Читателски коментари

Абе, какъв трол? Ако става дума за нт, изобщо не мога да се съглася. Коментарът му е блестящ, засегнал е точно това, което и на мен най-много ми допадна в тази книга — духа на времето, тънкият хумор, проницателното възприемане на заобикалящата среда… Мистър Бенет спокойно може да е герой на Оскар Уайлд. Дарси ми е малко схематичен — нещо като дежурния „идеален мъж“.

Не мислях, че толкова ще ми хареса, но останах много очарована и я прочетох точно на един дъх

Кой определи жанра като Хорър? Леко занимателно четиво за тинейджъри — да, но Хорър — не, в никакъв случай!

fata_morgana, благодаря!

Понеже сте се обърнала лично към мен реших не само да отговоря на съобщението ви, но и да кажа няколко думи по принцип. Може и други читатели да попаднат на тях.

И през ум не ми е минавало, че всички трябва да са съгласни с моите мнения.

Възприемането на света и произведенията на изкуството е нещо изключително лично, а вкусът се формира и доизгражда през целия ни живот.

Ангажиран съм с Моята библиотека от самото създаване на сайта. През всичките тези години съм се опитвал да пиша за произведенията по същество и да окуражавам другите потребители да правят същото.

Мнения от типа на: „Много яко!“, „Харесва ми!“ или „Жестоко“ са напълно безсмислени и безполезни, особено идващи от безименен интернет потребител. Ако идват от утвърден автор, чиито вкус е известен подобни кратки бележки биха могли да имат някаква стойност.

За съжаление, интернет е залят от подобни и тук нещата не са по-различни. Смислените коментари биват удавени в едносрични възклицания.

Самият аз съм често обект на ad hominem нападки, заради, предполагам, ярко изразената позиция.

Ето, само няколко сантиметра по-надолу съм наречен трол и стар познайник по причина че изразих несъгласие с авторката по отношение на друга книга.

Още веднъж, благодаря за подкрепата.

---

Две думи само и за мини сериала на BBC от 1995 г.

След прочитане на книгата, изгледах и него.

Като цяло впечатлението ми е великолепно. Атмосферата е завладяваща през цялото време. Подборът на актьори до голяма степен ми допадна.

Елизабет е наистина прекрасна.

Единствената ми сериозна критика е според мен напълно ненужно гротескното окарикатуряване на мисис Бенет и лейди Де Бърг. И двете по-възрастни жени са представени твърде маниакално и повърхностно.

Струва ми се, че е хубаво човек да е чел книгата и едва тогава да види екранизацията.

нт, не винаги съм била съгласна с Ваши коментари за дадена книга, но тук мога да кажа, че наистина сте разбрали книгата в цялата й дълбочина и същина. Напълно съм съгласна с мнението Ви този път, особено що се отнася да четенето на книгата в оригинал. Чела съм я може би повече от 10 пъти, но така и не мога да се престраша да я прочета на български, за да не си разваля удоволствието от романа. :-) За мен Джейн Остин е една изключително добра писателка, уловила времето си безпогрешно и предала го още по-умело в романите си.

И не, не съм от почитателките на любовни романи, но този наистина си заслужава четенето (както и останалите романи на госпожица Остин).

Да, определено във филма от 2005 година с Кийра Найтли наистина има прилика с книгата само на НЯКОИ места, да не говорим за костюмите и актьорската игра. Филмът, който наистина е почти на 100% по книгата, със страхотни костюми, отговарящи на епохата и изключително добра актьорска игра, е версията на БиБиСи от 1995 год., както са коментирали и други преди мен.

Моето скромно мнение е, че версията от 2005 год. си е чиста загуба на време да се гледа — чисто и просто братята американци, пак са поамериканчили нещата и са развалили хубавата история, както се е случвало с много други филми по книги.

Страхотен замисъл и реализация, още по-хубавото е че автора вече пише роман с героя/героите си

Интересна книга.Влюбих се в принца .Прочетете я,няма да съжалявате.

Не бих искал да се отнеса с неуважение към автора и преводачите, но не поставям точно това произведение сред най-увлекателните, поне в моята скромна класация.

С удоволствие чета У.Уортън, Дж.Стайнбек, Р.Бах, но тази книга е далеч от класификацията „Класика“, и това, че се изучава в нечии училища не я прави особено ценно четиво.

Книгите на Е.М.Ремарк, не се изучават и до сега в немските училища, но това не ги прави по-малко стойностни…

Но това е моя строго персонална оценка, а както гласи една древна мъдрост:

За вкусове не бива да се спори.

Тази книга е един прекрасен спомен за мен — една от първите дала старт /поне така си мисля/ на любовта ми към невероятните :) истории! И сега — доста години по-късно, няма друга, която да я смени в съзнанието ми!

Кейт Уорън не познава родителите си. Може би затова изгубилото се в празничната тълпа очарователно момиченце веднага привлича вниманието й и спечелва нейното съчувствие. Дали появилият се изневиделица баща на малката Кати е наистина толкова строг и недостъпен, колкото изглежда? Защото нещо в погледа на привлекателния Трейс Синклеър пронизва цялото същество на Кейт по един особен начин…

Една от любимите ми книги!

Историята за появата й на българския пазар е също не по-малко вълнуваща! Бащата на турската нация- Кемал Ататюрк изпраща романа „Чучулигата“ в оригинал на неговата любима Димитрина Ковачева с молба да го издаде в България. Димитрина наема преводач и вестник „Зора“ публикува романа в изпълнение на неговото желание.

ох, тук пак един стар познайник.. не хранете троловете:)

Аз ще кажа само, че обвинявам г-н Дарси за високите си изисквания към мъжете!

Когато не си изчел нужния вагон книги е трудно да пречупиш егото си и да не се правиш на по-знаещ и по-чел от другите. При вас това явно още е в процес.. изобщо дълъг и сложен процес, както създаването на вскуса, съгласна съм!

maggito,

Освен че цитатът е дълъг и многословен, за съжаление не ни казва нищо нечувано, нито пък го прави по интересен или изискан начин.

Идеята не е да се караме за качествата на книгата, но пък от друга страна не семплото и слабото не може да се казва брилянтно и блестящо и това да бъде отминавано с мълчание.

За хора, които са чели повече, превъзнасянето на точно тази книга буди недоумение. Като и популярността на Паулу Коелю.

Понякога ми се иска да имаше и поле за възрастта на коментиращите. Не че е определяща, но човек рядко може да надскочи с много възрастта си — просто поради това че житейският опит иска да си живял, а вкусът се изгражда бавно.

Както се отбеляза по-нагоре, блестяща е заради идеите, които прокарва, а не заради стилът на повествование.

БЛЕСТЯЩ цитат от книгата, да пак използвам думата БЛЕСТЯЩ:)))

„Томас Джеферсън е казал, че всички хора са създадени равни, тази фраза янките и моралистите от Вашингтон обичат да отправят към нас. През настоящата 1935 г., някои хора използуват тази фраза при всякакви обстоятелства и извън нейния контекст. Най-смешният пример, за който се сещам, е, че хората, които ръководят народното образование, издигат глупавите и ленивите наравно с работливите — понеже всички хора били създадени равни, възпитателите най-сериозно и загрижено ни заявяват, че изоставащите деца изпитват тежко чувство на малоценност. Ние знаем, че всички хора не са създадени еднакви в този смисъл, в който искат да ни убедят някои — едни са по-умни от други, едни имат повече възможности, защото така са се родили, има мъже, които печелят повече пари, има жени, които правят по-добри сладкиши — има хора, родени с много повече от обикновените способности.

Но в едно отношение всички хора в нашата страна са равни — една човешка институция прави бедния равен на Рокфелер, глупавия — равен на Айнщайн и неграмотния — равен на университетски ректор. Тази институция, господа, е съдът. Той може да бъде върховният съд на Съединените щати или най-скромният градски съд в страната, или този почтен съд, където вие сега заседавате. Нашите съдилища имат някои недостатъци, но съдилищата са великите уравнители в тази страна и в нашите съдилища всички хора са равни.

Аз не съм идеалист, но вярвам твърдо в съвършенството на нашите съдилища и в института на съдебните заседатели — това за мен не е идеал, а съществуваща реалност. Господа, като цяло съдът не е по-добър от всеки от нас, които заседават тук. Даден съд е толкова разумен, колкото са разумни неговите съдебни заседатели, а съдебните заседатели са толкова разумни като цяло, колкото е всеки от вас поотделно. Аз съм убеден, господа, че вие без предубеждение ще разгледате показанията, които чухте, ще вземете решение и ще върнете обвинения при неговото семейство. В името на бога, изпълнете вашия дълг!“

Хубава книга

Да, определено книжката ми хареса. Интересна житейска история, озарена от една голяма любов. Много симпатични герои.

Като цяло книгата е страхотна. Не знам за кой ли път я чета. Невероятен заряд и чувства описани по много красив начин. Прекомерият секс според мен е поради сюжета на поредицата. Тъй като е озаглавена „Породите“ според мен е очаквано героите да проявяват повече животински инстинкти.