Читателски коментари (за „Цвят на лавандула “ от Джуд Деверо)

  • 1. боби (3 март 2014 в 13:00)

    определено книгaтa си зaслужaвa,мн бързо се чете и е интереснa:D

  • 2. plaminka (22 март 2014 в 19:42), оценка: 4 от 6

    Разочарова ме книгата донякъде. Дилаозите са забавни, идеята е интересна, напомни ми малко на Сладък лъжец на същата авторка, но тук нещата са някак повърхностни. Останах с някакво празно усещане. Но за сметка на това пък е различна книгата с това, че по интересен начин, по-реалистичен от останалите романи, поставя жената пред избора й между двама мъже. Макар малко повърхностно да беше представена тази борба в героинята…струваше си.

  • 3. svr (17 август 2014 в 20:28), оценка: 5 от 6

    Отначало книгата ме обърка с тази история, прелитаща през поколенията. Докато я довърша вече бях омагьосана, така че препоръчвам да й отделите няколко часа.

  • 4. ralrus (18 януари 2015 в 14:44), оценка: 6 от 6

    Много интересна книга.Завладяваща.

  • 5. Маргарита (27 април 2015 в 17:02)

    Стигнах до 21-ва глава и се отказах. Много странна книга, историята никак не може да ме завладее, нито главните герои — скучни и недоразвити. Диалозите може и да имат хумор, но са тотално безсмислени. Кой какво иска — иди разбери! Само некви приказки си говорят един на друг, ама кое е вярно, кое не и защо вообще го казват — никой не знае. Героинята уж си харесала двама и им се чуди, ама дори и това чудене го няма никакво и сякаш чака да хвърля боб. Абсолютна тъпня. Прочела съм сигурно 100-на книги на тази тематика, но такава боза до сега не бях чела.

  • 6. Ellynyda (4 февруари 2019 в 17:22)

    Брутално глупаво ! Четох я през ред ,за да видя какъв е смисълът накрая. Ужас! Харесвам книгите от този жанр,но това направо ме уби от скука.

  • 7. Марина_Г (1 октомври 2021 в 15:49), оценка: 6 от 6

    Много сладка история, с удоволствие ще прочета и другите от серията.

  • 8. Eli Marinova (16 декември 2023 в 22:13)

    Интересен сюжет, особено ако човек обича да му разказват истории за Втората световна война /ако изобщо тези в романа отговарят на истината/…И безконечни диалози, на които често се губи смисълът. Досадни повторения на вече казани неща и на моменти безкрайно празнословие..

    Плъзгане по повърхността на нещата от живота, без дълбочина на чувства и мисли. При толкова много изписани страници, героите си остават безплътни и някак безлични.

    Няма и една мъдра мисъл, която човек би поискал да запомни.

    Но пък си заслужава да се прочете, за да се научи изненадващия край на тази толкова усукана история.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.