхолии. А кто виноват? Сам я и виноват. Поманил дитятю пряником, а
пряник-то в заначке, а заначку сердитые дяди стерегут… Тут он перестает бегать, останавливается около меня и, глядя
куда-то вбок, неловко спрашивает:
— Слушай, Рэд, а сколько она может стоить — полная «пустышка»?“
2.
"Баща ми, лека му пръст, би погледнал и нищо особено не би забелязал, най-много щеше да попита: „Защо тоя завод пуши,
стачка ли има?…“
Естествено, трябва да е: "Баща ми, лека му пръст, би погледнал и нищо особено не би забелязал, най-много щеше да
попита: „Защо тоя завод НЕ пуши, стачка ли има?…“
„Папаша, покойник, посмотрел бы и ничего бы особенного не заметил, разве что спросил бы: чего это завод не дымит,
забастовка, что ли?…“
Живот на заем от Ерих Мария Ремарк
Чела съм я преди 20години и въпреки това много често в трудни моменти се сещам за нея. Като учебник, като правило, когато се лутам и удрям като муха в стената и не знам как да преодолея обречеността, историята изниква в главата ми и се чувствам по-спокойна и по-силна. Когато казват, че няма правило как да живееш все се сещам за Живот назаем…Нощ в Лисабон също ми е много любима. Ами това е Ремарк!
Вълкът и гълъбицата от Катлийн Удиуиз
Току-що я прочетох и много ми хареса краят — силен и изненадващ! Като цяло книгата ми хареса, имаше някои слаби моменти, които ме изнервиха (като този в който главният герой не разбра, че момичето е девствено и някои други които бяха претупани).
Театър от Съмърсет Моъм
В края на книгата липсват няколко изречения:
— Всичко е прекрасно. Знаеш ли, удивително е колко различни вкусове имат хората. Г-жа Сидънс обичаше котлети, аз ни най-малко не приличам на нея, аз обичам бифтек.
Много хора цитират това изречение, а аз все се съмнявам в превода или в нещо друго, защото ако е за всички щастието, то тогава защо е необходимо да се добавя, че никой не трябва да бъде обиден, пренебрегнат и т. н.? Щастие за всички. Дотук добре. И после се добавя, че никой не трябва да е обиден. Ами ако е обиден, вероятно няма да е щастлив. Или не разбирам? Ще съм благодарен някой да ми обясни. Ще съм благодарен също и ако има и други, които мислят като мен, пък се обадят.
Роден да оцелява от Винс Флин, Кайл Милс
Прекрасно написана, с отличен сюжет. Жалко че писателят почина и серията трябваше да продължи с друг автор.
Вероятно е хубаво написано, но г-н Джулиан Асанж срина фантазиите.
Щастие за всички даром и никой да не бъде обиден.
Магия от Лайза Клейпас
Красиво е!
Зад борда от Д. П. Лайл
Е супер е поднесен този трилър,с голяма доза хумор ….
Момичето преди от Дж. П. Дилейни
Книгата е страхотна
Вълшебна нощ от Лайза Клейпас
Толкова сладко ! Магията но чувствата.
Невинност от Дийн Кунц
Страхотна книга, но очаквам и "Шепоти "!
Любов под прикритие от Джули Джеймс
Най -добрата от поредицата. Сарказъм и горещ секс.Двете ми любими неща.
Смъртен грях от Матю Арлидж
Много добър трилър,,
Аборт от Майкъл Крайтън
Книгата е интересна, чете се лесно — сюжетът търпи обрати, има неочакван край. Освен това поставя интересни въпроси, касаещи медицинската етика и не само, които са били актуални през 1968г., но са също толкова актуални и днес. Книгата завършва така: „Има още един проблем на медицинската етика, засягащ лекарите и производителите на лекарства. Той прилича на дърпане на въже с четири края, включващо пациента, лекаря, правителството и производителя на лекарства. Изходът от този проблем за сега е неясен.“
Читателски коментари