Читателски коментари

Метеоритът от Дан Браун

Боре (30 декември 2013 в 01:24), оценка: 5 от 6

Браво за коментара ти компетентни човеко. Почуства ли се облекчен като нарече толкова хора „примитивни консуматори“ и „неграмотни лумпени“? Моля, сподели с нас някой от бестселърите си, за да видим дали ще успееш да спечелиш някои „неграмотни лумпени“ за свои читатели. Моля екипът на Читанка за внимание към коментара на класифициращия хора читател, „Джоу“.

Лъвът, Вещицата и дрешникът от Клайв Стейпълс Луис

А Р А В И С (30 декември 2013 в 00:02), оценка: 6 от 6

Тази книжка ми е любимата! Истински шедьовър!

Време разделно от Антон Дончев

д. (29 декември 2013 в 21:06)

"В отговор на твърденията, че историческите факти в романа не са истинни, акад. Дончев твърди, че е имало насилствено помохамеданчване. Знае се датата, когато босненци са помохамеданчени лично от Мехмед II Завоевателя. Той добавя: „Имало е дръвник, имало е чалма. Плащал се е кръвен данък — сина от 9-14г. го прибират, и в момента, в който прекрачи бащиния праг, той юридически става роб на султана. След това го обрязват и насилствено го правят мохамеданин. По този начин по времето на Сюлейман 150 000 души са превърнати в роби.“

Академикът с годините хептен не го слуша главата. Или книгата е преведена на сръбски и чака своето издаване в Баня Лука.

Романът няма плътност, защото ползва за основа ужасът (при това евтиният, примитивният) и синтезът на цялата мистификация и фантасмагория, която е лепнела по отбраните умове от онова време. Поради това и подобен вид патриотизъм е евтин и следователно нежелан.

Хиляда сияйни слънца от Халед Хосейни

anche (29 декември 2013 в 20:49)

Ловци на хвърчила е тази книга която трябва да се прочете! Сияйните слънца дори не я дочетох,

Не пипай тази книга! от Ян ван Хелсинг

Вал Томов (29 декември 2013 в 19:13)

Teзи, които критикуват книгата са или злонамерени или не могат и не искат да мислят. Да много неща ги има и в други книги, но тук има и много нови факти. Книгата е написана сбито и е за хора, малко насочени вече в материята. За мен е уникална книга и много се радвам, че все още има хора, които мислят и се борят…

Червената шапчица от Братя Грим

Илияна (29 декември 2013 в 18:57)

На мен тази приказка много ми хареса.

Да ви кажа ли защо ми хареса?

-Ще ви кажа защо ми харесва.Харесва ми ,защото е поучителна….

Удоволствието на краля от Хедър Греъм

SK (29 декември 2013 в 14:28)

Заслужава си да се прочете! Ако ви е допаднала книгата прочетете и Дъщерята на огъня на същата авторка :)

2018

Смех (29 декември 2013 в 13:41)

http://semkiibonbonki.blogspot.com/2006/01/copyright.html

Оригинала е за Достоевски.

Идору от Уилям Гибсън

biox (29 декември 2013 в 12:36), оценка: 3 от 6

Един от редките случаи, когато зарязвам книга недочетена. Просто е мъка. ако някой очаква да има нещо общо с Невромансер-а или киберпънка, то може да остане разочарован.

2018

Эмил (29 декември 2013 в 11:20)

Ние вече сме на прага на това ужасно бъдеще.

Родена във вторник от Луиз Бегшоу

ekhipatia (29 декември 2013 в 03:45), оценка: 4 от 6

Много интересна и поучителна книга. Отделете време да я прочетете.

2018

ganiva (28 декември 2013 в 23:43), оценка: 5 от 6

Боже, останах без думи. Да се смееш ли, да плачеш ли. Дано не стигнем дотам.

В общи линии ми хареса написаното, само дето не разбрах защо пише „превод от руски Григор Гачев“. Нали се говори за софийско жилище, за Вазов, за български роман. Не е ли въпросният Григор Гачев авторът? Дори авторът да е анонимен, не е ли българин?!

Мизъри от Стивън Кинг

Марина (28 декември 2013 в 21:02)

Първата книга на Стивън Кинг, която прочетох. Уникална е наистина. Понеже беше и първата книга от такъв жанр, която прочетох, в началото ми беше много трудно, мислех, че няма да я завърша. Влизах много в сюжета и ми беше адски трудно да се откъсна от него и от описателните моменти на болката и изтезанието. Но с течение на времето и на историята свикнах. Но си остава фактът, че през цялото време съчувствах на Пол и исках да се измъкне, колкото се може по-невредим. Доволна съм от края по някакъв начин. В момента чета „Живата факла“(Подпалвачката) и я намирам коренно различна от „Мизъри“. „Мизъри“ е като истинска, съвсем възможна история, абсолютен психотрилър и на моменти хорър. Но определено не е за всеки…който е свикнал може би няма да му направи голямо впечатление, но пак казвам, че това беше моята първа среща с този автор и този жанр. Бих я прочела отново.

Заблудите на Дан Браун от Емануел Икономов

Посетител (28 декември 2013 в 20:14)

Интересно дали би възкликнал: „Какво тесногръдие“, ако автор, пък дори той бил и Дан Браун, напише нещо подобно на: „Монахът излезе през западния вход на НДК. От тук можеше да наблюдава Алея Яворов чак до арките на Централна Гара, която е била издигната в края на 19 век върху останките на стар манастир…“. Дори и художествената измислица си има някакви граници. :)

Можеш ли да пазиш тайна? от Софи Кинсела

Teddka (28 декември 2013 в 20:13)

Една от любимите авторки ми е! Книгата е страхотна, Ема е уникален и забавен образ, повечето от вас не си признават, но сигурно и на вас понякога не ви е удобно да носите прашки! Ха-ха :)

Да се влюбиш в негодник от Джоана Линдзи

miss_m (28 декември 2013 в 18:13)

Много приятна книжка наистина.

Само ти от Синтия Виктор

Prototip (28 декември 2013 в 16:02), оценка: 5 от 6

Книгата си струва отделеното време .

Спомни си кога от Джудит Макнот

Prototip (28 декември 2013 в 16:00), оценка: 5 от 6

Много хубава книга .Чете се на един дъх!

Хиляда сияйни слънца от Халед Хосейни

Darka (28 декември 2013 в 15:09), оценка: 5 от 6

Много силна и стойностна творба, повод за много размисли.Препоръчвам, заслужава си да бъде прочетена.

Заблудите на Дан Браун от Емануел Икономов

Бъгчо (28 декември 2013 в 14:49)

Боже, какво тесногръдие! Започвайки от безумната теза, че книгата е пътеводител или научен труд, а не художествено произведение, световно неизвестният критик сипе злоба. От яд, че не може да продаде и 200 бройки от свое произведение.

Човече, на Дан Браун можеш дамо да му лапаш прахта. Такъв стабилен и ерудиран писател се ражда рядко. За това е придобил вече статута на класик.

Като се замисля, реакцията ти е разбираема. Първо, много по-лесно е да рушиш и оплюваш, от колкото да създаваш. Второ, с опита си да рушиш нещо велико, голямо, известно, ти си представяш че си още по-велик от Браун. Това е съвсем естествено състояние за едно дребно човече. Като да отидеш да надраскаш К*Р на Хеопсовата пирамида.

Е, дано поне за малко си се почувствал велик. Всеки има право на совите две-три секунди слава — някой ден може наистина да ги постигнеш. Но по-вероятно ще оставиш след себе си само малка локвичка жлъч

(очаквам с нетърпение следващите части — примерно „Непростимите заблуди на Толкин“)