Вирджиния Хенли
Брак за една година (3)

Глава 3

Крал Едуард I, най-умният и проницателен законодател, който някога Англия бе имала, беснееше като истински Плантадженет.

— Кучи син! Нищожен червей! Гнусна твар!

Тримата мъже, свели глави пред него, знаеха, че съдбата им ще се реши, след като стихне гневът. Те бяха заловени от съгледвачи в пристанището на Берик, докато се опитваха тайно да изпратят съобщение до френския крал.

— Ако това кучешко лайно Бейлиол и неговият приближен блюдолизец, този жалък Комин, си въобразяват, че ще им позволя да се съюзят с Франция, то значи, че са решили много скоро да се превърнат в храна за червеите. Велики боже, нима не разбират, че ще ги размажа с ботуша си? От три години Бейлиол седи на трона на Шотландия по моя воля! Струва ми се, че това е прекалено дълго време! От месеци джафка и се пречка в краката ми, пренебрегва заповедите ми, а аз го търпя, смятайки, че най-сетне ще се научи на подчинение и ще си подвие опашката. Нима този презрян пес не разбира, че аз съм Върховният господар на Шотландия?

Кралят размаха пергаментите. Единият бе проклетото писмо до Филип^[1], което съгледвачите му бяха намерили, а другият бе клетвата за вярност на Бейлиол. Пламналите от гняв сини очи на Едуард се втренчиха в тримата мъже пред него.

— Бунт! Предателство! Коварство! Вече и Господ не може да му помогне! Твърде късно е!

Единият мъж преглътна с усилие.

— Ваше Величество, позволете ми да предам думите ви на Бейлиол.

Изумен от дързостта на вестоносеца, Едуард повелително вдигна пръст, за да повика стражата.

— Аз си имам свои кралски вестоносци. Не се нуждая от шотландската измет! Обесете ги!

Крал Едуард се върна в покоите си. После повика съгледвачите, които бяха заловили шотландците. Те бяха на служба при епископа на Дърам, комуто бе възложено да събере войска на север. С твърдата си решителна ръка кралят написа послание, в което щедро възхваляваше усърдието на епископа и му заповядваше да струпа силите си в Норам Касъл на южния бряг на Туийд при самата граница с Шотландия.

„Една демонстрация на сила ще всее страх в сърцата им. Ще се присъединя към теб най-късно до седмица.“

Посипа с пясък незасъхналото мастило, сви пергамента на руло, нагря восъчния печат и притисна към него пръстена си с изображение на леопард. После го подаде на хората на епископ Дърам и рече:

— Ако тези шотландци са забравили, че във вените ми тече кръвта на завоеватели, сами предизвикват смъртта си! — Когато четеше посланието от епископа на Дърам, лицето му стана мораво. — Свикай командирите на военен съвет! — нареди на Джон де Уорън.

 

 

Едуард Плантадженет влезе в голямата сводеста стая. Предишният ден бе останал много доволен от броя на войниците, които пристигнаха. Заедно с ордата на Едуард де Бърг от Ълстър цялата войска щеше да наброява пет хиляди кавалеристи и четиридесет хиляди пехотинци. Кралят бе убеден, че подобна демонстрация на сила ще застави шотландците безусловно да му се подчинят.

Ала днес бе разгневен.

— Епископът на Дърам ми докладва, че на река Туийд са били нападнати английски кораби с продоволствия за войската ни! — нападателите бяха отплували от голямото морско пристанище Берик, което се намираше на шотландския бряг на Туийд, и Едуард изля гнева си върху жителите му. Проклятия и страшни ругатни огласиха сводестата стая.

— Богатството е направило тези търговци дръзки и нагли! Тлъстите свине си въобразяват, че са в безопасност зад укрепленията си. Много скоро ще осъзнаят заблудата си!

Джон де Уорън си размени разбиращи погледи с бароните и графовете. Преди да нахлуят във Франция, щяха да дадат добър урок на Берик.

При вратата се получи раздвижване. Робърт де Брус мина, преди вестителят да е огласил пристигането му. Всички присъстващи познаваха мургавия и красив Брус, който се смяташе за законен крал на Шотландия. Той се поклони пред Едуард и стегнато и без встъпление съобщи новините.

— Сир, шотландците са изпратили войска към Къмбърланд. Преди да стигнат до Карлайл, са опустошили северните графства. Ние излязохме да се бием с шотландците и ги принудихме да се върнат обратно на своя територия.

— Тези копелета са се осмелили да нападнат Англия? — гневът на Едуард Плантадженет граничеше с лудостта.

Графовете и бароните заговориха в един глас — стаята се изпълни с недоверие и възмущение. Накрая кралят вдигна ръка.

— Тишина! Шотландците са заговорничели да влязат в съюз с Франция срещу нас, потопили са наши кораби, а сега са се осмелили и да нахлуят в Англия. Де Уорън, бихме искали да чуем какво ще предложиш.

Графът на Съри се изправи. Той бе смел и решителен и тъкмо заради това Едуард му бе поверил върховното командване на войската си.

— Ваше Величество, аз предлагам да отложим действията си срещу французите и първо да потушим бунта на шотландците.

— Двамата мислим еднакво, Джон! — Кралят стовари юмрука си върху масата. — Нахлуваме в Шотландия!

Разнесоха се въодушевени възгласи, примесени с проклятия, но всички присъстващи знаеха, че жребият е хвърлен. След като веднъж вземеше решение, Едуард Плантадженет не се отмяташе от него.

Яркосините му очи сега се втренчиха в Робърт Брус.

— Това е война. С нас ли си? Или с шотландците? — Знаеше, че родът Брус е могъщ и влиятелен и че съществува таен съюз между него и седем шотландски графа, които поддържаха претенциите му за трона. Кралят отлично разбираше, че не може да контролира Шотландия без подкрепата им. Но когато предпочете за крал Бейлиол пред Робърт Брус, новият шотландски владетел конфискува всички земи и имения на рода Брус в западните области на Шотландия и ги даде на най-непримиримите им врагове — фамилията Комин. Това бе породило омраза между влиятелния род Брус и шотландския крал Бейлиол. Робърт стисна ръката на Едуард и го погледна право в очите.

— В това начинание ние сме с вас, сир! — Подразбираше се, че в замяна на верността и подкрепата им за англичаните Брус и приближените му очакваха да си възвърнат всичко, което бяха загубили. Докато двамата силни мъже се взираха един в друг, Едуард разбра, че накрая Брус щеше да поиска короната на Шотландия.

Кралят се извърна към Джон де Уорън.

— Първият обект на нашето нападение ще бъде Берик!

Линкс де Уорън се прекръсти и промърмори:

— Дано Бог да помогне на жителите на Берик. Да се надяваме, че когато градът падне, Бейлиол ще се подчини на заповедите на крал Едуард.

Докато Робърт Брус изричаше тържествената клетва за вярност към краля на Англия, Пърси, Стенли и Бохун се присъединиха към Джон де Уорън, за да обсъдят стратегията.

— Искам родът Брус да остане господар на Карлайл Касъл. Замъкът трябва да е непревземаем, тъй като ще бъде главният пункт за продоволствия от Уелс и Ирландия. След като Шотландия капитулира и Бейлиол бъде свален от трона, ще си върнеш всички западни владения — завърши Едуард.

Линкс де Уорън се приближи към приятеля си и кралят благосклонно кимна, когато двамата мъже се прегърнаха. Именията на де Уорън и Брус в Есекс бяха съседни и те бяха близки от детинство.

— На де Бърг бе заповядано да разквартирува войниците си в Карлайл Касъл. Пристигнаха ли вече? — попита Линкс.

— Да. Тъкмо когато изтласквахме нападателите през границата, шотландските кораби са били забелязани в залива Солуей — с лека ирония отвърна Робърт. — Но по-добре късно, отколкото никога. Утре ще започнат да пристигат и тук.

— И по-добре да побързат — решително отсече кралят. — Утре потегляме на север.

 

 

Марджори де Уорън не знаеше какво да прави. През целия ден крал Едуард обсъждаше плана за нападението в Шотландия и тя не успя да го зърне нито за миг. Напомни си, че това все пак е Едуард Плантадженет, най-великият крал в християнския свят… Несъмнено бе твърде самонадеяно от нейна страна да очаква, че ще й отдели от времето си тъкмо когато се готвеше за война, но Джори знаеше, че днес е единствената й възможност да поговори с краля за принцеса Джоана. Рано сутринта той щеше да напусне замъка, а тя да бъде изпратена в Уигтън.

Докато следобедните сенки се удължаваха, Марджори разсъждаваше колко незначителни са жените в живота на мъжете. Мъжете управляваха света, воюваха, създаваха законите, трупаха богатства и до голяма степен ръководеха живота на съпругите си. Единствената важна роля на жените бе да раждат и отглеждат деца.

И въпреки това много малко жени недоволстваха от съдбата си. Нима тя бе единствената на тази земя, която се дразнеше и възмущаваше от ограниченията, които й налагаха? Може би ако имаше дете, щеше да бъде твърде заета с майчинските си задължения, за да се замисля за неравенството между половете. Прониза я остра болка на съжаление и за хиляден път Джори се запита дали не е безплодна.

Решена да не позволява на мрачното настроение да я завладее, тя запали свещите и наля вода, за да измие ръцете и лицето си. Може би щеше да има възможност да поговори с краля по време на вечерята в голямата зала и да го помоли да размени с него няколко думи насаме. Реши да не си слага воала. Сребристо златистите й коси оказваха поразителен ефект върху мъжете. Тази вечер трябваше да бъде изключително красива, за да привлече вниманието на краля.

Когато Джори влезе, придружена от Тафи и Томас, погледът й мигом се насочи към издигнатата платформа и високия резбован стол, където би трябвало да седи владетелят на Англия. Беше празен. Огледа насъбралото се множество, търсейки внушителната фигура на Едуард Плантадженет. Остана разочарована. Тогава зърна пейката пред платформата и благодари на бароните, които се сместиха, за да й направят място.

Вече бяха поднесли първите блюда с месо, когато забеляза брат си Линкс да влиза с още един мъж. Изкачиха се на платформата. Томас отиде да се погрижи за господаря си и се върна бързо.

— При нас има място, Джори. Тази вечер Джон ще вечеря с краля.

— По дяволите, през целия ден се надявах да се видя с Едуард. — Гласът й замря, когато погледът й се спря върху мъжа, изправен до брат й. Велики боже, мъж, който наистина си струва да видиш! Беше по-нисък от Линкс, но широките му мускулести рамене компенсираха това. Внезапно очите й се разшириха от изненада, защото позна мургавия красавец Брус.

— Робърт, наистина ли си ти? Не съм те виждала от години. Последният път беше по време на церемонията, когато баща ти предаде властта на Карик.

Робърт Брус се усмихна.

— Тогава ти бе само едно дете на седемнадесет години, но вече достатъчно красиво, за да всее смут в сърцата на братята Брус.

— С изключение на теб. Доколкото си спомням ти беше същински дявол и безмилостно ми се подиграваше.

— Аз не бях изключение, Джори. — Тъмните му очи заблестяха, докато се наслаждаваха на деликатната й красота.

— Ти си си все същият дявол — засмя се младата жена.

Джори се развесели, когато видя, че брат й се настанява между нея и Брус. Бе сигурна, че Линкс е забелязал искрите, които прехвърчаха между тях.

— Съжалявам, че не ти се удаде възможност да говориш с краля, Джори. Изглежда пътуването ти е било напразно — заяви брат й.

Тя стрелна с поглед Брус и нацупи пълните си устни.

— Не съвсем. И утре е ден.

Линкс поклати глава.

— Утре кралят и войската заминават за Шотландия.

Игривите пламъчета в очите й помръкнаха.

— Война? — Когато Линкс кимна, тя потърси с поглед Брус. — За кого ще се биете, милорд?

— За Робърт Брус — прямо отвърна младият мъж.

— Той застана на наша страна — поясни Линкс.

— Поне засега… Възнамерявам да смачкам Комин и да си върна земите в Анандейл и Карик, така че с радост ще приема подкрепата на Едуард — обичайно дръзко завърши Брус.

— Ти си господарят на Карлайл Касъл и кралят очаква да го защитаваш — напомни му Линкс.

— Сега ще се върна там, но когато започнат истинските сражения, ще бъда в разгара им. Имам братя. Те са способни да защитят Карлайл.

Лицето на Джори засия.

— Аз съм заточена във фамилния ни замък в Уигтън, милорд, който както знаете, е недалеч от Карлайл. Ще ме придружите ли? — Въпреки че чудесно знаеше, че брат й и чичо й Джон щяха да й осигурят надежден ескорт от рицари на де Уорън, много й се искаше да получи закрилата на този могъщ и силен шотландски граф.

Устните на Брус се извиха в чувствена усмивка.

— Ще бъде удоволствие за мен.

— Не бъди толкова сигурен, Робърт — предупреди го приятелят му. — Тя е едно малко дяволче, което има склонността винаги да предизвиква хаос.

— Няма да я изпускам от поглед и ще бъда винаги близо до нея — обеща Робърт Брус.

При тези думи на Джори й прималя.

 

 

По-късно същата вечер тя припряно кръстосваше стаята си, опитвайки се да намери изход. Притежаваше упоритостта на териер и отказваше да се примири с поражението, когато бе толкова близо до целта. Трябваше да говори насаме с краля и единственото място, където това можеше да стане, бе спалнята му. Затова разчеса косите си, докато заблестяха като сребърен водопад, намаза устните си с мехлем и втри няколко капки благовонно масло между гърдите си. После покри главата си с воал и взе един поднос със сладки.

Тръгна по коридорите на замъка към личните покои на краля. Поради късния час повечето от обитателите на Нюкасъл си бяха легнали. Изкачи стъпалата към кулата. Знаеше, че стражата пред вратата ще я спре. Когато видя застаналия на пост, от гърдите й се изтръгна въздишка на облекчение — не го познаваше.

— Негово величество се оттегли и не желае нищо повече.

— Кралят е изпратил да ме повикат, милорд — задъхано отвърна Джори, изумена от собствената си смелост.

Мъжът поклати глава.

— Негово величество не е поискал жена за през нощта.

— Нима? — измърка тя и го изгледа предизвикателно. — Крал Едуард обича да си похапва сладко, преди да заспи.

— Като всички нас, нали, скъпа? — засмя се и протегна ръка към воала й.

— Не! — Джори отстъпи и доверително снижи глас: — Милорд, аз не съм обикновена жена, аз съм дама. Кралят ще се разгневи, ако се разкрие самоличността ми — разбра, че почти е успяла да го убеди и продължи: — Той ми каза, че тази вечер вие ще сте на пост и добави, че сте един от най-дискретните му служители. — Докато мъжът осмисляше комплимента, Джори леко се плъзна вътре.

Едуард Плантадженет, облечен в кадифен пурпурен халат, вдигна златокосата си глава. По-скоро бе усетил, отколкото чул смутителя на уединението си.

— Да, какво има? — властно попита той.

Младата жена пристъпи напред и отметна воала, за да открие лицето си.

— Ваше Величество, аз съм Марджори де Уорън.

Той сви вежди.

— Какво, по дяволите, търсиш тук?

— Сир, дойдох от името на принцеса Джоана.

Лицето му стана сурово.

— Наредих да оковат във вериги този негодник Монтимър! Амбициозната свиня се е възползвала от слабостта на дъщеря ми! Това не я оневинява, нито пък тези, които са я окуражили да предприеме тази пагубна стъпка. — Гласът и очите му бяха студени като лед. — Те обезчестиха паметта на Гилбърт де Клер и семейството му се чувства опозорено и обидено. Бракът ще бъде анулиран.

Джори остави воалът да се свлече от главата й и се отпусна смирено на колене.

— Ваше Величество, Джоана ме изпрати, за да измоля прошка и разбиране. Тя иска да чуете истината от моите уста, преди другите да отровят мислите ви с измислените си истории. — Видя как студеният поглед на Едуард се спря върху устните й и мислено отправи гореща молба гледката да го направи малко по-приветлив и да стопи леда в очите му. Забеляза как изгледа косите й и разбра, че е усетил уханието й. Когато се наведе и хвана ръцете й, за да я изправи, почувства борбата, която се разгаряше в него.

— Кажи каквото има да казваш! — Гласът му не беше груб.

Джори пое дълбоко дъх и видя как очите му заискриха при вида на белите й гърди.

— Ваше Величество, Джоана много добре осъзнава с каква голяма чест сте я удостоили, омъжвайки я за най-достойния благородник, графа на Глочестър. Тя е встъпила в брак с него от любов, но не от любов към Гилбърт де Клер… А от любов към вас. — Джори се питаше дали кралят си спомня ужасните гневни изблици на високомерната и непокорна Джоана, преди най-сетне да се смири и съгласи да се омъжи за застаряващия граф. — Този път тя последва сърцето си. Омъжи се за Ралф де Монтимър, защото се влюби в него.

— Монтимър е един нищо и никакъв оръженосец!

— Никога не е бил нищо и никакъв, сир. Той е най-смелият воин на Гилбърт де Клеър. Тъкмо той се би за де Клер и извоюва славни победи, когато поради напреднала възраст графът се оттегли от бойното поле. Владетелят на Глочестър му бе доверил живота си и аз вярвам, че е накарал Ралф да му се закълне, че винаги ще се грижи за Джоана.

Увлечена от собствените си приказки, Джори реши още малко да поукраси.

— Да види любимия си окован във вериги! Това ще разбие сърцето на Джоана! Най-горещото й желание е вие да опознаете Монтимър и да го оцените справедливо. Воините на Глочестър и Херефорд, които са под негово командване, му засвидетелстват голямо уважение. Повикайте го при себе си, сир. Дайте му възможност да ви покаже способностите си и да ви засвидетелства почитта, която храни към вас.

— Много добре го защитаваш. Какво толкова има у този Монтимър, че така ви е омаял двете с Джоана?

Джори се вдъхнови.

— Той напомня на Джоана за вас, сир. Това е, което я привлича най-много, кълна се.

Чертите на Едуард се смекчиха, докато проницателният му поглед обхождаше деликатната й красота.

— Кое ви кара всички вас от рода де Уорън да сте толкова предани на краля?

— Вие ни удостоихте с доверието си, сир. За семейство де Уорън това е свято нещо. — Джори се надяваше Бог да не я порази на място заради думите й; все пак те съдържаха съвсем малко преувеличение.

Едуард се отпусна в едно кресло пред огъня и й даде знак да седне.

— Ваше Величество, утре потегляте на война. Заради любовта, която изпитвате към Джоана, аз ви моля да й простите. Тя няма да понесе недоверието и лошите чувства помежду ви. Любовта на бащата е специална.

Едуард съчувствено й се усмихна.

— Спомняш ли си своя баща?

Джори тъжно поклати глава.

— Линкс си го спомня добре, но аз съм била много малка, когато е умрял.

— Той беше моят най-скъп приятел. Точно той уреди бягството ми, когато Симон дьо Монфор ме плени.

— Знам, сир.

— Неговата вярност към мен беше безгранична, както изглежда е твоята към своенравната ми дъщеря.

Сега, когато разговорът се върна отново към принцеса Джоана, Джори отвори уста, за да моли отново, но Едуард вдигна ръка.

— Ще изпратя да повикат този Ралф де Монтимър и сам ще го преценя.

— Благодаря ви, сир! — подви коляно. Знаеше, че е сторила всичко, което бе по силите й и се надяваше да е умилостивила малко сърцето на краля към непокорната принцеса. Вдигна воала си и тихо промълви: — Бог да ви пази, Ваше Величество.

Докато бързаше надолу по стълбите, Джори бе убедена, че в този час всички в замъка вече спят. Почти бе стигнала до стаята си, когато една силна ръка я сграбчи за рамото. Младата жена едва не се разпищя пронизително, но разпозна братовчед си Фиц-Уорън, който отметна воала й.

— Какво ще кажеш за една целувка?

— Дяволите да те вземат, негоднико, изкара ми ума! — Когато я притисна към стената, Марджори вече не изпитваше страх, а единствено гняв. — Пусни ме веднага!

— Мислиш, че си прекалено добра за мен, след като си поигра на блудница с краля? Обзалагам се, че не искаш нито баща ми, нито брат ти да го узнаят. — Ръката му обхвана алчно гърдите й.

— Линкс ще те убие, ако разбере какво правиш сега.

— Линкс е зает с курвата си.

Джори разбираше, че ако изкрещи, ще вдигне на крак целия замък. Помисли дали да не извика Томас, но видя, че коридорът е пуст и той не е на пост пред стаята й. Осъзна, че трябва да разчита единствено на себе си, ако иска да се отърве от похотливия си братовчед.

Сграбчи го за кожения жакет и заби силно коляното си в слабините му.

Той се сви от болка и се свлече върху каменния под.

— Ще си платиш, кучко!