Валери Иванов
Усмивката

„Аз като филм те преживях…“

Ал. Геров

Усмивката, в която те обиквам,

която ме отнася надалече,

е сякаш трудното, с което свиквам,

с което бавно свиквам вече…

 

И срещите — внезапни като бреме,

което сме жадували след болка,

са сякаш мое сладко стреме…

Върти се филмовата ролка.

 

Артисти ли сме и безбожници ли, що ли?

Заложници на нечия съдба?

Съдбата не обича да се моли.

Съдбата — просто е — съдба.

 

И ако сгреша, че те обичам,

и ако сгреша, че си до мен…

От миналото си — не се отричам,

от твоята усмивка покорен.