Вирджиния Хенли
Брак за една година (15)

Глава 15

Марджори влезе в голямата зала заедно с Алисия и Елизабет де Бърг.

— Да седнем тук, а не на платформата — предложи Джори, когато рицарите на Линкс възторжено я приветстваха.

Алисия веднага се съгласи. След безразличния начин, по който Линкс се отнасяше към нея, тя реши да му отвърне със студено презрение.

Когато де Уорън пристигна, придружен от десетина рицари и техните оръженосци, всички се смееха и шумно разговаряха. Сякаш дори не забелязаха, че дамите са седнали другаде.

След печената риба и овнешките бутове, Линкс с облекчение видя, че както обикновено управителят на Дъмфрис се е справил отлично със задълженията си и пристигането на четиристотин изгладнели мъже не го е уплашило. Тази вечер за Линкс нямаше по-хубаво място на земята от Дъмфрис. Вече не се съмняваше в мъдростта на решението си да сключи временен брак с Джейн Лесли. Тя бе доказала, че е забележително плодовита.

Силното чувство на задоволство, което го бе обзело, изглежда се разпростря и върху останалите. Най-после щеше да има наследник и детето щеше да се роди тук в Дъмфрис. Пое дълбоко дъх. В този миг се чувстваше всемогъщ. Тогава се изправи на крака и вдигна ръце, за да въдвори тишина.

Джори го погледна с обич и се запита защо, за бога, Джейн не е до него.

Алисия затаи дъх. Линкс бе най-завладяващият мъж, когото бе познавала. Сега, след като чичо му бе главен управител на Шотландия, той бе изключително желана партия за всяка жена. Затова мигом промени решението си да се отнася с презрение към него.

— Вдигнете чашите си за Дъмфрис! — Стотици ръце се вдигнаха. — Аз ще ставам баща!

Вдигна се невъобразим шум. Мъжете тропаха с крака, свиркаха и удряха с юмруци по масата.

Джори погледна към застиналото от ужас лице на компаньонката си и промърмори:

— Алис, оставяш следи от зъбите си върху чашата!

Алисия стовари чашата върху масата толкова силно, че виното се разплиска.

— Къде е курвата? Много скоро ще сложа край на малките й мръсни игрички!

Линкс слезе от платформата и се присъедини към семейството на Лесли. Хората му също побързаха да отидат да ги поздравят. Управителят на Дъмфрис предложи да вдигнат наздравица за Линкс де Уорън.

— Кои са тези хора? — изсъска Алисия. Присви очи и огледа жените на масата на Лесли.

— Джок Лесли е управителят на Дъмфрис. Джейн е негова дъщеря — обясни Джори.

— Той се задиря с дъщерята на управителя си? Някаква проста слугиня — презрително заяви Алисия.

— Той не се задиря! Линкс и Джейн са обвързани с временен брак.

— Временен брак? Какво, по дяволите, означава това?

— Почтен шотландски обичай, според който един мъж и една жена се вричат един на друг за една година и един ден. Ако си подхождат, след изтичането на срока сключват истински брак.

— Почтен обичай, как ли пък не! Това е още една измама, измислена от мъжете, за да се пъхнат между краката на жените! Като че ли лорд де Уорън ще се ожени за една курва!

— Но, Алис, та ти очакваш Линкс да се ожени за теб — втъкна мило Джори.

— Кучка! Смяташ всичко това за много забавно! Знаела си и не си имала доблестта да ми го кажеш. Коя е тя?

— О, Джейн не е тук. Занесоха й вечерята в стаята. Двамата с Линкс са настанени в Господарската кула.

Рицарите на тяхната маса слушаха с голямо внимание гневните приказки на Алисия. Когато осъзна това, тя мигновено спря да говори и мълчаливо заобмисля отмъщението си.

 

 

Всички присъстващи се изредиха да поздравят лорд де Уорън и да пият за здравето му и за неродения наследник. Когато всеобщото веселие и радост преминаха в шумен и разпуснат гуляй, придворните на Елизабет де Бърг побързаха да я приберат в спалнята й. Не след дълго и Джори я последва, Алисия обаче остана, изчаквайки удобния момент.

Бе решила да се поучи от Джори де Уорън и да бъде мила и послушна. Всеизвестна истина е, че много повече мухи можеш да хванеш с мед, отколкото с оцет. Алисия реши да опита. Всъщност тя бе готова на всичко. Линкс свърши играта си на зарове и Алисия го видя, че се надига от масата. Очакваше да се строполи на пода, като се има предвид количеството вино, което бе изпил. Тя се насочи към него. Линкс изглежда се скова от появата й, но Алисия се усмихна и меко изрече:

— Поздравления, Линкс, щастлива съм за теб!

Видя как очите му се присвиват.

— Нима си щастлива, Алисия?

Сложи ръка върху рамото му.

— Знам колко отдавна копнееше за дете. Сигурно си много щастлив… а щом ти си щастлив, аз също съм щастлива.

— Благодаря ти, Алисия, много мило от твоя страна да проявяваш подобно разбиране.

— Е, ние винаги сме се разбирали, нали?

Вече не я гледаше с присвити очи.

— Помислих си, че ще бъдеш…

— Ревнива? — тихо се засмя младата жена. — Връзката ти с майката на детето ти няма абсолютно нищо общо с мен… с нас.

— Истина е.

Алисия изпита желание да измъкне кинжала му и да го забие в студеното му сърце, но вместо това усмивката и стана още по-сладка, а пръстите й погалиха мускулестата му ръка.

— Аз съм тук за теб, Линкс. — Засмя се и закачливо се вгледа в зелените му очи. — Защо иначе ще дойда в тази варварска страна? — После му пожела лека нощ и се запъти към изхода. Когато стигна до вратата, се обърна и го погледна през рамо.

 

 

Горе в стаята си Джейн се опитваше да изяде всичката храна, която Тафи й донесе, ала това бе невъзможно.

Накрая бутна таблата настрани и извади камъните и боите. Надяваше се рисуването да я успокои малко. Когато на вратата се почука, сърцето й бясно заби. Отвори с отмалели нозе. Искаше й се Линкс да не бе дошъл толкова рано.

Въздъхна с облекчение, когато видя, че на прага стои Марджори.

— О, влезте, милейди!

— Джейн, ако ще бъдем приятелки, трябва да ме наричаш Джори.

— Добре, Джори. Имаш зелените очи на Линкс.

— Котешки. Твоите са много хубави. Като на сърна.

През живота си Джейн бе получавала толкова малко комплименти, че думите на другата жена не я зарадваха.

— Тази вечер Линкс обяви радостната новина пред всички в голямата зала. Защо, за бога, ти не бе до него?

— Онези мъже… Както и да е, не мисля, че той би искал да съм там.

— Глупости, той щеше да се перчи с теб като с особено ценен трофей! Нали знаеш какви са мъжете! — Джори погледна новата си приятелка. — Не, ти не знаеш какви са мъжете. На колко много неща ще трябва да те науча! Наистина ще бъде забавно!

— Милорд ми каза, че не бива да се напрягам и ми нареди да седя с вдигнати крака. Каза още, че бебето не изглеждало достатъчно голямо и затова трябвало да ям повече, но аз не можах да изям всичко.

— Мили боже, ако го изядеш, ще станеш дебела като бременна свиня! Не му обръщай внимание! Какво разбира той?

— Но аз съм длъжна да му се подчинявам!

Джори избухна в смях.

— О, колко си смешна! О, ще се напишкам от смях. Джейн, какво, за бога, те кара да мислиш, че си длъжна да му се подчиняваш? — Джори избърса сълзите си.

— Той е господар тук… Той притежава цялата сила и власт.

— А ти си господарката! Неговата сила е и твоя сила. Можеш да го въртиш на пръста си. Мъжете не уважават кротките и покорни жени.

— Аз не чувствам никаква сила, Джори.

— А можеш ли да успокоиш жребец и да го накараш да яде от ръката ти.

— Като нищо.

— А Линкс не е ли също жребец?

Джейн се засмя.

— Мисли за него и като за забавление, за игра — допълни Джори.

— Аз не знам как да играя игри.

— Ще те науча! Мъжете обичат игрите, те ги играят непрекъснато, и в буквалния, и в преносния смисъл. Играят на зарове, на шах. Кралят си играе военни игри.

— Аз мислех, че игрите са хазарт.

— Такива са, Джейн. Мъжете са пристрастени към хазарта. Те обичат да печелят и мразят да губят. Рискът е това, което ги изкушава.

Джейн съвсем ясно разбираше, че Джори също е голямо изкушение за мъжете.

— Имаш такива красиви дрехи!

— А ти нямаш ли?

Джейн поклати глава.

— Нека да ти покажа. — Прекосиха спалнята и отидоха до гардероба. Там висяха двете вълнени рокли. — Обикновено обличам тях. Преди Линкс да замине, заповядал на шивачките да ми ушият няколко нови.

Джори погледна роклята на Джейн. Платът бе хубав, но от модела и цвета имаше още какво да се желае.

— Аз сама си измислям моделите и си избирам цветовете на платовете. И ти трябва да правиш същото.

— Не мога.

Джори сложи пръст на устните й.

— Повтаряй след мен: „Мога и ще го направя!“.

— Мога и ще го направя! — колебливо повтори младата жена.

— А сега постави ръце на кръста си и го кажи така, че да се разбере, че наистина го мислиш.

— Мога и ще го направя! — повтори Джейн, а после избухна в смях.

— Великолепно! Какви цветове харесваш?

— Обичам този на твоята рокля.

— Аметист? Ще отива на хубавата ти червена коса. Джейн, ти можеш да носиш цветове, които аз не мога. Аз изглеждам по-добре в пастелни тонове, а ти ще изглеждаш чудесно в ярки. Представи си се в сапфиреносиньо.

— Не мога.

Очите на Джори предупредително блеснаха.

— Мога и ще го направя! — заяви с усмивка Джейн. — О, как бих искала да имам такава хубава коса като твоята!

— Сигурно твоята е и по-хубава. Но никога няма да го узнаем, ако все я носиш стегната в тези плитки. Трябва да ходиш с пуснати коси. Колкото моята ли е дълга?

— Дори по-дълга, но аз не… Мога и ще го направя! Джори, лесно е да го кажеш, но е много по-трудно да го направиш.

— Разбира се, че не е. Ще те преобразя за една нощ! Когато си легнеш, ще бъдеш Джейн, а когато на сутринта отвориш очи, ще бъдеш лейди Джейн Предизвикателство!

Смехът на Джейн секна.

— Леглото… Кое време е?

Марджори разбра, че мисълта за Линкс бе изтрила всичко останало от съзнанието й.

— Когато Линкс дойде тази вечер, той ще бъде малко пиян. Знаеш какви стават мъжете, когато пийнат повечко. — Погледна приятелката си. — Не, ясно е, че не знаеш. Те са много любвеобилни, но напълно неспособни за каквото и да било.

Джейн я изгледа невярващо и Джори поясни:

— Единственото, което могат да направят, е да захъркат шумно!

 

 

Беше въпрос на чест Линкс да остане на крака колкото се може по-дълго. И естествено англичаните се опитаха да надпият шотландците, което бе абсолютно невъзможно. Минаваше доста след полунощ, когато Линкс най-после се запъти към Господарската кула. Стигна до средата на стълбите и се сети, че може да обезпокои Джейн. А добрата почивка и спокойният сън бяха много важни за една бъдеща майка. Какъв безмозъчен глупак бе!

Опита се да си припомни къде е стаята на Алисия.

— Разбира се, че в западното крило — промърмори той и се плесна с ръка по челото. — Как можах да забравя, след като тя толкова много ми се оплаква заради това.

— Линкс? — меко рече Алисия. Вече почти бе изгубила надежда, ала сега изпита прилив на самодоволство.

— Алисия…

— Ела, скъпи. Толкова много ми липсваше. — Той сякаш бе замръзнал на мястото си. Тя обаче го дръпна през прага и затвори вратата. Когато се притисна до него, Линкс се облегна, за да не падне. Похотта се надигна у него. Разтвори роклята й и притисна устни към шията й.

— Топло е…

— Е, ти знаеш добро средство против това. — Алисия взе ръката му и го поведе към креслото. — Позволи ми да ти сваля ботушите.

— Много си щедра, Алиша — произнесе завалено името й и протегна ръка да докосне гърдите й.

— По-щедра от малката майка? — игриво го блъсна в креслото.

— Няма да говорим за Джейн — студено й отговори Линкс.

Алисия изпита желание да му издере очите. Завъртя се на пети и се запъти към огнището, опитвайки се да обуздае гнева и острия си език. Пое дълбоко дъх и разкопча роклята си, оставяйки я да се плъзне покрай слабото й тяло и да образува блестяща купчина в краката й. Знаеше, че кожата й изглежда златиста на светлината на пламъците.

Внезапен шум я накара да се извърне. Втренчи се ужасено в Линкс. Главата му бе паднала назад. Шумното хъркане огласяше стаята.

 

 

Въпреки че Линкс си тръгна преди първи петли, всички слуги в Дъмфрис знаеха, че лорд де Уорън е прекарал нощта с любовницата си. Алисия лично уведоми Марджори в коя стая бе спал брат й.

— Изненадваш ме, Алисия. След всичко, което изпи, ти си го пуснала в стаята си?

— Беше много настоятелен и любвеобилен.

— Мога да си представя — мило рече Джори, без следа от сарказъм. Вече знаеше, че трябва да отиде при Джейн, преди злобните езици да са сторили непоправимото. Затова се извини и се върна в стаята си. Отвори гардероба си, избра десетина рокли и ги понесе към Господарската кула.

Тафи тъкмо влизаше с подноса със закуската. Джори го изгледа и въздъхна с преувеличено нещастен вид.

— Изглежда съм изместена от сърцето ти.

— Да, милейди — изчерви се младежът. — Искам да кажа, не, милейди.

— Прощавам ти. Тя превзе и моето сърце.

Джори почука.

— Добро утро, лейди Джейн, донесох ви някои рокли…

Джейн затаи дъх при вида на красивите дрехи. Имаше бледолилава долна риза с ярколилава туника, една рокля в нежно прасковено и друга в тюркоазно.

— Не мога да взема дрехите ти — възпротиви се Джейн, без да откъсва изпълнения си с копнеж поглед от роклите.

— Можеш. Ще ги закача в гардероба ти — твърдо заяви Джори и изчезна в спалнята.

Сестрите на Джейн влязоха, без да почукат. Мери си взе от закуската, а Кейти многозначително попита:

— Е, как мина дългоочакваното завръщане у дома? Държа ли те будна цяла нощ?

— Господарят не дойде при мен — с отпаднал глас отвърна Джейн.

— Защото е прекарал нощта с любовницата си! — заяви Кейти.

Джори се върна в стаята. Гневът бе превърнал зелените й очи в късчета лед.

— Милейди! — Кейти дълбоко се поклони, а Мери побърза да преглътне, опитвайки се да не се задави. — Добро утро, милейди.

— Това са сестрите ми Мери и Кейти.

— Добро утро — студено отвърна Джори. — Защо ми се кланяте?

Мери и Кейти се спогледаха.

— От уважение към вас, милейди.

— А защо ме уважавате? — сладко попита Джори.

Двете сестри отново си размениха погледи.

— Защото вие сте сестрата на лорд де Уорън.

— Нека ви обясня нещо. Това е дамата на лорд де Уорън. Бъдещата графиня на Съри. Вие би трябвало да коленичите пред нея. Имате ли представа колко важна е тя? Помислете за бъдещето на децата си. Джейн ще има възможност да осигури добри служби на синовете ви и подходящи бракове за дъщерите ви. Покажете уважението си на лейди Джейн. За начало, Кейти, ще чукаш и ще изчакваш за разрешение, преди да влезеш в стаята й. Мери, можеш да закусиш в кухнята или в залата, но повече няма да се докосваш до храната на Джейн. — Марджори се усмихна. — Благодаря ви, това е всичко. О, между другото, лейди Джейн отказа да пусне миналата нощ в стаята си брат ми, тъй като бе твърде пиян. Той трябваше да спи другаде, защото нямаше избор.

Кейти и Мери тихо се изнизаха навън.

— О, Джори, наистина ли той има любовница в замъка?

— Джейн, всички мъже си имат любовници… Алисия не е нищо повече от навик, стар навик.

— Алисия… — тихо повтори Джейн.

— Това не е истинското й име… Казва се Алис Болтън. Тя не означава нищо за него. Линкс избра теб за майка на детето му, а не проститутката Алис.

Джейн се отпусна в креслото и думите на Линкс де Уорън изплуваха в съзнанието й: „Нуждая се от наследник — това е причината да сключа временен брак“. Бе се изразил достатъчно ясно и тя от самото начало знаеше, че това е делово споразумение. Дори и когато споделиха леглото, когато телата им се бяха слели в едно, той не й бе казал нито дума за любов или привързаност. Изобщо не бяха и засягали темата за верността и предаността.

— Беше глупаво от моя страна — призна Джейн. — Тази част от живота му няма нищо общо с мен.

Гласът й прозвуча толкова отчаяно, че сърцето на Марджори се сви от мъка.

— Той не ти е безразличен, нали?

— Не! — Джейн затвори очи и образът му изникна пред нея.

— О, скъпа, никога не бива да му позволяваш да узнае тайната на сърцето ти. Трябва да бъдеш безгрижна и безразлична пред него. Никой мъж не може да понесе равнодушието на една жена. Много скоро ще накараш този жребец да яде от ръката ти.