Сидни Шелдън
Лекарки (12)

11

Кет се събуди от звъна на телефона. Без да отваря очи, се пресегна за слушалката и я долепи до ухото си.

— Ало?

— Кет? Обажда се Майк.

Тя тутакси седна в леглото, а сърцето й лудо заблъска.

— Майк, добре ли си?

Чу го как се разсмя.

— Никога не съм бил по-добре, сестричке. Благодарение на теб и твоя приятел.

— Моят приятел ли?

— Мистър Динето.

— Кой? — Кет се опита да се съсредоточи, замаяна от съня.

— Мистър Динето. Той наистина ми спаси живота.

Кет нямаше представа за какво говори.

— Майк…

— Нали си спомняш за онези, на които дължах пари? Мистър Динето ги накара да ме оставят на мира. Той е истински джентълмен. И има страхотно мнение за теб, Кет.

Кет бе забравила инцидента с Динето, но сега внезапно й просветна: „Мис, не знаете с кого разговаряте. По-добре направете онова, което ви казва човекът. Това е мистър Лу Динето.“

Майк продължаваше:

— Изпращам ти малко пари, Кет. Твоят приятел ме уреди на работа. Плащат наистина добре.

„Твоят приятел.“ Кет се изнерви.

— Майк, слушай ме. Искам да внимаваш.

Чу го как отново се разсмя.

— Не се притеснявай за мен. Нали ти казах, че всичко ще бъде цветя и рози? Е, бях прав.

— Грижи се за себе си, Майк. Не…

Връзката се разпадна.

Кет не можа повече да заспи. „Динето! Как е разбрал за Майк и защо му помага?“

На другата вечер, когато излезе от болницата, до тротоара я чакаше черна лимузина. Шадоу и Райно стояха до нея.

Кет понечи да ги подмине, ала Райно каза:

— Качете се, докторке. Мистър Динето иска да ви види.

Тя го погледна за миг. Райно беше страшен на вид, но Шадоу я плашеше повече. Имаше нещо смъртоносно в мълчанието му. При други обстоятелства Кет никога не би се съгласила, но телефонното обаждане на Майк я бе озадачило. И разтревожило.

Закараха я в малък апартамент в покрайнините на града, където я чакаше Динето.

— Благодаря ви, че дойдохте, доктор Хънтър — рече той. — Оценявам това. Един мой приятел претърпя малка злополука. Искам да го прегледате.

— Какво правите с Майк? — попита тя настойчиво.

— Нищо — отвърна й той невинно. — Научих, че има неприятности, и се погрижих да ги отстраня.

— Как… как разбрахте за него? Искам да кажа, че ми е брат и…

Динето се усмихна.

— В моя бизнес всички сме приятели. Помагаме си. Майк се беше забъркал с едни лоши момчета и аз го измъкнах. Би трябвало да сте ми благодарна.

— Благодарна съм — отвърна Кет. — Наистина съм благодарна.

— Добре. Нали знаете: „Едната ръка мие другата“?

Кет поклати глава.

— Няма да извърша нищо незаконно.

— Незаконно ли? — повдигна вежди Динето. Изглеждаше обиден. — Не бих ви накарал да вършите нищо такова. Този мой приятел е претърпял дребна злополука и мрази болници. Ще го погледнете ли?

„В какво ли се забърквам?“, почуди се Кет.

— Къде е?

— В спалнята.

Приятелят на Динето бе пребит от бой. Лежеше в безсъзнание.

— Какво се е случило с него? — попита Кет.

— Падна по едни стълби — рече Динето, като я погледна.

— Би трябвало да иде в болница.

— Казах ви, че не обича болници. Мога да ви осигуря всякакви болнични инструменти, каквито ви трябват. Имам друг лекар, който се грижи за приятелите ми, но с него се случи премеждие.

От тези думи Кет я побиха студени тръпки. Искаше й се само да избяга от това място и да се върне у дома, и никога повече да не чуе името на Динето, но в този живот за всичко се плащаше. Услуга за услуга.