Сан Антонио
История на Франция (9)

Документално четиво
Дежурството на лакея Берюйе

В един вестибюл на замъка „Понтоаз“, обитаван от Луи IX, жена му и височайшата му майка, лакеят Берюйе и конярят Пинюшон се бяха вглъбили в игра на зарове, когато изведнъж Берюйе прошепна тревожно:

— Кралят идва! Изчезвай!

И Пинюшон тутакси напусна помещението през една малка и почти незабележима вратичка в стената. Тъкмо в този момент се появи кралят. Беше облечен в тъмна роба и беше обул пантофи, а на главата му се мъдреше домашната му корона. Вместо скиптър държеше една клонка, която беше откършил от дъба по време на заседанието на Гражданския съд под него. Сега сегиз-тогиз се почесваше с нея с напрегнато изражение на лицето.

— О, Берюйе! — възкликна той и лицето му се разведри. — Радвам се, че виждам точно теб.

Светейшият крал харесваше този едър момък с бодър вид и широка усмивка.

Берюйе направи нисък поклон и зачака заповедите му.

Луи имаше притеснен вид и прочисти гърлото си, преди колебливо да каже:

— Виж какво, момчето ми, бих искал да имам един поверителен разговор с Нейно величество кралицата на Франция, но кралицата-майка не бива да узнае за това.

Берюйе беше в течение на зловредния контрол, упражняван от Бланш Кастилска върху интимните отношения между краля и жена му. Тъй че веднага се отзова по адекватен начин:

— Сир, ще бъда всечуващо ухо, всевиждащо око и предупредителна ръка!

Суверенът му подаде една кесия, пълна със златни монети. Той не само че не беше скъперник, но и беше щедър при проявите на вярност спрямо него. След това, поуспокоен, се вмъкна в покоите на съпругата си. Останал сам, лакеят преброи монетите. Подобна мисия му бе възлагана и друг път и ако плътската страст на краля към кралицата не стихнеше, опазил Бог, то скоро той, Берюйе, щеше да разполага с достатъчна сума, че да напусне службата си и да се върне в родното си село, където да отвори кръчма. Вече беше измислил и името на заведението: „Зад ключалката“. Защото при неговите бдения пред кралските покои неведнъж окото му беше хващало ечемик от плътния допир до ключалката на вратата им.

Лакеят прибра грижливо кесията и се зае с истинска професионална съвестност да изпълнява задължението си на бдителен пазител. Стоейки в полумрака на обширния вестибюл, той продължаваше да прехвърля в главата си своите планове за бъдещето. В кръчмарския занаят в чест на кралица Маргарита и нейната възхитителна чувственост щеше да наблегне най-малкото на лансирането на розето от Прованс.

Кихна, защото в коридора имаше течение. Помисли си, че би било изключително лошо за него, ако кралицата-майка настинеше сериозно в този ветрилник и ритнеше канчето, защото това щеше да пресече скритите му доходи. Чисто злато, необлагаемо при това, като се имаха предвид дискретните и деликатни обстоятелства, при които се сдобиваше с него.

Коридорът продължаваше да пустее. Берюйе се прозя и за да се поразнообрази, се насочи към дверите на кралските покои, та за кой ли пореден път да долепи око до ключалката им. Далеч не всеки имаше възможността да наблюдава кралско съвкупление. Ако момъкът знаеше, че по-късно във времето Луи щеше да бъде обявен за светец, задоволството му щеше да бъде още по-голямо. Защото да гледаш как крал се чифтосва е нещо, но да гледаш как светец го прави, си е още по-нещо.

Спектакълът, който се отрази в ретината му, както винаги си струваше. Маргарита си я биваше. Задницата й се въртеше по-бързо и от сабята на безнадеждно обкръжен сарацин. С най-искрено възхищение Берюйе беше принуден да признае в себе си, че и най-пламенната мома от онези, с които имаше подобно вземане-даване, не можеше да се мери и на малкото й пръстче. Несъмнено Маргарита Провансалска си беше кралица и в ложето! Ако злостната кралица-майка видеше това несравнимо зрелище, несъмнено щеше да получи най-малкото апоплексия.

Берюйе с мъка отлепи око от ключалката, решавайки да се върне към възложената му обязаност. И се оказа, че го е направил овреме. Тъкмо стигна до края на коридора и видя в полуздрача да се очертава остроъгълният силует на Бланш Кастилска.

Тогава верният слуга се втурна към вратата на покоите и почука по нея по уговорения начин. Отвътре се чуха възклицания на разочарование, последвани от захлопването на тайната вратичка в стената.

Кралицата-майка влезе с подозрителен поглед и попита отривисто:

— Кралят тук ли е?

Слагайки коляно на пода и скланяйки глава, Берюйе заяви с робък глас, че въобще не е виждал краля и че кралица Маргарита е сама в покоите си.

И като доказателство за твърдението си той полуотвори вратата и Бланш хвърли вътре един поглед с метални отблясъци. Но под светлика на тлеещата камина видя само снаха си, която по всички признаци спеше кротко.

— Аз отивам в кабинета на краля — заяви Бланш. — Кажете на кралицата да дойде и тя там, защото имаме много въпроси за решаване.

И се отдалечи, придружена от шумоленето на фустите около сухото й тяло.

Изпълнителният лакей влезе и се приближи до ложето, в което кралицата лежеше полугола и все още в трансово състояние. Тя протегна ръце към него с думите:

— Бързо довърши ме! Потуши пожара в мен!

— Мадам кралице моя! — изломоти клетият лакей, зачервен като рак, и се надвеси над нея със свито сърце. Кралицата го погледна с премрежен и блуждаещ поглед, по който беше трудно да се разбере дали си дава сметка, че този мъж не е Луи. Но така или иначе го обгърна с ръце, добавяйки пламенно:

— Бързо!

И Берюйе се срина в кралския одър, като последните му мисли бяха: „В края на краищата животът е кратък, а и малцина в него сме светци!“