Адриан Рогоз
Цената на бездната (12)

Неизразимо съжаление и страшна умора го завладяха едновременно, когато се наведе над капака, чиято прозрачност се беше изгубила под праха, натрупан кой знае от колко време. Съвзе се постепенно като след тежка болест. Прониза го разкъсващата мисъл, че за него шахматът е приключил: в своя кът от Вселената нямаше вече противници. А още по-голяма беше тъгата му по жената, която лежеше безжизнена до него.

Сякаш нож прободе сърцето му: не си спомняше как трябва да извърши съживяването. Докосна с треперещ пръст праха върху капака и макар че мисълта му бе безнадеждно устремена към Умна, ръката му изписа със зашеметяващо упорство думата „Техом“… През извивките на фаталните букви и под светлината на двете слънца зърна част от забравеното, толкова скъпо лице. Задушаващ се от ярост, Дав разпиля праха, който скриваше любимата му.

Две копчета (едното от седеф, другото от абанос), намиращи се на ръба на капака, му подсказаха двете последователни движения, които отделяха Умна от живота.

Включи биопроцеса.

В трептящата лъскава метално-керамична плоскост Дав видя как над приказно красивото лице на жената се навежда отвратителната маска на някакъв старец. Би казал, че това е образът на Ким Керим, един грохнал Ким Керим, но Дав знаеше, че отразеният образ беше неговият.

И в малкото минути, които му оставаха, Дав се изправи пред последната и най-тежка задача в живота си.

Стори му се, че времето спря и късове от гигантското му тяло проблясват подобно на странни риби, надживели изчезналата фауна на океан, който е претърпял експлозия.

В замъгления му ум започна да се ниже животът му, но в ужасна светлина.

Някога Ким Керим бе споделил с него, че обяснил на Техом парадокса на мимолетността!

— Умна! — изкрещя Дав повече мислено, защото от устата му прозвуча само сподавена кашлица. — Умна! Умна! — продължаваше да вика, сякаш искаше да ускори съживяването й. После изведнъж проумя безсмислието на мъките си и насочи остатъка от последните си сили на гениален шахматист срещу бездната с високомерие и унижение, със страх и дързост, с примирение и жажда.

„Времето е обратимо“ — спомни си думите на Ким Керим или само си въобразяваше, — разбрах го, когато проучвах начина, по който Дирак от планетата Земя е стигнал до мисълта за силата на магнита…

…Симетрия и възвратимост, това са категории, присъщи на реалното, макар че имат местно или временно значение…

„…В скалната маса всичко е възможно…“ Небето се превърна в синестезиращ стимулатор^[1]. Друг отрязък от време проникна в болезненото му тяло.

…Стори му се, че сънува дълга шахматна партия. И никой вече не можеше да каже кога е започнала, нито пък в какво се състои наградата; но се говореше, че била огромна. Обаче сега той знаеше, че е неизмерима…

Докато биоавтоматът я съживяваше, Умна видя страшен образ, който никога нямаше да забрави, макар да беше убедена, че е някакъв невероятен кошмар.

Над съживяващото ложе се беше навела мумия, в чието лице младата жена разпозна Ким Керим, макар че очите, онези големи, молещи и сини очи бяха на Дав. И преди да се съвземе напълно, видението изчезна в небитието. Сивият прашец, който остана след него, незабелязано се разпиля във времето.

Достоверността на този печален вариант се оспорва от мнозинството тълкуватели, защото през епохата, в която е живял Дав Богар, и още повече по времето на Ким Керим методът за възкресяване бил още в пелени.

И все пак този епилог трябва да се запомни, защото е единственото приемливо обяснение на друг един вариант, поддържан само от седем учени. Според тяхното тълкуване Умна е била съживена от Ким Керим, който дълго запазил силите си благодарение пак на същото временно фокусничество.

Смятам за лекомислено споменатото твърдение, че Умна се оставила да бъде прелъстена от Ким Керим и двамата завършили живота си на планетата Ласо от съзвездието Вега.

Един-единствен тълкувател, който нищо не споменава за съдбата на Умна, твърди, че планетата Техом се освободила както от Ким Керим, така и от Дав Богар. Поведението на двамата непримирими противници не е по-малко странно от поведението на планетата, на която се бяха срещнали. Те продължили двубоя си из долнопробните заведения на Ласо, като играели за вечна слава додека-додека, някакъв барбут с дванадесет зара, от които всеки имал по дванадесет стени.

Приликата в преувеличената неумолимост от разказания случай цели в същност да представи в карикатурен вид този самотен вариант.

За двадесет и три на сто от шахолозите цикълът, който нарекох „Керим-Богар“, носи името „Техом“, защото нейната съдба е основният елемент. Изобщо всички тълкуватели е трябвало да отговорят на въпроса: от какво естество е бил разумът на необичайната планета?

Едни твърдят, че става дума за „неосъзнат разум“, подобно на нечовешките „социални“ животни или компютрите; фактът, че компютрите са изкуствени творения, не представлява противоречие: тъй както еволюцията е успяла да сътвори естествени реактори, по същия начин е могла да създаде естествени компютри Техом е била именно такава „мислеща машина“, а гениалността на разума XX, въплътен в Дав, ограничил; умението й. Следователно разумът на планетата, действащ като снаряд или като грабливия инстинкт на ястреба, е бил насочен към една цел: шаха. Извън тази дейност тя е била съвършено негодна.

Едно обстоятелство, чуждо на същината на хипотезата, все пак разкрива нетрайността й: когато астротополозите се опитали да открият Техом, не могли, при все че на старите карти е точно обозначена; сякаш се бил изпарила, а на нейно място царувало звездното пространство.

Това чудо поставя два въпроса: как е било възможно едно небесно тяло, с големина на планета, да избяга от познатото място, та даже и от Слънчевата система, бе човечеството да забележи удивителното явление, а още по-важно е да установим причините, които са я накарали да изчезне.

Първият въпрос е по-лесно обясним. Учените се заловили сериозно с легендата за Техом много столетия след епохата, в която е живял Дав Богар. Същото с случило с крепостта Хелц на планетата Фермата и Троя от планетата Земя. Ако например Шлиман не беше намерил нищо при разкопките си, светът щеше сам да повдигне рамене и легендата щеше да си остане легенда. В случая с Техом обаче, дори да не е бил потвърдена легендата, е била разкрита една аномалия забележителна в същата степен; изчезването й е научен скандал; това небесно тяло е било отбелязано в астрономическите карти, чиято достоверност е неоспорима. Но Техом не е била космически кораб, който би могъл да оправдае изчезването си, а една нещастна планета.

Нещастна планета! Ето го обяснението на причините, поради които се е измъкнала от бдителните наблюдения на милиони обсерватории, които изследват Галактиката. Била е планета без значение за междузвездния трафик, неизвестна планета, въртяща се около две слънца, следователно неблагоприятна — според тогавашните схващания — за продължаването на живота.

На нас — съвременниците на цивилизацията от „трети тип“, стопаните на енергията на цялата Галактика, в чиято система новите планети са жизнени места — разумът на Техом ни се струва неоспорим, макар и да е бил недодялан. Обаче днес се намираме твърде далеч от онова време, за да можем да възстановим истината. Това е било задача на учените от столетията, последвали приключението на Дав Богар. С положителност се знае, че в пространството, заето от двете слънца на Техом, през последните хилядолетия не е отбелязана нито една звездна катастрофа. Също така било отхвърлено нелепото предположение, че се е самоунищожила. И така по метода на изключването останала само хипотезата, че Техом е емигрирала доброволно. След време странното в това предположение намаляло, защото били открити нови планети, тоест големи космически тела, и били създадени възможности за опознаването им.

Следователно направени били опити да се открият по съществуващите филми на небосвода следи от подобна миграция. Били набелязани няколко планети. След един сравнително дълъг период търсачите на Техом посетили небесните тела, които се изселили от тяхната Слънчева система. Нито един от тях не разпознал планетата-шахматист. Има изследователи, които твърдят, че тя отричала „позорната си младост“. И понеже по онова време още не бил въведен ефикасен метод за откриване на лъжата на планетно равнище, проблемът останал неразрешен, а сега е много късно, за да се предприеме нещо. Единствената възможност би била Техом, развълнувана или възмутена от настоящия разказ, да се откаже от мълчанието и да изясни нещата. Защото не се съмнявам, че въпреки положеното старание преразказаното от мене изобилства с догадки, субективни предположения и необосновани хипотези.

Впрочем колко още тайни витаят около времето на Керим-Техом-Богар.

Дори ако Техом се включи в разговора, ще знаем ли някога как е изглеждала преди срещата си със своя гениален „треньор“? За съжаление познанията ни върху филогенезата на новите планети са по-неясни от тези, които се отнасят до връзките, обединяващи маймуната с човека.

Дали Ким Керим е бил обикновен треньор, или е представлявал нещо повече? Много от тълкувателите заявяват, че странната астробиологична същност, наречена Техом, когато стигнала границата на мисленето, дълго време изпробвала силите си и чакала удобен случай за двубой, който да отговаря на фантастичните й способности. В същност Керим и Техом взаимно са се търсили, защото са имали нужда един от друг, като две сходни същности.

И на края остана вълнуващият въпрос за победата на Дав Богар. Как е могъл да победи един противник, който е решил всички варианти на шахмата? Единственото приемливо обяснение дават привържениците на тезата, че в своя процес на „хуманизиране“ Техом придобил усет към „нормалното“. А към края на състезанието Дав, който пък „автоматизирал“ начина си на игра, в стремежа към безкрайността преминал границата на нормалното.

Вероятно от вътрешни подбуди много от историците (почти шестдесет и пет на сто) поддържат мнението, че след като бил изгонен от светилището, Дав веднага съживил Умна, после се качили на „Непобедимия“ и щастливи отлетели от планетата с бездната.

И тази версия за края на случилото се има още един вариант (процентът на привържениците му е нищожен в сравнение с броя на събраните тълкувания), според който се твърди, че след като съживил Умна, обладан от неутолимо любопитство или от желание да спаси пленниците в подземието, а може би и от мисълта да превъзпита Техом, Дав се върнал в светилището и играта на шах продължила, но вече на друго равнище, редували се ту спечелена, ту загубена партия.

И все пак защо си позволих да се позова на мнението, поддържано от мнозинството тълкуватели, така че да го приемем не само като желание за щастлив край? Като проучвах статистическите данни за няколкото слънчеви системи, обитавани от хора през столетието, което ме интересуваше, открих сред милионите личности, наречени Дав Богар, само тридесет и седем, които бяха родени във въздушното пространство и освен това имаха за спътници в живота си жени с име Умна. За да стесня кръга на изследванията си, проучих с какво са се занимавали тези мъже, сред които се надявах да открия своя герой. Само двама от тях са имали допир с шаха. Единият бил офталмолог, специалист по възстановяване на зрението при слепи по рождение или при мислещи създания, по природа лишени от това сетиво, който направил за пациентите си шахматна дъска с три измерения и я използвал през периода на тяхното възстановяване за тренировки. Що се отнася до мене, склонен съм да приема втория Дав Богар за по-достоверен, макар че това мнение може да се стори на мнозина невероятно. Човекът, на когото се позовавам, по професия бил астрохортогенетик. Имал хоби, което се включвало в основното му занимание, и предприел някакви странни и продължителни изследвания, после ги отразил в една книга, посветена на жена му, със следното заглавие: „Превъзходството на многообразието при цветята над всички шахматни комбинации“. Като използвал майсторски математиката и като подработил една гениална картина на растителните видове (с която предвидил еволюцията през следващите столетия^[2], с помощта само на 7777 думи.

Дав Богар стигнал до изумяващия извод, че многообразието на видовете при цветята във Вселената е с няколко десетки пъти по-голямо от вариантите, предложени от всички шахматни системи. Изводът от изследванията му бил, че ако един човек притежава ум, който може да реши вариантите на величината Fc би трябвало да приложи познавателните си способности в проучването на цветята или в сродна област…

Дали това не означава, че цената на живота е превишила цената на бездната?