Радослав Линковски
Книжен пазар

Купете си книжка със стихове, моля!

Две бири тя струва. Почти без пари.

Поетът е беден живее в неволя,

но огън божествен в кръвта му гори.

 

Купете си! Само едничка! Та тя е

жив екот от много човешки души.

В куплетчета прости поетът сияе,

че весел е той и когато тъжи.

 

Ей, вие, с колата! Простете, но спрете!

Ах, как ме задави сърдития прах.

Не спряхте. Погълна ви сякаш шосето.

От словото честно ли имахте страх?

 

Госпожо, купете! Коприна и злато

не струва, а само три чашки коняк.

Със стих и със рима станете богати!

Със тях прогонете душевния мрак!

 

Да! Блясък. Сияния. Къща голяма.

Ще купят една. Ще ми стигне за днес.

Но портата тежка е мрачна и няма.

Настръхнал и злобен е лаят на пес.

 

Купете! Помолва се даже небето.

Купете! Но мракът в душите мълчи:

„Тълпа безпросветна!“ Проплаква поетът.

И връща се тъжен със тъжни очи…