Читателски коментари

Много ми беше скучна книгата, четох я през ред, само за да разбера как ще извърти нещата авторката накрая. И Джейн Остин е имала претупан край на някой от книгите си, та и този беше такъв, на фона на разтягането на повествованието преди това. Вероятно е трудно да се пресъздаде епохата й от съвременна гледна точка, но има елементарни неща, които авторката е можела да спази — най-малко етикета при обръщенията.

Чудесна книга

Книгата е идейна и поучителна. Човек разбира колко кръв и пот са пролели поколенията преди нас за да имаме днес залък в устата, удобства и сигурен дом. В пълнота са показани човешкия гений и градивна воля и неизбежната победа над егоизма и глупостта. Оригинален сюжет без никакви отклонения от заложената мисия ;)). Всички описани типове герои съществуват и днес и определят що за човечество сме!

Това е опитния разказвач! Препоръчвам я на всеки който харесва реалистичния разказ за света и хората, такива каквито са.

,,Интересно е в исторически аспект от поглед с днешна дата, колко десетилетия и дори векове американците не могат да се освободят от расизма, обаче се месят в делата на други народи с осъждащ пръст или директно с оръжия и с обещание за имагинерни добри цели и хуманитарност, а в собствената си страна потискат дадени слоеве доста, доста дълго време през 20-ти век по директни или индиректни начини.’’

Това добре го каза, но спри се до тук. Хайде да не изпростяваме. Всеки си има право на мнение и вкус.

Наистина не обичам да критикувам автори и книги, но не мога да разбера как толкова посредствена и слаба книга, може изобщо някой над на повече от 20 години от България (понеже в САЩ нивото е по-тъповато) да нарече блестяща. Ако си юноша да, но иначе трябва да си чел много ограничен брой и стил книги от световната литература, за да намираш такова слабо, детско произведение за чак блестящо. Детска книга, с определени поучителни моменти да, но не е блестяща книга. Книгата е за младата аудитория, за младите читатели е достатъчно добра, но нищо повече.

Книгата е страхотна, развлекателна и приятна и с приятен завършек!

Обикновено се въздържам от това да съдя някой, който е имал куража да сътвори нещо, но в случая не бих могъл да не заема активна позиция.

Двете книги на този автор нямат правото да претендират, че са продължение на Лъдлановата трилогия. Написани са по-скоро като преразказ с елементи на не особено сполучливо разсъждение. Нямат нищо общо с неподражаемия стил на Р.Лъдлъм.

Съжалявам за загубеното време, въпреки че го уползотворих за четене…

За да бъда коректен подчертавам, че негативното ми мнение е само за това уж продължение на поредицата за Дж.Борн, а не за цялото творчество на автора.

Поредицата „Небесните господари“ е основополагаща за интересът ми към научната фантастика. Още първото прочитане на трилогията преди повече от 15 години ме разтърси и днес нейните страници ме връщат към същото вълнение, което изпитвах разлиствайки ги като дете. На феновете на „Небесните господари“ препоръчвам „Пръстенов свят“ на Лари Нивън. Бъдете здрави и дано доживеем поне 200 години!

Уникална книга, която е сред основополагащите за интересът ми към научната фантастика. Наред със серията за „Небесните господари“ това произведение ще бъде четено като приказка за децата ми и техните деца.

Блестяща книга! Толкова човешка и актуална във всяко едно общество, където върховенството на закона трябва да съществува в лицето на неговите институции, гарантиращи свободата и справедливия процес за всяко човешко същество!

Книгaтa е интереснa,нещо от жaнрa нa Здрaч,но в никъкaв случaи не може дa се срaвнявaт,aвторa не може дa стъпи нa мaлкия пръст нa Стефaни!

Сякаш ми четеш мислите

Да! И аз това казвах — аз съм от хората, които харесват Малкия принц, а вие сте от тези, които им слагат етикети и обобщават.

Психоанализ не беше — просто си противоречите сам и то в писмен вид.

И през ум не ми е минало да се опитвам да ви убеждавам в достойнствата на книгата. Тя си съществува и всеки може да прецени сам.

Радвам се, че сте отговорил по същество на vog.

Така нещата са по-ясни. Начинът ви на мислене, ценностна система и критерии.

Поезията обикновено е привлекателна със своята поетичност и настроение, не с реализма и дълбочината на характерите.

Както и преди казах: Екзюпери и Селинджър не са за вас.

книжката не е лоша, но на мен лично описанията ми бяха в повече. ако имаше повече диалог може би щеше да е по-добра .

Добре, че ти ни отвори очите. Само кажи ни точно кои книги са въздействащи и дейни за нас.

Прехвалена книга.Заблудени сте,ако си мислите,че е " Най-въздействащата и идейна книга" която някога сте чели.

Началото изглеждаше обещаващо, но след това историята за мен лично стана размита.

Говоря за това колко плоско са представени нещата в книгата и колко прибързано Малкия принц, а и самия автор, слагат етикети на всички. Например пияницата пие, което е лошо, човекът с фенерите и продавачът вършат безсмислената си работа по цял ден, което е лошо, суетния човек чака единствено комплименти от всеки и това пак е лошо. Така са показани недостатъци, които абсолютно всеки притежава до някаква степен. В книгата са представени в черно и бяло, няма средно положение, което прави прибързаното им осъждане изключително лесно. По същия начин Малкия принц лепва етикет и на розите — тъй като му изглеждат еднакви и са му „чужди“, той автоматично ги окачествява като „красиви, но празни“. Смисъла на книгата е да не забравяме важните неща в живота, но начина по който това е демонстрирано не ми допада. Може би историята щеше да ми хареса ако героите имаха някаква минимална дълбочина….

Книгата е разкошна! Не е трилър, но къде бихте я поставили като жанр? На моменти дразни адски много превода, но въпреки това, не успява да развали цялостното усещане!

Уау, какво се е заформило тука! Къде видяхте съдене? Не, по-любопитно ми е кои човешки недостатъци и качества са представени за нещо ужасно? Това наистина е въпрос. Скоро не съм я чела.