Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- L’histoire de France, 1964 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Теодор Михайлов, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 23 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2008)
- Корекция и SFB-форматиране
- NomaD (2008)
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Magna Aura (2008)
Издание:
Сан Антонио. История на Франция
Френска. Първо издание
ИК „Колибри“, 2007
Превод и адаптация: Теодор Михайлов
Художник на корицата: Виктор Паунов
ISBN: 978-954-529-545-4
История
- — Добавяне
Лекция трета
Дагобер, Карл Мартел, Пипин Къси, Карл Велики
Берюрие бе направо захласнат.
— И какво става след Кловис? — попита нетърпеливо той.
— След Кловис, драги ми Дембо, сажди затлачили комините на кралството. Кловис имал четирима синове — безлични и разглезени при това. Те се изпокарали и се взаимоизбили. И кралството се разпаднало. Това впрочем често се наблюдава в историята на страната ни: появява се някой градивен тип, който я обединява, но наследниците му, задължително непрокопсаници, потапят лодката след това.
Берюрие се изсекна шумно, после сгъна носната си кърпичка и отбеляза мъдро:
— Всички, които след раждането си тръгват веднага по вече разстлан отпреде им персийски килим, са еднакви. Аз, ако бях бил крал на Франция, щях да подложа отроците си на най-суров режим, та да видят първом опакото на живота. Добре, ясно е, че синовете на Кловис били поплювковци. Да не си губим времето с тях. Искам да продължиш да ми разказваш за по-интересните пичове. Кой е първият такъв след Кловис?
— Дагобер — отвърнах без колебание.
Берюрие изрева възторжено:
— Онзи, дето ходел с постоянно отворен цип и си размахвал шланга накъдето свари?
— Същият, Берю. Той е първият след Кловис, който властвал достойно и възстановил славното кралство.
— Значи еднакво ефективно действал и в политиката, и в светския живот?
— Що се отнася до светския живот, там бил голям палавник, както ти самият отбеляза. Тъй като не успял да се сдобие с дете от първата си жена Гоматруда, той я разкарал и се оженил за друга. Но и с нея нещата не потръгнали във въпросното отношение.
— Да не би пък той да е бил с нефелно семе?
— Не. Затова оттук нататък започнал да скача от женска на женска, докато накрая не попаднал на една достойна такава в Санлис. Легендата твърди, че се уединил с нея в продължение на три денонощия.
Берю възкликна ентусиазирано:
— Какво съвпадение! Веднъж и аз опънах една тъкмо в Санлис! Ама чак да се захласна за три денонощия, това никогаш не съм го правил… И какво станало после? След толкоз много лашкане този път стигнало ли се до зачеване?
— И още как! Въпросната мома го направила баща.
— Все пак му го е дължала, след като той я направил майка — пошегува се Дебелия.
— И от този момент нататък някакъв механизъм изщракал в него и още по-усилено започнал да вършее насам-натам. По едно време живеел с четири жени.
— Евала! Трябва да си бая хуест, че да се справяш с четири жени, та и четирите да бъдат доволни от теб! И след Дагобер, на когото определено му свалям шапка, кой изскочил на сцената?
— Следват пак неколцина заплеси, които отново разклатили кралството и с които дори историците не се занимават. После се появява Карл Мартел, чиято главна заслуга е, че спрял арабите при Поатие.
— Спрял ги е — дръжки! Цяла Франция бъка от араби!
— Това е друго. В наше време ние си ги пуснахме доброволно.
— И защо, ако смея да попитам? Разбирам да пуснем десетина по-симпатични колкото за цвят, ама сега, накъдето и да се обърна, все арабески виждам. А и в нашата служба все повече проблеми ни създават!
Не отговорих, защото не знаех какво да отговоря. Затова побързах да продължа:
— Сетне идва синът на Мартел — Пипин Къси. Той извършил някои полезни неща, най-полезното от които е това, че станал баща на Карл Велики.
— С разцъфналата на къдели брада! — изрецитира победоносно Берю.
— Историческата истина ме задължава да кажа, че по външност Карл Велики съвсем не отговарял на наложения поетичен образ за него. Някои данни сочат, че той бил кръглоглав и дебел тевтонец с къси мустачки.
— Предпочитам го така. Не обичам брадатите, хеле пък с очила. Веднъж рекох да арестувам един такъв за нарушение на обществения ред, а той като отвори една уста, не ти е работа. Когато му я затворих по моя си начин, не за друго, а защото ме заболя главата от бръщолевенията му за разни граждански и какви ли не други права, нададе такъв вой, все едно, че е станало кой знае какво! Тогава, само за да млъкне и да има мир, му предложих да ме фрасне на свой ред, за да сме квит, и после — по живо, по здраво. А той, мръсникът, не само че отхвърли това ми арабийско предложение, ами после писа до къде ли не, че съм му устроил нарочна провокация по политически причини…
— Та Карл Велики — продължих аз — белязал своето властване със серия войни.
— Срещу кого?
— Срещу онези, срещу които французите винаги са воювали: италианците, германците и арабите.
— А освен във войните, как се е проявил в тънката част? — не пропусна Берю да прояви обичайното си любопитство.
— Отлично. Имал е пет законни съпруги. Изгонил първите две, а малко по-късно погребал останалите три.
— И при това му оставало време да управлява, че и войни да води… — изрече замислено Берю. — Имам чувството, че тогавашните жени не са били толкова взискателни в ебънта, колкото са днешните. Моята Берта например, не че ми е жена, ама така може да опъне петима, че душа да не им остане. И след това няма да могат да мислят даже за управление на кантора, камо ли за държава и войни!
— А при това той не се занимавал само с войни и жени, ами основал и училища. И между една война и друга намирал време да ги посещава.
— Я чакай, Карл Велики нямал ли е племенник на име Ролан?
— Твоята ерудиция започва да ме плаши, Дембо. Само че тук историята и легендата се разминават. Ролан не е бил племенник на Карл Велики и не арабите, а планинските баски са го убили.
— А как беше легендата, че нещо ми се губи…
— Ролан, племенник на Карл, предвождайки ариергарда на армията при изтеглянето й от Испания, навлязъл в прохода Ронсево. Тогава един предател на име Ганелон посочил на маврите пътя, по който той бил поел, и те се впуснали подир него.
— Трябва да е паднала голяма лупаница.
— И още как! В така настъпилата патаклама Ролан извадил меча си Дурандал и с него видял сметката на бол арабески, докато не рухнал под численото им превъзходство. Тогава, покрит с рани, разбрал, че всеки миг ще изплюе акта си за раждане, и понечил да счупи меча си о една скала. Но не мечът се счупил, а скалата се разцепила!
— Тук май легендаристьт е попресолил манджата. Сигурен ли си, че това е било меч, а не по-скоро пневматичен чук?
— В нищо не съм сигурен, Берю, просто ти предавам легендата такава, каквато е. Та след като се уверил, че не ще смогне да счупи меча, той легнал връз него и надул рога си, за да подаде сигнал за бедствие на чичо си Карл.
— Трябвало е да започне от това. Не е имал чувство за организация тоя пич! Да чака хептен да сдаде багажа, за да вика подкрепление, не е много хитро!
— Чуй сега края. Той толкова силно надул рога, че вените на шията му се пръснали, от което и умрял!
— Заключение: добрият фехтовач не е непременно и добър тромпетист. Какво ли би казал за тоя случай Луис Армстронг?