Читателски коментари

ох, тук пак един стар познайник.. не хранете троловете:)

Аз ще кажа само, че обвинявам г-н Дарси за високите си изисквания към мъжете!

Когато не си изчел нужния вагон книги е трудно да пречупиш егото си и да не се правиш на по-знаещ и по-чел от другите. При вас това явно още е в процес.. изобщо дълъг и сложен процес, както създаването на вскуса, съгласна съм!

maggito,

Освен че цитатът е дълъг и многословен, за съжаление не ни казва нищо нечувано, нито пък го прави по интересен или изискан начин.

Идеята не е да се караме за качествата на книгата, но пък от друга страна не семплото и слабото не може да се казва брилянтно и блестящо и това да бъде отминавано с мълчание.

За хора, които са чели повече, превъзнасянето на точно тази книга буди недоумение. Като и популярността на Паулу Коелю.

Понякога ми се иска да имаше и поле за възрастта на коментиращите. Не че е определяща, но човек рядко може да надскочи с много възрастта си — просто поради това че житейският опит иска да си живял, а вкусът се изгражда бавно.

Както се отбеляза по-нагоре, блестяща е заради идеите, които прокарва, а не заради стилът на повествование.

БЛЕСТЯЩ цитат от книгата, да пак използвам думата БЛЕСТЯЩ:)))

„Томас Джеферсън е казал, че всички хора са създадени равни, тази фраза янките и моралистите от Вашингтон обичат да отправят към нас. През настоящата 1935 г., някои хора използуват тази фраза при всякакви обстоятелства и извън нейния контекст. Най-смешният пример, за който се сещам, е, че хората, които ръководят народното образование, издигат глупавите и ленивите наравно с работливите — понеже всички хора били създадени равни, възпитателите най-сериозно и загрижено ни заявяват, че изоставащите деца изпитват тежко чувство на малоценност. Ние знаем, че всички хора не са създадени еднакви в този смисъл, в който искат да ни убедят някои — едни са по-умни от други, едни имат повече възможности, защото така са се родили, има мъже, които печелят повече пари, има жени, които правят по-добри сладкиши — има хора, родени с много повече от обикновените способности.

Но в едно отношение всички хора в нашата страна са равни — една човешка институция прави бедния равен на Рокфелер, глупавия — равен на Айнщайн и неграмотния — равен на университетски ректор. Тази институция, господа, е съдът. Той може да бъде върховният съд на Съединените щати или най-скромният градски съд в страната, или този почтен съд, където вие сега заседавате. Нашите съдилища имат някои недостатъци, но съдилищата са великите уравнители в тази страна и в нашите съдилища всички хора са равни.

Аз не съм идеалист, но вярвам твърдо в съвършенството на нашите съдилища и в института на съдебните заседатели — това за мен не е идеал, а съществуваща реалност. Господа, като цяло съдът не е по-добър от всеки от нас, които заседават тук. Даден съд е толкова разумен, колкото са разумни неговите съдебни заседатели, а съдебните заседатели са толкова разумни като цяло, колкото е всеки от вас поотделно. Аз съм убеден, господа, че вие без предубеждение ще разгледате показанията, които чухте, ще вземете решение и ще върнете обвинения при неговото семейство. В името на бога, изпълнете вашия дълг!“

Хубава книга

Да, определено книжката ми хареса. Интересна житейска история, озарена от една голяма любов. Много симпатични герои.

Като цяло книгата е страхотна. Не знам за кой ли път я чета. Невероятен заряд и чувства описани по много красив начин. Прекомерият секс според мен е поради сюжета на поредицата. Тъй като е озаглавена „Породите“ според мен е очаквано героите да проявяват повече животински инстинкти.

Много ми беше скучна книгата, четох я през ред, само за да разбера как ще извърти нещата авторката накрая. И Джейн Остин е имала претупан край на някой от книгите си, та и този беше такъв, на фона на разтягането на повествованието преди това. Вероятно е трудно да се пресъздаде епохата й от съвременна гледна точка, но има елементарни неща, които авторката е можела да спази — най-малко етикета при обръщенията.

Чудесна книга

Книгата е идейна и поучителна. Човек разбира колко кръв и пот са пролели поколенията преди нас за да имаме днес залък в устата, удобства и сигурен дом. В пълнота са показани човешкия гений и градивна воля и неизбежната победа над егоизма и глупостта. Оригинален сюжет без никакви отклонения от заложената мисия ;)). Всички описани типове герои съществуват и днес и определят що за човечество сме!

Това е опитния разказвач! Препоръчвам я на всеки който харесва реалистичния разказ за света и хората, такива каквито са.

,,Интересно е в исторически аспект от поглед с днешна дата, колко десетилетия и дори векове американците не могат да се освободят от расизма, обаче се месят в делата на други народи с осъждащ пръст или директно с оръжия и с обещание за имагинерни добри цели и хуманитарност, а в собствената си страна потискат дадени слоеве доста, доста дълго време през 20-ти век по директни или индиректни начини.’’

Това добре го каза, но спри се до тук. Хайде да не изпростяваме. Всеки си има право на мнение и вкус.

Наистина не обичам да критикувам автори и книги, но не мога да разбера как толкова посредствена и слаба книга, може изобщо някой над на повече от 20 години от България (понеже в САЩ нивото е по-тъповато) да нарече блестяща. Ако си юноша да, но иначе трябва да си чел много ограничен брой и стил книги от световната литература, за да намираш такова слабо, детско произведение за чак блестящо. Детска книга, с определени поучителни моменти да, но не е блестяща книга. Книгата е за младата аудитория, за младите читатели е достатъчно добра, но нищо повече.

Книгата е страхотна, развлекателна и приятна и с приятен завършек!

Обикновено се въздържам от това да съдя някой, който е имал куража да сътвори нещо, но в случая не бих могъл да не заема активна позиция.

Двете книги на този автор нямат правото да претендират, че са продължение на Лъдлановата трилогия. Написани са по-скоро като преразказ с елементи на не особено сполучливо разсъждение. Нямат нищо общо с неподражаемия стил на Р.Лъдлъм.

Съжалявам за загубеното време, въпреки че го уползотворих за четене…

За да бъда коректен подчертавам, че негативното ми мнение е само за това уж продължение на поредицата за Дж.Борн, а не за цялото творчество на автора.

Поредицата „Небесните господари“ е основополагаща за интересът ми към научната фантастика. Още първото прочитане на трилогията преди повече от 15 години ме разтърси и днес нейните страници ме връщат към същото вълнение, което изпитвах разлиствайки ги като дете. На феновете на „Небесните господари“ препоръчвам „Пръстенов свят“ на Лари Нивън. Бъдете здрави и дано доживеем поне 200 години!

Уникална книга, която е сред основополагащите за интересът ми към научната фантастика. Наред със серията за „Небесните господари“ това произведение ще бъде четено като приказка за децата ми и техните деца.

Блестяща книга! Толкова човешка и актуална във всяко едно общество, където върховенството на закона трябва да съществува в лицето на неговите институции, гарантиращи свободата и справедливия процес за всяко човешко същество!

Книгaтa е интереснa,нещо от жaнрa нa Здрaч,но в никъкaв случaи не може дa се срaвнявaт,aвторa не може дa стъпи нa мaлкия пръст нa Стефaни!

Сякаш ми четеш мислите