Джон льо Каре
Събуждане за мъртвеца (17)

ГЛАВА 17
Уважаеми Съветнико

Уважаеми Съветнико,

Най-сетне имам възможността да отговоря на предложението на „Личен състав“ да заема по-висш пост в Отдела. Съжалявам, че измина доста време, преди да го направя, но както знаете, напоследък не се чувствувах твърде добре, а освен това ми се наложи да се справям с известен брой лични проблеми, които не засягат Отдела.

Тъй като все още не съм се възстановил напълно, смятам, че ще бъде неразумно да приема предложението. Моля ви да бъдете любезен да предадете това мое решение на „Личен състав“.

Уверен съм, че ще проявят разбиране.

Ваш

Джордж Смайли

Драги Питър,

Изпращам ви записки по случая Фенън. Това е единственото копие. Моля ви да го предадете на Мастън, след като го прочетете. Помислих си, че няма да е зле да се документират събитията — дори и да не са се случили.

С поздрав: Джордж

Случаят Фенън

На 2 януари, понеделник, разговарях със Самюъл Артър Фенън, висш чиновник във Форин Офис, за да изясня известни обвинения, отправени към него в анонимно писмо. Интервюто беше уредено в съответствие с обичайната процедура — т.е. със съгласието на Форин Офис. Не разполагахме с никакви сведения против Фенън, освен симпатиите му към комунистите в Оксфорд през тридесетте, като на този факт се отдаваше незначително внимание. В този смисъл разговорът бе съвсем рутинно дело.

Кабинетът на Фенън във Форин Офис се оказа неподходящ за целта и затова той се съгласи да продължим разговора си в парка Сейнт Джеймс, като се възползувахме от хубавото време.

Впоследствие се установи, че в този ден сме били разпознати и наблюдавани от агент на източногерманското разузнаване, с когото бях работил по време на войната. Не е известно дали Фенън се е намирал под някакво наблюдение или присъствието на този агент в парка е било случайно.

На 3 януари вечерта полицията от Съри докладва, че Фенън се е самоубил. В писмо, написано на машина и подписано от Фенън, което гой бе оставил, се казваше, че е бил подлаган на тормоз от властите по сигурността.

Но следните факти, които се установиха по време на разследването, внушиха съмнение за друго развитие на нещата:

1. В 7.55 вечерта, в деня на самоубийството си, Фенън се обажда на телефонната централа в Уолистън и ги помолва да го събудят в 8.30 на следната сутрин.

2. Фенън си приготвя чаша какао непосредствено преди смъртта си, но не я изпива.

3. Предположението е, че се е застрелял в коридора, в основата на стълбището. Писмото е било до тялото.

4. Изглежда несъстоятелно да напише последното си писмо на машина, тъй като самият той рядко е печатал, а още по-забележителен е фактът, че слиза на долния етаж, за да се застреля.

5. В деня на смъртта си той пуска писмо, в което настоятелно ме кани да обядвам с него в Марлоу на следващия ден.

6. По-късно се оказва, че Фенън е помолил за еднодневен отпуск за сряда, 4 януари. Това обаче не го споменава пред жена си.

7. Установява се също така, че последното му писмо е написано на собствената му машина, като освен това то съдържа известни особености, сходни с тези на анонимното писмо. Лабораторният анализ потвърди, че макар двете писма да не са дело на един и същ човек, то те са писани на една и съща машина.

Мисис Фенън, която е на театър вечерта, когато съпругът й загива, бе помолена да даде обяснение за обаждането от централата в 8.30 и тя направи опит да ме заблуди, като заяви, че сама го е поръчала. От централата потвърдиха недвусмислено, че това не е така. Мисис Фенън твърдеше, че съпругът й се чувствувал изнервен и потиснат след разговора с мен, което потвърждаваше твърденията от писмото.

В следобеда на 4 януари, след като се бях разделил вече с мисис Фенън, се върнах у дома си в Кенсингтън. Тъй като забелязах някого в очертанията на прозореца, позвъних на вратата. Отвори ми някакъв мъж, който впоследствие беше идентифициран като агент на източногерманското разузнаване. Той ме покани да вляза, но аз отказах и се върнах при колата си, като едновременно отбелязах номерата на паркираните наоколо коли.

Същата вечер посетих един гараж в Батърси, за да разпитам за произхода на една от колите, която беше регистрирана на името на собственика на гаража. Бях нападнат от неизвестен похитител и изпаднах в безсъзнание. Три седмици по-късно самият собственик, Адам Скар, бе намерен мъртъв в Темза, близо до Батърси Бридж. По време на. удавянето си е бил пиян. Не са били открити следи от насилие, а той е бил известен като човек, който пие много.

Значим факт е, че през последните четири години Скар е предоставял на анонимен чужденец кола срещу щедро възнаграждение. Уговорката им е била такава, че самоличността на чужденеца да остане неизвестна дори за Скар, който е познавал клиента си само като „Блонди“ и е можел да се свързва с него единствено чрез един телефонен номер. Телефонният номер е от значение — бил е на Източногерманското представителство за търговия със стомана.

Междувременно бе проучено алибито на мисис Фенън за вечерта на убийството и така се установи и друга важна информация:

1. Мисис Фенън е посещавала театъра в Уейбридж два пъти месечно — на първия и третия вторник (NB — клиентът на Адам Скар е вземал кола всеки първи и трети вторник от месеца).

2. Тя винаги е носела музикална кутия, която е оставяла на гардероб.

3. При посещенията си в театъра винаги е била придружавана от мъж, чието описание съответствува на моя нападател и клиента на Скар. Една служителка на театъра дори погрешно бе предположила, че той е съпругът на мисис Фенън. Мъжът също е носел със себе си музикална кутия, която оставял на гардероб.

4. Във вечерта на убийството мисис Фенън напуска театъра след като приятелят й не идва и забравя да прибере музикалната кутия от гардероба. Късно през нощта тя телефонира в театъра, за да попита как кутията може да бъде прибрана веднага, тъй като си загубила марката за нея. Кутията била прибрана от обичайния приятел на мисис Фенън.

На този етап непознатият се оказва служител на Източногерманското представителство за търговия със стомана, на име Мундт. Началник на представителството е хер Дитер Фрай, сътрудник на нашата служба от войната, притежаващ огромен оперативен опит. След войната постъпва на държавна служба в съветската зона на Германия. Трябва да отбележа, че по време на войната Фрай е работил с мен във вражеска територия и се е представял като блестящ и находчив агент.

Реших да проведа трети разговор с мисис Фенън. Тя не издържа и направи признания, че е действувала като куриер на съпруга си, който пък бил вербуван от Фрай по време на зимна почивка преди пет години. Тя самата сътрудничела неохотно, отчасти заради предаността си към съпруга си, отчасти за да го предпази от непредпазливостта, с която е играел ролята си на шпионин. Фрай ни вижда да говорим в парка. Предполагайки, че още действувам активно в Службата, той стига до извода, че Фенън или е под подозрение, или е двоен агент. Нарежда на Мундт да ликвидира Фенън, а съпругата му е принудена да мълчи заради съучастието й до този момент. Тя дори написва текста на последното писмо на Фенън над подписа му, нанесен предварително върху празен лист.

Начинът, по който тя е предавала на Мундт информацията, с която се е сдобивал съпругът й, е важен. Поставяла бележки и копия на документи в музикална кутия, която носела в театъра. Мундт пристигал с подобна кутия, която съдържала пари и инструкции и която, подобно на мисис Фенън, също оставял на гардероб. Трябвало е само да разменят марките от гардероба. Когато Мундт не се явява в театъра през въпросната вечер, мисис Фенън се подчинява на инструкцията за извънредни случаи и праща марката по пощата до адрес в Хайгейт. Напуска театъра по-рано, за да свари последната поща от Уейбридж. Когато по-късно вечерта Мундт й поисква музикалната кутия, тя му казва какво е направила. Мундт настоява да прибере кутията още същата вечер, защото не е искал да идва още веднъж до Уейбридж.

Когато на следната сутрин разговарях с мисис Фенън, един от първите ми въпроси (за обаждането в 8.30) я разтревожил толкова много, че тя телефонирала на Мундт. Това обяснява нападението върху мен по-късно този ден.

Мисис Фенън ми предаде адреса и телефонния номер, които е използувала за връзка с Мундт, когото пък е познавала под името Фрайтаг. И адресът, и номерът отвеждат до апартамента на пилот от „Луфтойропа“, който често е приемал Мундт и го е оставял да преспива там, когато се е налагало. Пилотът (вероятно агент на източногерманското разузнаване) не е бил в Англия от 5 януари.

Това, най-общо казано, е информацията от мисис Фенън, която не водеше доникъде. Шпионинът беше мъртъв, убийците му — изчезнали. Оставаше само да се изясни размерът на пораженията. Към Форин Офис беше отправено официално запитване и мистър Феликс Тавърнър беше натоварен да установи каква е изтеклата информация. Това включваше преглеждането на всички документи, до които Фенън е имал достъп след вербуването му от Фрай. За отбелязване бе, че проучването не откри никакво системно изнасяне на документи със секретен характер. Фенън не е изисквал никакви секретни документи освен тези, с които служебните му задължения са били свързани пряко. През последните шест месеца, когато достъпът му до документи от по-особено естество е бил значително увеличен, в действителност той не е носил у дома си някакви секретни книжа. Документите, които е носел у дома си през този период са били съвсем маловажни, а някои от тях са били свързани с теми извън обсега на неговия отдел. Това влизаше в противоречие с ролята на Фенън като шпионин. Възможно е обаче да е загубил вяра в това дело и поканата му да обядва с мен да е била първата стъпка към самопризнанието. Ако е имал подобни намерения, възможно е той да е авторът и на анонимното писмо с цел да влезе в контакт с нашия Отдел.

Тук трябва да се споменат още два факта. Мундт, снабден с фалшив паспорт и под друго име, напуска страната със самолет в деня след самопризнанието на мисис Фенън. Успял е да мине незабелязано през властите на летището, но впоследствие е бил разпознат от една стюардеса. И второ, бележникът на Фенън съдържа пълното име и официалния телефонен номер на Дитер Фрай — крещящо нарушение на най-елементарните правила в шпионажа.

Трудно е да се разбере защо Мундт е чакал три седмици в Англия след убийството на Скар, а още по-трудно е да се съпостави дейността на Фенън според описанието на жена му с неговия подбор на документи, който явно е бил лишен от всякакъв план и резултатност. Повторният оглед на фактите води отново и отново към следния извод: единственото доказателство, че Фенън е бил шпионин, идва от съпругата му. Ако фактите бяха такива, каквито ги описва тя, защо тогава нея тя оцелява след решението на Мундт и Фрай да се елиминират всички, които знаят прекалено много?

От друга страна, не е ли възможно именно тя да е шпионинът?

Това обяснява датата на заминаването на Мундт: той си тръгва веднага щом получава уверението на мисис Фенън, че съм приел нейното хитро измислено самопризнание. Обяснява и записаното в бележника на Фенън — за него Фрай е бил просто познат от зимен курорт, който от време на време му идва на гости в Уолистън. Изборът на документи от страна на Фенън също получава обяснение — ако Фенън умишлено е избирал разсекретени книжа по време, когато служебните му задължения са били свързани главно със секретна работа, обяснението е едно: той е започнал да подозира жена си.

Оттук следва и поканата да обядваме в Марлоу, която съвсем естествено е за деня след първата ни среща. Фенън е бил решил да ми разкаже за опасенията си и за целта е взел еднодневен отпуск — нещо, за което жена му не е знаела. Това обяснява и защо Фенън насочва вниманието върху себе си с анонимното писмо — искал е да се свърже с нас като прелюдия към разкриването на жена си.

Ако се продължат разсъжденията в тази насока, трябва да се отбележи, че в професионално отношение мисис Фенън е била резултатна и съзнателна. Техниката, която тя и Мундт са използували, напомня тази на Фрай от войната. Резервният вариант да се пусне марката от гардероба по пощата в случай, че срещата не се осъществи, е типичен пример за неговото добросъвестно планиране. Оказва се, че мисис Фенън е действувала с прецизност, която не се връзва с казаното от нея, че с неохота е участвувала в предателството на съпруга си.

И когато съвсем логично попада под подозрението, че е шпионка, няма причина да не се вярва в истинността на разказа й за случилото се в нощта, когато е бил убит Фенън. Ако е знаела за намерението на Мундт да убие съпруга й, тя не би взела музикалната кутия в театъра и не би пратила марката от гардероба по пощата.

Като че ли нямаше начин да се докаже обвинението срещу нея, ако не се научеше нещо повече за взаимоотношенията й с нейния контрольор. По време на войната Фрай беше измислил хитроумен начин за свръзка при извънредни обстоятелства посредством снимки и пощенски картички. Посланието се съдържаше в темата на изображението. Някой религиозен сюжет като рисунка на мадоната или църква представляваше молба за скорошна среща, получателят пък изпращаше писмо, което нямаше никаква връзка с картичката, но затова пък с дата на него. Срещата се провеждаше в предварително уговорено време и място точно пет дни след датата на писмото.

Съществуваше известна възможност Фрай, чиито професионални умения явно не се бяха променили много след войната, да се придържа към тази система, която, в края на краищата, предполагаше извънредно рядка употреба. Като се основавах на това, изпратих на Елза Фенън картичка с църква на нея. Картичката носеше клеймо от Хайгейт. Хранех слабата надежда тя да предположи, че тя е изпратена със знанието на Фрай. Елза Фенън реагира веднага, като изпрати на неизвестен адрес билет за театрална постановка в Лондон за след пет дни. Когато посланието на мисис Фенън стига до Фрай, той го възприема като спешно повикване. Отчитайки, че Мундт е компрометиран от „самопризнанието“ на мисис Фенън, той решава да дойде сам.

Срещат се в театър Шеридан в Хамърсмит в четвъртък, 15 февруари.

Отначало всеки от тях решава, че другият е подел инициативата за срещата, но когато Фрай разбира, че са били подведени да се срещнат, той предприема драстични действия. Може би защото подозира, че мисис Фенън го е вкарала в капан, може би защото разбира, че е под наблюдение. Никога няма да узнаем. Във всеки случай той я убива. Начинът, по който го извършва, е описан най-добре в доклада на съдебния лекар: „приложено единично натискане върху ларинкса, особено върху рогчетата на щитовидния хрущял, причинявайки почти моментална смърт. Явно нападателят на мисис Фенън е бил добре запознат с тези способи.“

Фрай беше преследван до една лодка на пристан край Чейни Уок и докато оказваше яростна съпротива при опит за задържане, падна в реката, откъдето тялото му вече е извадено.