Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Pet Sematary, 1983 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Весела Прошкова, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 265 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- Boman (2008)
- Корекция
- nqgolova (2008)
- Допълнителна корекция
- NomaD (2008)
- Допълнителна корекция
- sir_Ivanhoe (2008)
Издание:
Стивън Кинг. Гробище за домашни любимци
Издателска къща „Плеяда 7“, София, 1993
Превела от английски Весела Прошкова
Редактор Александра Божкова
Художник: Петър Станимиров
Предпечатна подготовка ИК „Плеяда 7“
ISBN 954-409-083-5
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация (пратена от meduza)
- — Допълнителна редакция: sir_Ivanhoe
Статия
По-долу е показана статията за Гробище за домашни любимци от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Гробище за домашни любимци | |
| Pet Sematary | |
_front_cover,_first_edition.jpg) | |
| Автор | Стивън Кинг |
|---|---|
| Първо издание | 1983 г. САЩ |
| Издателство | Doubleday |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | ужаси |
| Вид | роман |
| Предходна | Кристин |
| Следваща | Цикълът на върколака |
Гробище за домашни любимци (на английски: Pet Sematary) е роман на ужасите на Стивън Кинг. През 1984 г. книгата е номинирана за Световната награда за фентъзи. По романа са създадени две филмови екранизации – една през 1989 г., която се сдобива с продължение през 1992 г., и втора, която излиза през 2019 г.
Сюжет
В книгата се разказва за младо семейсто, местещо се от Чикаго в малкото градче Лъдлоу. Мъжът – лекар, млада и привлекателна съпруга, сладко малко момиченце и по-малкото 2-годишно братче. Всичко изглежда перфектно, дори гальовната котка на семейство Крийд. Но скоро след преместването и запознанството с възрастния им съсед Джъд, те откриват, че всичко далеч не е толкова перфектно, колкото на пръв поглед. В гората зад къщата им, недалеч в гробището за домашни любимци, се крие смразяваща кръвта рядко срещана същност. Много по-страшна от самата смърт и далеч по-опасна.
19
Рейчъл повери Гейдж на грижите на Миси Дендридж и сама закара Чърч при ветеринаря. Вечерта Ели остана будна до късно, шумно се оплакваше, че не може да спи без котарака и искаше вода, чаша след чаша. Накрая на Луис му писна и заяви, че ако продължава така, ще подмокри леглото. Думите му накараха Ели да избухне в толкова силен плач, че той и жена му учудено се спогледаха.
— Притеснява се за Чърч — каза Рейчъл. — Остави я да свикне, Лу. Ще се оправи.
— Тези истерии не могат да продължават безкрайно — отвърна Луис. — Надявам се, че скоро ще й мине.
Оказа се, че е прав. След няколко минути дрезгавите, гневни викове на Ели замряха, заменени от хълцания и въздишки, сетне настъпи тишина. Луис се качи в стаята й и у я намери седнала на пода, прегърнала здраво до гърдите си кошчето на котарака, в което той благоволяваше да спи много рядко. Луис го издърпа от ръцете й, сложи я в леглото, нежно отметна косата от потното й челце и я целуна. Тласкан от импулсивно хрумване, отиде в съседната стаичка, която служеше за кабинет на Рейчъл и набързо надраска с големи букви върху лист хартия: ВРЪЩАМ СЕ УТРЕ. ОБИЧАМ ТЕ — ЧЪРЧ. Постави бележката на дъното на кошчето и се върна в леглото при Рейчъл. Любиха се, сетне заспаха в прегръдките си.
Чърч се завърна в петък. Идването му съвпадна с края на първата работна седмица на Луис. Ели устрои тържествено посрещане на котарака; похарчи част от джобните си пари, за да купи любимата му храна и дори за малко да плесне Гейдж, задето се е осмелил да го погали. Постъпката й накара малкия да избухне в сълзи, което никога не би последвало след забележка, направена от родителите му. Укорът от страна на Ели бе равностоен на упрек от самия Бог.
Луис не можеше да погледне към Чърч, без да се почувства някак си тъжен. Съзнаваше, че е глупаво и все пак му ставаше мъчно. Нямаше нито следа от предишната самонадеяност на котарака; животното вече не се движеше като пъргав каубой, а пристъпваше внимателно, подобно на човек, който се възстановява след тежка болест. Позволяваше на Ели да го храни с ръка и вече не проявяваше никакво желание да излиза, дори само до гаража.
Беше се променил. Но в крайна сметка навярно промяната бе за добро.
Очевидно, нито Ели, нито Рейчъл забелязваха разликата.