Георги Константинов Христов
Аз, един от многото

Израснал съм

в абсурдно време —

с купонен хляб. И мир военен…

Вървях

под образа на Ленин,

а слушах песните на Ленън.

Бях буен, горд и центробежен.

Но вярвах в идеали чисти.

Затуй ме гледаха

под вежди

платените идеалисти…

 

Днес хлябът е поне сто вида.

Берлинската стена я няма.

Но виждам —

времето пак зида

стени от лед и от измама.

Разделя тия от ония,

нещастници от супермени…

И пак съм в общата килия

на някакво

абсурдно време.

Живея тих и безучастен.

И мътно дните ми текат

край ново

недостъпно щастие

и толкова

достъпна Смърт.