Интересно четиво съдържащо някои абстрактни идеи. Това е първата книга на Мулдашев която чета и няма да се подвоумя да му дам 4 (от 5 възможни) звезди. Книгата е интересна с теориите си, някои от които ми дойдоха в повечко, като провокативните идеи си заслужават. Мулдашев разказва на общодостъпен език повтаряйки доста често някои аспекти на теориите си за да не обърка читателя. Като учен, и съответно академик, той анализира тези теории от различни ъгли като какви биха били техните потенциални недостатъци, и също, достоверноста на фактите доказващи (до известна степен) съответните твърдения.
Като цяло, Мулдашев стига до извода че трябва да има баланс между духовното ниво на съвременния човек и неговата амбиция за материалното, като дава примери с държави като Непал и Тибет където хората приотеризират душевното израстване пред материалните неща (липса на амбизия за по-добър материален живот) и в резултат на това живеят в мизерия. Основната идея за душевното израстване не е чужда, библията всячески проповядва това, това са добрите помисли — състраданието, любовта към ближния и т.н. Най-интересното нещо в книгата (поне за мен) е изпадането на човек в състояние на сомати. Да си призная за пръв път чух (прочетох) за подобно нещо. Мулдашев обаче прави една съществена грешка която поставя под въпрос истенността на идеите му. Както споменато в един от коментарите по долу, Мулдашев си противоречи като първо твърди че тялото и душата са близко свързани и че едно болно тяло не може да изпадне в състояние на сомати (дори душата да е чиста) а после приема че древните Египетски фараони може би са били в състояние на сомати но са умрели защото телата им са били изкарани от благоприятната среда. Като учен той трябва да знае че при мумифициране, органите (и понякога мозъка) се отделят от тялото и се балсамират отделно и тогава се пологат някъде до тялото. Тоест, фараона със сигурност е умрял при това положение и не може да изпадне в сомати както твърди той защото тялото не е живо. В този ред на мисли, лично на мен ми е трудно да приема теориите му за чиста монета защото първо — те са недоказуеми (няма доказателства за все още живи хора от предишна раса макар и в сомати). Второ — всички теории са базирани на принципа две и две трябва да е четири — Мулдашев развива тези теории от информация в различните книги на просветените (Блаватская, Рьорих и др.), библията, и разговорите си с различните духовници. Тази информация е използвана за основата на изграждането на неговите идеи. Както споменах по рано, ако той прави такава фрапантна грешка с фараоните — до колко аналитично са развити и другите му идеи/теории.
Като завършек, книгата е приятна за четене давайки различна перспектива за някои аспекти от живота.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.