Вирджиния Хенли
Брак за една година (32)

Глава 32

Един следобед в края на юли, Линкс убеди Джейн да свали долната си риза. Тогава тя сладко му призна, че никога досега не е плувала гола, но младата жена се наслаждаваше на очарователното му ухажване и затова с радост задоволяваше прищевките му. Преструвайки се, че с неохота отстъпва, Джейн му позволи да я съблече. После се гмурна във водата, а Линкс я последва и заплува със силни и уверени движения. Настигна я бързо и я сграбчи в прегръдките си.

— Спомняш ли за риса, с който се сприятелих? Винаги съм мечтала да плуваме заедно в този вир.

— Имаш повече смелост, отколкото здрав разум. Сега ще видиш колко е опасно да се плува с един рис. — И за да го докаже, я потопи във водата.

Когато изплува, Джейн се усмихваше.

— Много добре знам колко опасен може да бъде един рис, но се надявах да го опитомя.

Линкс отметна глава и се засмя.

— Какво, по дяволите, ще правиш с един опитомен рис?

— Нищо. Аз те харесвам такъв какъвто си и не искам никога да се променяш.

Линкс я привлече в прегръдките си и целуна мокрите й клепачи. После притисна главата й до сърцето си и я извади от водата.

— Не ме вдигай! Тежка съм.

— Упражнението ще ми се отрази добре.

— Знам какво упражнение имаш предвид и не ми се вярва, че ще укрепне много мускулите ти.

— Разбира се, че ги укрепва. Пипни!

Линкс я положи върху тревата и тя се сгуши до него.

— Железен мъж!

Излегна се и я притегли върху себе си.

— Нека слънчевите лъчи си поиграят по кожата ти. Така ще станеш топла за мен.

Джейн отърка лице в светлокафявите косъмчета на гърдите му и дълбоко вдъхна аромата му.

— Ммм, обичам мириса на напечена от слънцето кожа…

— Когато лежах болен, твоето ухание бе толкова чисто и свежо, че никога не можех да му се наситя, Джейн. — Поглади с върха на езика си шията й, а после гърдите. Връхчетата им щръкнаха предизвикателно. — Обичам да те вкусвам. Лейди Джейн, ти си станала ненаситна!

— Лейди Джейн Предизвикателство, ако обичате, милорд.

— Да не би да искаш да кажеш лейди Пищни Гърди?

— Ти си истински дявол, Линкс де Уорън. Изтръпвам като си помисля какво ще стане, когато напълно възвърнеш предишната си сила.

— Обещавам ти, че наистина ще те накарам да тръпнеш! — Линкс я изтърколи под себе си и изпълни заканата си. Толкова горещо я желаеше след принудителното си въздържание, че сякаш никога нямаше да й се насити. Люби я буйно. Много скоро и двамата се разтърсиха от освобождаващите тръпки на екстаза. Линкс бе изумен от отклика й. Джейн прошепна името му и отмаляло прокара пръсти по устните му.

Докосването й го възбуди отново. Обърна я по лице върху уханната трева. Изви огромното си тяло върху нейното и обхвана с шепи пищните й гърди. Джейн изви гръб, надигна дупето си и той се плъзна в нея отзад. Влажните и гладки тласъци на твърдия му член я накараха да закрещи от удоволствие. Ниското му ръмжене се присъедини към нейните викове и любовните им стенания огласиха гората, докато и двамата не се отпуснаха в изнемощели конвулсии.

Тогава се оставиха на топлите лъчи на слънцето. Лекият бриз галеше потните им тела. Линкс се размърда пръв и прошепна:

— Иска ми се нашето лято никога да не свършва. Никога не съм знаел, че любовта е толкова всепоглъщаща.

Джейн повдигна устни към неговите.

— Любовта ли?

— Да, признавам, че се влюбих и с всеки изминал ден се влюбвам все повече. Надявам се това да продължи вечно.

 

 

Когато голямата зала се изпълни за вечеря, Монтгомъри приближи и хвърли извинителен поглед към лейди Джейн.

— Милорд, видях голям брой конници да приближават от юг и излязох да разузная. Съдията Ормсби е. Каза, че бил повикан от губернатора.

— Дебела свиня! Джон навярно му е заповядал да се яви в Единбург, за да отговори на обвиненията, повдигнати срещу него. — Линкс слезе от платформата и отиде при Джок. — Приготви се за нежелани гости. Ормсби е такъв страхливец, че сигурно пътува с многобройна охрана. Настани ги колкото можеш по-удобно. Нашите хора ще трябва временно да се посвият.

— Пътува с няколко волски каруци и множество пехотинци — обади се Монтгомъри.

— Велики боже! Джон сигурно отново е в беда и нарочно не ми е казал нищо. Джок, когато пристигнат, разположи каруците във вътрешния двор. — Отново се обърна към Монтгомъри. — Пехотинците да опънат палатките си на южната поляна. Но първо искам да изпратиш съобщение на Робърт Брус. — Върна се при Джейн и Марджори. — Ще трябва да кажете в кухнята да приготвят планини от храна. Ормсби мисли за тлъстия си корем почти толкова често, колкото и за дебелата си кесия.

Джейн скочи.

— Ще отида да приготвя банята.

Съпругът й я хвана за ръката и я накара да седне на мястото си.

— Няма ти да къпеш тлъстата свиня.

Джори избухна в смях.

— О, моля те, позволи ми аз да го изкъпя. Умирам да видя как изглежда без дрехи!

— Джори, имаш много извратено чувство за хумор!

 

 

Когато Ормсби бе посрещнат от Линкс де Уорън, не успя да скрие изненадата си.

— Според слуховете ти си паднал на бойното поле край Ървайн!

— Паднах, но много бързо се възстанових.

— Дължа огромна благодарност на семейство де Уорън. Ако губернаторът не бе изпратил Фиц-Уорън да ме предупреди за предстоящото нападение над Скун, сигурно вече щях да съм мъртъв.

— Не забравяй да изразиш благодарността си пред губернатора, Уилям — сухо отвърна Линкс. — Управителят ми Джок Лесли ще те заведе в стаите ти, а след като се изкъпеш и освежиш, вечерята ще те чака в голямата зала на Дъмфрис.

Ормсби и съпровождащите го рицари тъкмо заеха местата си на трапезата, когато се появи Робърт Брус. Съдията се наежи.

— И ти ли си призован от губернатора?

— Не, още не съм, ала той знае, че хората ми са разпръснати наоколо, за да пазят мира в тази част на Шотландия.

— Губернаторът е посочил Брус за командир на гарнизона в Ланарк — обясни Линкс.

— Скоро очаквам да има неприятности на север — заяви Брус.

— Защо? — подозрително присви очи Ормсби.

— Използвай мозъка, който Бог ти е дал, човече. Когато Андрю Мъри вдигна бунтовете в планините, кралят изпрати Комин да го спре. Същият Комин, който е много по-голяма заплаха за него от Мъри. В момента двамата са съюзници и неизбежно ще се присъединят към Уолас.

— Уолас е чудовище! Той се опита да ме залови в Скун. Би дал всичко, за да пипне мен или губернатора. Тогава ще опита да се договори с краля.

Стомахът на Линкс се сви от страх за Джон.

— Всички шотландци, които изгубиха вождовете си при Ървайн ще се присъединят към Уолас. Идвам с теб!

— Губернаторът разполага с достатъчно войска. Повикани са Кресингам от Берик и Пърси от Роксбъро.

— Ти още не си готов да се биеш — отсече Брус.

— Истина е, че все още не съм възвърнал напълно предишната си сила, но ще се справя, а хората ми са опитни воини. — Линкс посочи Томас, Тафи и Монтгомъри и започна да дава заповедите си.

 

 

Когато Линкс каза на Джейн, че ще поведе хората си към Единбург, тя бе ужасена, но го обичаше твърде много, за да изтъкне слабостта му. Съпругът й бе работил толкова упорито, за да възвърне силата си и да укрепи мускулите си. Наистина бе постигнал огромен напредък. Ала все още не бе онзи непобедим и железен воин, какъвто беше преди.

Тъй като Джейн не възрази, Линкс разбра, че тя не иска да нарани гордостта му.

— Не се тревожи за мен, любов моя. Няма сила на тази земя, която да ми попречи да се върна при теб. Ти си ме омагьосала.

Джейн се изви към него. Мелодията на прелъстителната й песен нахлу в душата му, казвайки му какво да прави, и той се подчини; нямаше друг избор.

Отметна червено-златистите къдрици от челото й и погали тънките й извити вежди и високите скули. Всичко у нея го очароваше и привличаше. Притегли я в обятията си и я обсипа с целувки.

 

 

— Аз ще поведа армията към Стърлинг, а ти се връщаш в Дъмфрис. Това е заповед — решително заяви Джон де Уорън на племенника си.

— Да не би да искаш да кажеш, че не мога да водя хората си? — гневно попита Линкс, а очите му блеснаха предизвикателно.

— Точно това казвам! Преглътни огромната си гордост и се върни у дома!

— Да не би да смяташ, че ти си по-добър от мен? Та ти си над шестдесетте, за бога!

— Напоследък не участвам пряко в битките, само давам заповеди. Нареждам ти да се отправиш към Дъмфрис. — Джон видя как Линкс упорито стисна челюсти. — Момчето ми, много е вероятно изобщо да няма никакви битка. Ще им предложа приемливи условия и ще ги убедя да се предадат. Разполагам с четиридесетхилядна войска. Най-голямата услуга, която можеш да ми направиш, е напълно да се възстановиш. Може би много скоро ще се нуждая от теб.

Накрая Линкс се предаде, макар и неохотно. Не искаше да става излишно бреме за хората си. Пред погледа му изплува нежното лице на Джейн и той си помисли какво облекчение ще изпита тя, когато го види да се завръща. Преди да напусне Единбург, отиде в един златарски магазин, за да й купи пръстен. Избра широка халка, украсена с келтска плетеница, символизираща безкрайната любов.

Когато вечерта се озова сам в леглото, младият мъж осъзна, че повече не можеше да спи спокойно, без Джейн да лежи до него. Въртя се с часове, докато внезапно не му хрумна една чудесна идея. Когато се върне, ще я заведе в параклиса и отново ще се оженят. Този път сам щеше да произнесе брачните си клетви. Чак след като взе това решение, се успокои и потъна в сън, изпълнен с прекрасни видения.

 

 

В Дъмфрис го очакваше кошмар. В мига, в който влезе в конюшнята и видя лицето на Кийт Лесли, разбра, че има лоши новини.

— Светата Дева в своята милост сигурно ви е накарала да се върнете, милорд.

— Какво има? — остро запита Линкс.

— Елате с мен при баща ми. Той има съобщение за вас.

Линкс го последва в замъка, изпълнен с нетърпение и ядосан, че момъкът не иска да му каже нищо повече. Когато влезе в голямата зала, първия човек, когото срещна, бе Джори.

— Слава на Бога! Тъкмо тръгвах за Единбург, за да те намеря. Брус се върна в Ланарк и аз не знам какво да правя.

— Ще ми каже ли някой какво става? — избухна Линкс. Вдигна глава и видя Грейс Мъри, застанала на стълбите със сина му на ръце. По страните й се стичаха сълзи. — Велики боже, става дума за Джейн! — извика той. — Къде е тя?

— Не знаем! — безпомощно изплака Джори.

Появи се Джок с пергамент в ръка. Линкс и оръженосците му веднага го последваха в малката стая до залата. Марджори и Кийт също се присъединиха към тях. Линкс взе пергамента.

„Предай Джон де Уорън на Уилям Уолас и съпругата ти ще бъде върната невредима.“

— Господи! — промърмори Линкс и прокара ръка през косата си. Кръвта се отдръпна от лицето му. — Сложете охрана при сина ми! — нареди той на Томас. — Кой донесе това съобщение?

Джок уплашено поклати глава.

— Сигурно са овчарите…

Линкс стовари юмрук върху масата.

— Трябваше да ги обеся! Монтгомъри! Намери Бен и Сим Лесли… Искам незабавно да бъдат задържани!

— Аз ги затворих в тъмницата на замъка, милорд — кратко рече Джок.

— Доведи ги. Марджори, по-добре ни остави.

Сестра му отвори уста, за да възрази, но размисли. Беше ясно, че ако Линкс не получи задоволителни отговори, е способен да извърши жестокост.

Когато двамата братя Лесли влязоха в стаята, де Уорън ги изгледа със студените си зелени очи, откачи ръкавицата с метални нишки, която висеше на колана му и я остави на масата пред тях.

— Имате да ми казвате нещо.

Братята заговориха в един глас, смутиха се и накрая Бен рече:

— По-добре да започнем отначало.

— Да, май е по-добре — наблегна Линкс.

— Когато бяхме в планините през есента, ние чухме Уилям Уолас. Той говореше за свободата на Шотландия и ни накара да се засрамим, че служим на английски господар. Изтъкна ни, че живеем в робство и въпреки че към нас не се отнасят лошо, на други места англичаните са жестоки потисници.

После продължи Сим:

— Много се присъединиха към бунта на Уолас. Ние не го сторихме, но им симпатизирахме и им позволихме да вземат няколко овце, за да не гладуват. По-късно, когато от ковачницата изчезнаха оръжия, ние знаехме кои ги е взел. Една група от овчари и бездомни мъже, към които се бяха отнесли лошо, помагаха на Уолас, с каквото можеха. Под прикритието на нощта крадяха храна, оръжия и всичко, което можеше да се отнесе. Ние си затваряхме очите и не казахме на никого.

Лицето на Линкс бе студено и непроницаемо.

— А конвоят с продоволствия, който бе нападнат на връщане от Карлайл?

— Кълна се, че не знаех за това — заяви Бен. — Сега вече разбирам, че не биваше да говорим толкова за Дъмфрис.

— Няма ли най-после да стигнете до Джейн, за бога!

Гласът на Сим пресекна от вълнение.

— Двама овчари потърсиха убежище от английския си господар. Кълняха се, че едва са избегнали въжето. Приютихме ги в моята къща. Жената на Бен беше болна и Джейн остана с нея. На следващата сутрин сестра ни бе изчезнала, а на предната врата на замъка бе забоден пергамент.

— Това ли е всичко, което знаете? Откъде са дошли тези овчари?

— От Тортуолд, милорд.

Линкс затвори очи, за да прогони мисълта за Фиц-Уорън, но застрашителният образ на братовчед му изплува съвсем ясно.

— Заключете ги — кимна Линкс към Монтгомъри. — Косъм ако падне от главата на Джейн, ще съжалявате, че не съм ви обесил.

 

 

Линкс де Уорън, съпроводен от тридесет рицари, препусна към Тортуолд. Тъй като не ги пуснаха в замъка, те нахлуха със сила и обесиха пазача на портата.

В Тортуолд бяха останали само неколцина от хората на Фиц-Уорън, за да пазят съкровищата, отмъкнати от двореца в Скун. На Линкс не му бе много трудно да ги застави да проговорят. Те си признаха, че една червенокоса жена е била доведена в замъка от двама овчари, но преди два дни Фиц-Уорън я отвел някъде. Всички вкупом се кълняха, че нямат пръст в това отвличане. Твърдяха, че са верни слуги на Джон де Уорън и няма да му причинят зло. Никакви мъчения не успяха да ги принудят да кажат къде е отишъл Фиц-Уорън.

Болките, които те изтърпяха, обаче не бяха нищо в сравнение с агонизиращото мъчение, което терзаеше Линкс де Уорън. Фиц-Уорън бе дявол в човешки образ и Линкс не смееше да помисли какво можеше да причини на Джейн. Единствената му надежда бе, че тя имаше някаква стойност за тях само ако е жива.

Де Уорън не желаеше да остава под покрива на Фиц-Уорън, така че направиха лагер извън стените на замъка и запалиха огньове, за да приготвят нещо за ядене. Конете се нуждаеха от почивка, преди рицарите да се спуснат след Уилям Уолас.

Линкс седеше, загледан в пламъците на огъня. Храната му изстиваше почти недокосната. Опитваше се да разреши загадката. Нямаше никаква представа къде се крие шотландския главатар. Местонахождението му се пазеше в строга тайна от обикновените хора. Де Уорън се нуждаеше от посредник, но не можеше да се сети за никого.

Оставаше му единствено да се присъедини към армията на Джон де Уорън и да се опита да разбере дали съгледвачите на губернатора са подучили къде се крие бунтовника. Линкс се изправи, за да заповяда на хората си да вдигнат лагера. Тогава му хрумна нещо. Винаги бе подозирал, че зад Уилям Уолас стои църквата на Шотландия. Бе готов да отреже дясната си ръка, че Робърт Уишарт, епископът на Глазгоу, няма да има затруднения да се свърже с въстаника.

Когато стигна пред двореца на епископа в Глазгоу, нареди на рицарите си да го чакат в двора и влезе, придружен само от оръженосците си. След като половин час прекара в приемната, Линкс дръпна един свещеник за расото.

— Кажи на Уишарт, че Линкс де Уорън иска аудиенция. Ако веднага не се появи, ще подпаля двореца.

След няколко минути Робърт Уишарт влезе в стаята. Де Уорън знаеше, че един мъж, който има достатъчно смелост, за да се опълчи срещу Едуард Плантадженет, няма да се огъне пред заплахи. Без да казва нищо, той му подаде пергамента.

Уишарт го прочете.

— Значи вие сте наследникът на граф Съри?

— Да, а дамата, която Уолас държи като заложница, е моя съпруга.

— И искате църквата да се обърне с молба към Уолас, за да ви я върне, милорд?

Де Уорън стовари юмрука си, обвит в желязна ръкавица, върху изящната маса, съсипвайки я завинаги.

— Искам църквата да престане с увъртанията!

— Аз съм положил тържествена клетва за вярност пред крал Едуард. Не мога да се свържа с Уолас — решително отсече Уишарт.

— Но не се съмнявам, че познавате някой, който ще може — саркастично заяви Линкс.

Епископът на Глазгоу вдигна ръце и примирено въздъхна.

— Елата утре вечер, след като се стъмни.

Докато си проправяше път към епископския дворец в Глазгоу, Линкс се чудеше на себе си как бе преживял последните двадесет и четири часа, без да пролее кръв. Самообладанието му бе на изчерпване, а стомахът му се бе свил на топка от страх за Джейн.

С ръка върху дръжката на кинжала, Линкс последва свещеника в дълго черно расо из лабиринта от коридори и влезе в малка полутъмна стая, осветена от няколко обредни свещи. Свещеникът изчезна и де Уорън втренчи немигащи очи в тъмнината. Една фигура пристъпи в светлия кръг и Линкс се намери лице в лице с Робърт Брус.