Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Адърланд (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
River of Blue Fire, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2008)

Издание:

Тад Уилямс. Тайната река

ISBN 954-527-173-6

Тад Уилямс. Гласове в мрака

ISBN 954-527-174-4

Издателство „Дамян Яков“, 2001

Превод: Камен Костов, 2001

Художник: Веселин Праматаров, 2001

Редактор Нина Иванова

Коректор Даниела Славчева

Компютърен дизайн София Делчева

Печат: „Симолини“ 94, София

 

Останалата част на книга втора не е преведена на български.

История

  1. — Добавяне

Тази книга посвещавам с любов на моя баща Джоузеф Хил Евънс.

Както вече казах, татко не чете фантастика.

Той все още не е забелязал, че тази работа е посветена на него.

Това е вторият том — да видим колко още трябва да напиша, преди да се усети.

БЛАГОДАРНОСТИ

Както винаги: огромна книга, много за казване, твърде много вини (почти изцяло мои), но и твърде много похвали, при това неспестени. Вечно надутият списък на благодарностите, с който започва първата книга, включваше:

Дебора Бийл, Мат Байълър, Артър Рос Евънс, Джо-Ан Гудуин, Деб Грейбиън, Ник Грейбиън, Джед Хартман, Джон Джерълд, Катрин Кер, М. Дж. Креймър, Марк Крейгбаум, Брус Либърман, Марк Маккръм, Питър Стампфъл, Мич Уагнър.

Сега се налага да добавя:

Барбара Кенън, Арън Кастро, Ник Дес Барс, Тим Холмън, Ник Итсу, Джо и Фил Ноулз, ЛЕС…, Джошуа Милигън, Ерик Нюмън, Майкъл Уелън, както и всички приятелчета от листсърва на Тад Уилямс.

Поднасям огромната си благодарност и на Бетси Уолхайм и Шийла Гилбърт, които продължават да изпълняват безкрайните и мъчителни главни роли на мои Уважавани издатели.

БЕЛЕЖКА НА АВТОРА

Получих ужасно много писма — както електронни, така и старомодни, с пощенска марка, по повод първата книга на „Адърланд“. Приятно ми е да споделя, че повечето са изключително мили и благосклонни. Единственият намек на неудовлетворение у някои читатели е свързан с притесненията им заради „увисналия“, както те го наричат, край на първия том.

Разбирам и поднасям извиненията си. И все пак проблемът с написването на подобна приказка е, че това не е истински сериал — това е един много, много дълъг роман, който трябва да бъде отпечатан в една корица, само че: 1) семейството ми и домашните ми любимци биха измрели от глад, докато го напиша; и 2) няма как да се направи корица с такъв размер, освен, ако не бъде използвана циркова шатра. Това означава, че съм изправен пред труден избор: да завършвам всяка част по един по-неочакван, отколкото се харесва на някои читатели, начин или да измислям изкуствени финали, което съм сигурен, че би променило цялостната форма на книгата, а вероятно би се отразило неблагоприятно и върху композицията на разказа.

Следователно мога само да помоля любезните читатели за снизхождение. Ще направя всичко, което е по силите ми, за да не завършвам частите по средата на изречението — „И тогава тя откри, че е… опа. Край“ — но ви моля да разберете, че това е само част от една по-обемиста творба, което не е без значение. Все пак ще направя всичко възможно да намеря нещо като финал на всеки отделен том.

Благодаря.

За повече информация посетете уебсайта на Тад Уилямс: http://www.tadwilliams.com