Спомен за светлина от Робърт Джордан, Брандън Сандърсън
Края на любима книга винаги ме натъжава малко. И въпреки някои наистина прекалени неща — като все по-досадната Егвийн например, четох с удоволствие.
Произход от Дан Браун
Това кучешко повръщано било бестселър?!? Онемявам от отврат!
Лунните градини от Стивън Ериксън
Минете ли първата,няма спиране вече.Епична поредица!
Любовницата от Даниел Стийл
Толкова повече глупости пише, трябваше да напиша. Жалко, че няма възможност за корекция
Съдружници срещу престъплението от Агата Кристи
Направо се учудих като не видях коментари! Това беше първата ми прочетена книга с Томи и Тапънс които обожавам! <333
Ужас! Колкото повече остарява тази жена, толкова повече истории пише! Това е претенциозна дивотия! Добре поне, че не е любимата и в последните книжлета тема за по- възрастната жена и ( поне) десетина години по- младия мъж, луд от любов… Или силно влюбената в 40 тина години по- възрастен мъж госпожица…
Произшествие в „Сан Суси“ от Агата Кристи
Една от най-любимите ми книги с Томи и Тапънс!
Мистерията в „Синия експрес“ от Агата Кристи
Буквално беше втората или третата ми прочетена книга на Агата Кристи когато бях доста малка, изключително удоволствие беше и си остана този шедьовър заедно със Смърт край Нил!!! Горещо ги препоръчвам както и всички други книги на Кралицата! <333
Кръвта на чудовището от Р. Л. Стайн
Страхотна книжка! Има и продължение, но за сега не е издавано на български.
Смъртоносно обаждане от Крис Картър
Поредният великолепен роман на Крис Картър.
Сърца за разбиване от Али Новак
Четох я преди години. Страхотна е! Чакаме следващите.
Всяко малко нещо от Саманта Йънг
Това е втората книга от поредицата Хартуел.
На мен лично най-много ми допада третата „Неизречени неща“ за Далия и Майкъл.
А всъщност най-любимата ми книга на Саманта Йънг е „Джамейка Лейн“ от поредицата Дъблин стрийт.
Надявам се да се качат и двете поредици тук.
Човекът сянка от Коуди Макфейдън
Динамичен и вълнуващ трилър…много добър сюжет
Ще те накарам да се влюбиш от Нора Кейд
Започна обещаващо,но се оказа боза.
По-студената война от Чарлс Къминг
В детайлите ненужни /пиел само „стела..лала“/ се губи динамиката. Същото беше и в предишната книга. Читанка, Благодаря Ви за работата, ценна за душите ни!
Единствен дъх от Луси Кларк
Много увличаща книга. Някои неща ги подозирах, а други в развръзката ме изненадаха. Кара те да се замислиш за доверието, което имаш в близките си хора. И до къде си готов да стигнеш с прошката към тях. Бих прочела и други произведения на тази авторка. Жалко, че в Читанка е само тази.
Пикник край пътя от Аркадий Стругацки, Борис Стругацки
В това издание на „Пикник край пътя“ (благодаря на всички хора, които са свършили нелеката работа, за да е тук),
което чета за пръв път (чел съм много пъти едновремешното, в „Неуговорени срещи“ от 1983 г.), забелязах (не съм
прочел все още цялата книга) две странни неща в глава „1. Редрик Шухарт“:
1.
„Но той не се успокои. Скочи от перваза на прозореца и взе да крачи напред-назад из кабинета, като си мърмореше:
— Не, братче, виждам, че не ми вярваш! А защо не вярваш?! Напразно не ми вярваш, да знаеш…
Той ме погледна някак странно, скочи от перваза и закръстосва кабинета си. Тича той из кабинета, а аз седя, пуша и си
мълча. Жал ми е за него, разбира се, и ме е яд, че така глупаво се получи. Уж излекувах човека от меланхолията. А кой
е виновен? Сам съм си виновен. Никой не ме би по главата да плямпам. Подмамих го с бонбонче, горкото хлапе, а то го
изтърва и остана с пръст в устата. Но ето че той престава да бяга, спира се край мен и като гледа някъде встрани,
неловко пита:
— Слушай, Ред, а колко може да струва пълната «празнотия»?“
Тоест в два поредни абзаца Кирил скача от перваза на прозореца и започва да обикаля наоколо.
В руското многотомно издание на творбите на АБС от 2003 г.: Аркадий Стругацкий, Борис Стругацкий
СОБРАНИЕ СОЧИНЕНИЙ В
ОДИННАДЦАТИ ТОМАХ,
ТОМ ШЕСТОЙ
— 1969–1973, именно оттам би трябвало да е този допълнен, разширен и нецензуриран
превод, тази част е така:
„Посмотрел он на меня как-то странно, соскочил с подоконника и стал ходить по своему кабинетику взад-вперед. Он по
кабинетику бегает, а я сижу, дым пускаю и помалкиваю. Жалко мне его, конечно, и обидно, что так по-дурацки
получилось: вылечил, называется, человека от меланхолии. А кто виноват? Сам я и виноват. Поманил дитятю пряником, а
пряник-то в заначке, а заначку сердитые дяди стерегут… Тут он перестает бегать, останавливается около меня и, глядя
куда-то вбок, неловко спрашивает:
— Слушай, Рэд, а сколько она может стоить — полная «пустышка»?“
2.
"Баща ми, лека му пръст, би погледнал и нищо особено не би забелязал, най-много щеше да попита: „Защо тоя завод пуши,
стачка ли има?…“
Естествено, трябва да е: "Баща ми, лека му пръст, би погледнал и нищо особено не би забелязал, най-много щеше да
попита: „Защо тоя завод НЕ пуши, стачка ли има?…“
„Папаша, покойник, посмотрел бы и ничего бы особенного не заметил, разве что спросил бы: чего это завод не дымит,
забастовка, что ли?…“
Живот на заем от Ерих Мария Ремарк
Чела съм я преди 20години и въпреки това много често в трудни моменти се сещам за нея. Като учебник, като правило, когато се лутам и удрям като муха в стената и не знам как да преодолея обречеността, историята изниква в главата ми и се чувствам по-спокойна и по-силна. Когато казват, че няма правило как да живееш все се сещам за Живот назаем…Нощ в Лисабон също ми е много любима. Ами това е Ремарк!
Вълкът и гълъбицата от Катлийн Удиуиз
Току-що я прочетох и много ми хареса краят — силен и изненадващ! Като цяло книгата ми хареса, имаше някои слаби моменти, които ме изнервиха (като този в който главният герой не разбра, че момичето е девствено и някои други които бяха претупани).
Театър от Съмърсет Моъм
В края на книгата липсват няколко изречения:
— Всичко е прекрасно. Знаеш ли, удивително е колко различни вкусове имат хората. Г-жа Сидънс обичаше котлети, аз ни най-малко не приличам на нея, аз обичам бифтек.
Читателски коментари