Мартин Карбовски
егоист (9)

10. АБОРТЪТ
или Мъртвите копелета на удоволствието

Abortive (англ.): роден преждевременно, неуспешен, несполучлив, безплоден

Ако сте красиво момиче и някой ден се запитате коя е онази болест от която ви се повръща, не ви идва мензиса и сутрин ви се вие свят — докторът ще ви каже: „Честито!“. Докато вие се чудите коя е тази болест наречена „честито“ (може би някаква нова, непозната и много венерическа), гадният доктор пояснява, че сте бременна и кога ще е сватбата.

А ТАКА!

Красивото момиче дори не си спомня как, къде и с кого (майка му стара!) се е получила таз работа. Мама и татко не знаят с кого спи красивата им дъщеря, но най-страшното е наистина ако и красивото момиче не знае с кого точно спи. След кратки криминогенни разследвания виновникът е разкрит с помоща на календарче и спомените на няколко приятелки. Покрай чудесната сцена „Бременна съм… от теб, май…“ се разбира че той (виновникът) е абсолютен мухъл и въобще не бива да участва във красивата медицинска трагедия, наречена аборт. Въобще не коментирам че той иска „да остане свободен и не е готов и прочие…“. Просто „абсолютен мухъл“! Всъщност и най-готиният пич хваща плесен в такава ситуация.

В един момент за единствен виновник, подсъдим и съгрешил на сцената се появява

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЕМБРИОНЪТ

Зиготеното човече в момичешката утроба още не е решило какъв пол да си избере, не е уверено въобще дали да се родиш е правилното решение и вече се намира някой да му създава проблеми. Заговорът срещу Негово величество ембриона е една от най-големите модерни студени войни на ХХ век — в него участват Религията, Технологиите, няколко Харти за правата на човека плюс две армии философстващи полуидиоти които спорят „за“ и „против“ медицинската трагедия „аборт“. Проблемът идва когато Големият кеф от Голямото чукане се превърне в серозен, намръщен и недоволен ембрион. Тогава идва времето на Типичната женска философия, намерила подкрепа в модерното общество : „Защо да раждам копеле, когато мога да убия човек?!“ Така бъдещото „копеле“, бъдещото дете без баща въобще не се ражда. Негово величество Ембрионът се превръща от бъдещо копеле (жертва на обществото) в настоящо мъртво копеле, жертва на удоволствието и медицинските технологии.

ТЕХНОЛОГИЯТА

Дори и да оприличим женския организъм с автомобил, абортът (като технология) по нищо не прилича на продухването на ауспуха. Абортът (като технология) е, и си остава узаконено убийство, при което жертвата няма и най-малкия шанс за самоотбрана и защита по простата причина, че някой (обикновено майката) е решил, че от всеки ембрион човек не става. Технологията е такава, че нищо неподозиращия ембрион бива изненадан върху акушерския стол (магарето) от танцуващата върху маточната лигавица вакуум-кюрета. Самата вакуум-кюрета е онзи връх в човешкия научно — технически прогрес (ноу-хауто), която раздробява плода на „плодни части“, осмуква маточната лигавица като мощна прахосмукачка и създава трагичната предпоставка всеки следващ и вече желан ембрион да не може да се задържи за лигавицата. За да не остане някое ембрионено парче („плодна част“) се прави „ревизия“ — още едно остъргване на ръка с т. нар. „голяма тъпа кюрета“.

Упойката е пълна, времетраенето на операцията — 10 мин, болничният престой — 4 часа, цена — 50 лв държавна (50 щ.. д. в частните кабинети). Възможни усложнения — перфорация на матката, оставане на плодни части в утробата, невъзможност за задържане на плода, обикновени инфекции.

РЕЛИГИЯТА

Ако религията е опиум за народа, то войнстващите католици и прочие вярващи противници на аборта би трябвало да са твърдите хероинови наркомани, които вечно обясняват с фанатизирани стъклени очи как Майката и Докторът нямат право да отнемат живота на Негово величество Ембриона. И как само режисьорът на пиесата г-н Господ Бог може да решава дали този плод на грешно удоволствие трябва да бъде задържан в грешната женска утроба. Безумната католическа и прочие религиозна грешка се състои в един малък проблем — същите тези хора (противниците на аборта) са и върли противници на самотните майки, модерните бракове, начините на полусемейно съжителство и най-вече върли противници на евентуалните копелета. А изброените житейски събития винаги съпътстват решението на една жена да роди или да не роди детето си. Католиците биха забранили на една жена да направи аборт, но после биха я убили с камъни задето живее без мъж и е родила копеле. Те са просто обратният еквивалент модерните циници.

МОДЕРНИЯТ ЦИНИЗЪМ (на несбъднатите майки)

Удоволствието от секса никога не е било причина да се роди едно дете. Удоволствието от католическия секс например е, че всяко посято семе трябва да покълне ако режисьорът на пиесата г-н Господ Бог е решил така (вж. Лех Валенса и неговите пет или седем деца). Само че в модерните общества съотношението между секса за удоволствие и секса с цел правене на деца е произволно приблизително 1 987 654 към 3,14 (цифрите са неточни, но абсолютно верни). Модерният цинизъм на несбъднатата майка е, че тя прави секс заради своето абсолютно и несъмнено удоволствие. На една среща между Майката и Негово Величество Ембрионът той би недоумявал: „… И все пак, майка му стара, любовта би трябвало да бъде причина да се родиш… И, майка му стара, все пак бих предпочел да съм жертва на спукан презерватив и бъдеща жертва на обществото, но да си го изживея живота ….Недейте така, майка му стара, оставете ме да си го живея тоз живот — не ми обяснявайте колко е кофти да го правиш!“

Модерният цинизъм на несбъднатите майки стига дотам (поради вечната липса на полово-обществена култура) че те не се сещат за религиозният въпрос от Вселенско значение : Ако Богородица беше модерно момиче, Йосиф малко по ревнив, а еврейските доктори взимаха евтино — дали щеше да се роди Христос!?

СТАТИСТИКАТА НА МЪРТВИТЕ КОПЕЛЕТА

Ако можеха да говорят, милиардите изстъргани ембриони биха крещяли от неудоволствие, че Майката и Докторът са им забранили да живеят живота си на тази Земя, отреден им от Съдбата и Голямото спермочисло на Бащата. Когато статистиката показва таблици на количеството зъбна плака у средният гражданин, същият среден гражданин се тюхка и отива на зъболекар. Статистиката на мъртвите копелета обаче не трогва никого.

Ако тази нощ се напиете както трябва и забравите за презерватива, а вашата приятелка обърка нещо с датите на мензиса, ако тази нощ ви е много гот и Голямото чукане ви е в кърпа вързано — въобще не се и опитвайте да мислите за статистиката на мъртвите копелета. Мъртвите копелета на вашето удоволствие.

ГЕНОЦИД И ЕВТАНАЗИЯ — братът и сетрата на аборта

Предполагам че има и такива ембриони, които разбирайки какво ги чака след като се родят, се изсулват сами през маточната шийка, махайки с ръка на смешния човешки свят. Противниците на аборта обявяват медицинска операция прекъсване на бременността за геноцид (генос-род, цедо-убивам). Геноцид е най-точната дума за тях и означава точно това за което я употребяват — унищожаване на отделни групи от населението по расови и религиозни мотиви. Мъртвите копелета на удоволствието като отделна група от населението наистина са подложени на геноцид — само че мотивът е различен. Този път това е модерната атеистична философия, че сами управляваме живота си и случайните ембриони не са важни. Въпреки че всеки великолепен ембрион, които тупва в легенчето на Доктора би могъл да бъде президент, Христо Стоичков или просто оше един лош човек на този свят, който така и така ще умре някой ден. Въпреки че въобще не е в рамките на добрия тон да съсипеш живота на някого (за когото предполагаш, че ще бъде нещастен), преди да си чул неговото мнение за шибания живот.

Интересното е, че абортът няма организирани поддържници — просто жените го правят и въпреки криминогенния момент го правят с добро чувство към Негово величество ембриона. Тяхното, жестокото женско обяснение е, че го правят за добро. Тяхното оправдание и вълшебна дума (въпреки че не я знаят) е евтаназията. Една хубава, добра, бърза, лека, достойна и безболезнена смърт — помощ за нелечимо болни и тежко ранени с цел да им се спести по-мъчителен край (определението е от енциклопедията). Жените са прави — тяхното копеле наистина ще бъде тежко ранено в бъдещия си живот без евентуален баща. Правените за кеф и родените без удоволствие деца обикновено се оказват нелечимо социално болни дори и в относително здравите общества. На жените им се налага да избират между това да абортират или след време да кълнат по най-ужасяващия женски начин: „Защо не те арбортирах тогава навремето, гадно копеле!“

Майката е права, Докторът не е виновен —

КАКВА СТАНА ТЯ ?!

Ако си спомняте началото на пиесата, режисьорът г-н Господ Бог е поставил един второстепенен персонаж наречен „абсолютният мухъл“. Големият чукач, Завоевателят, Пичът със спеченото положение, Играчът на тото със собствените си спермочисла. Всяка свинщина на един мъж трябва и може да да бъде простена от жената, дори и аборта. На мъжете няма какво да им пука, защото по стечение на щастливи обстоятелства не разполагат с утроба за кюртиране. Няма какво да им пука и за нея (Жената) защото само и единствено тя може да вземе правилното решение — това си е нейното еднолично и един път завинаги решение по ембрионалните въпроси. Има само едно нещо, за което си заслужава да ви пука. За това че не успяхте да опаковате потенциалните си деца в малките найлонови пликчета, които се продават по аптеките. И затова, че от нейната матка изстъргват не друго, а вашия ембрион.

Затова — опичайте си акъла. И си потърсете децата.