Читателски коментари

Заблудите на Дан Браун от Емануел Икономов

Посетител (28 декември 2013 в 20:14)

Интересно дали би възкликнал: „Какво тесногръдие“, ако автор, пък дори той бил и Дан Браун, напише нещо подобно на: „Монахът излезе през западния вход на НДК. От тук можеше да наблюдава Алея Яворов чак до арките на Централна Гара, която е била издигната в края на 19 век върху останките на стар манастир…“. Дори и художествената измислица си има някакви граници. :)

Можеш ли да пазиш тайна? от Софи Кинсела

Teddka (28 декември 2013 в 20:13)

Една от любимите авторки ми е! Книгата е страхотна, Ема е уникален и забавен образ, повечето от вас не си признават, но сигурно и на вас понякога не ви е удобно да носите прашки! Ха-ха :)

Да се влюбиш в негодник от Джоана Линдзи

miss_m (28 декември 2013 в 18:13)

Много приятна книжка наистина.

Само ти от Синтия Виктор

Prototip (28 декември 2013 в 16:02), оценка: 5 от 6

Книгата си струва отделеното време .

Спомни си кога от Джудит Макнот

Prototip (28 декември 2013 в 16:00), оценка: 5 от 6

Много хубава книга .Чете се на един дъх!

Хиляда сияйни слънца от Халед Хосейни

Darka (28 декември 2013 в 15:09), оценка: 5 от 6

Много силна и стойностна творба, повод за много размисли.Препоръчвам, заслужава си да бъде прочетена.

Заблудите на Дан Браун от Емануел Икономов

Бъгчо (28 декември 2013 в 14:49)

Боже, какво тесногръдие! Започвайки от безумната теза, че книгата е пътеводител или научен труд, а не художествено произведение, световно неизвестният критик сипе злоба. От яд, че не може да продаде и 200 бройки от свое произведение.

Човече, на Дан Браун можеш дамо да му лапаш прахта. Такъв стабилен и ерудиран писател се ражда рядко. За това е придобил вече статута на класик.

Като се замисля, реакцията ти е разбираема. Първо, много по-лесно е да рушиш и оплюваш, от колкото да създаваш. Второ, с опита си да рушиш нещо велико, голямо, известно, ти си представяш че си още по-велик от Браун. Това е съвсем естествено състояние за едно дребно човече. Като да отидеш да надраскаш К*Р на Хеопсовата пирамида.

Е, дано поне за малко си се почувствал велик. Всеки има право на совите две-три секунди слава — някой ден може наистина да ги постигнеш. Но по-вероятно ще оставиш след себе си само малка локвичка жлъч

(очаквам с нетърпение следващите части — примерно „Непростимите заблуди на Толкин“)

Цезар от Колийн Маккълоу

gosho21 (28 декември 2013 в 14:02)

Ето мнение за поредицата. Само името на автора е достатъчна реклама за да я започнете. Но ако това не ви е достатъчно,ще кажа,че тая поредица е най пълното правдоподобно и интересно четиво,което дава реална представа за много голям период от историята на древният Рим.

В телата си разпръснати върнете се от Филип Хосе Фармър

sharden (28 декември 2013 в 12:43), оценка: 5 от 6

Интересна. Самобитна творба; за съществуване на безсмъртието авторът е изнамерил оригинално обяснение. Когато стигнете до частта, когато това се изяснява, започват да се загатват антиутопичните „жилки“ на опита за обяснение на формирането на човешкото общесто… Мотивът за конспирацията премехва голяма част от мистиката, която те кара да продължаваш да четеш, за да си обясниш какво става … хубав приключенски дух. Завършва изведнъж и някак неестествено. Затова й давам 5 от 6 възможни ;)

Метеоритът от Дан Браун

Джоу (28 декември 2013 в 12:10)

Книгата е елементарна и отговаря на читателска аудитория от примитивни консуматори. Фабулата е нереалистична и може да ангажира вниманието само на неграмотни лумпени! Който иска да прочете истинска заплетена мистерия с грабваща от началото до края вниманието фабула, препоръчвам „Сикстинският заговор“ на Филип Ванденберг.

Котка в дъжда от Ърнест Хемингуей

СБ (28 декември 2013 в 11:51)

Да, котка в дъжда… Тъжно е…

Хиляда сияйни слънца от Халед Хосейни

bam (28 декември 2013 в 10:43), оценка: 3 от 6

Не ме впечатли изобщо! Напомня доста на турските сапунки, които ги въргяг по телевизиите. Очаквах нещо далеч по-добро, но… УВИ! Много разтегнати локуми и обяснения, и нищо повече!!!

2018

нели (28 декември 2013 в 09:58)

не е за вярване, но кой знае

Гейтуей от Фредерик Пол

sharden (28 декември 2013 в 09:36), оценка: 5 от 6

Хубава фантастика, хареса ми! Авторът има оригинален стил, в произведението личи талантът, прилича малко на несравнимия Дан Симънс. Има някои слаби страни като недобре обяснени физически явления, които се явяват причинно-следствени връзки на действието. Чете се на един дъх и държи в напрежение през цялото време. Хареса ми това, че още в началото, с всеки прочетен параграф се загатва действие, умело се дажа „жокер“ че ще се случи нещо, не се разтягат безсмислени „локуми“, както това става в „Трите заповеди на Създателя“ например, от Дж. Хоуган… май това е …

2018

Милена (28 декември 2013 в 09:35)

Съвсем малко време ни остава до този период!Ужас!

2018

zhivkost (28 декември 2013 в 01:25), оценка: 6 от 6

Страхотно! … и страшно!

Целувай ме, докато спя от Линда Хауърд

louicifer (27 декември 2013 в 20:54), оценка: 6 от 6

Невероятна!

Моята любима годеница от Кристина Дод

SOLO (27 декември 2013 в 20:00)

добър е-но кои са другите романи за гувернантките-тук са само 2

Само натискаш бутона от Ричард Матисън

acutebujo (27 декември 2013 в 17:33), оценка: 6 от 6

Невероятен разказ! Оставя те без дъх…

От любопитство от Джуд Деверо

Darka (27 декември 2013 в 17:10), оценка: 4 от 6

Леко и приятно за четене, но много бързо идва хепиендът.