Мартин Карбовски
егоист (26)

27. БеНеТе forever

БеНеТе е

тъпа телевизия. Глупава и опасна. И единствена. Коментариите върху тези определения оставяме на идиотите ратуващи за естетизация и чистота на ефира. Тази телевизия не става за гледане — тя прилича на безкраен нощен блок по Канала с автор и режисьор Петко Радилов. Цялата е такава. И ако на финала на нощния блок все пак идват сериите на Плейбой, на финала на програмата, когато свършва денят в малкия град не идва нищо друго освен химна. Обаче днес денят в малкия град завършва по друг начин. Въведена е демокрация на копчето. Дистанционните управления меко и тихо цъкат след новините. Тази демокрация никого не трябва да притеснява.

Освен когато българите в Родопите и цяла Югоизточна България гледат турските сателитни програми. И в други части също биха гледали, ако хващаха турска телевизия. Тя е интересна.

Да, така е във малкия град.

БеНеТе е екран

на общественото лицемерие. Тя винаги е приличала на импресия от една безкрайна сватба, където всички знаят, че младоженецът чука тъщата в тоалетната. В същото време репортажно ни се предлага да видим духовата музика на оркестъра без име. И тичащите дечица с поувехналите цветя.

БеНеТе е геронтократична

система. Винаги са я ръководили корифейно бюрократизирани старчета, независимо от възрастта на Директора. БеНеТе е организацията с най-много торбички под очите. Тя е геронтокрация от най-висш посттоталитарен тип, където никога не е имало и няма да има деление на стари и млади. Защото само като минеш през полицая на входа и ти пораства брада. Брада бяла, от нерви, неразбории, интриги, интреси и елементарна тъпота. И старческо слабоумие. И проблематична ретроградност. И циментиран консерватизъм. И любопитско скудоумие.

Там има хора с 30 годишен стаж, които не могат да включат компютъра. Там похвата на Нери Терзиева при воденето на новините беше революция. Там в прайм-тайма е старческото предаване „Минаха години“, чийто водещ почина наскоро — бог да го прости. Пак там е Ласка Минчева, която вечно монтира Лили Иванова. Вечно с преливане на два кадъра.

БеНеТе е геронтократична (полу)ерекция

с неясно предназначение. Тонове стерилна телевизионна сперма се изливат в ефира без да доставят и грам удоволствие на милионите мозъци, а камо ли да оплождат и зачеват. Идеите, смешното, тъжното, журналистичното, телевизионното престават да се четат като минат през машината. Престават да се четат, защото машината всъщност е една голяма машина по съветски образец, с много копчета, лостове, ръчки и светещи червени лампи.

Машина, работеща с много бучене, сътресения и вибрации. В нея всичко е вързано на късо, доправяно на ръка, недомислено или пре-обмислено. Никой няма представа как точно работи машината — вижда се само от пръв поглед, че тя е занитена непоклатимо в Паркета на Обществото, и около нея се търкалят несъбрани от никого отрязани ръчички.

На конвейра на тази машина излиза нейният продукт. Едни му се радват — други не. В повечето случаи това са лошо стерилизирани и опаковани консерви с лайна.

БеНеТе е геронтократична (полу)ерекция на властта

по всяко време на полическото денонощие. Откакто съществува, националната телевизия предава славословия, добри новини и манифестации по отношение на всеки господин за един ден, замесен с нещо във властта и политиката. Има любимци и недотам долюбвани синове и дъщери, но към всички телевизията е добра и учтива. Добра и учтива като стара госпожа, която е родила и погребала всичките си деца, без нито един път да им се скара.

БеНеТе е енциклопедичен пример за конформизъм. За панорамно представяне на „винаги готовите“ въпроси, отговори и лоботомично бла-бла. След което се питаш какво казаха всъщност тези хора. Калейдоскоп от неестествени „говорещи глави“, за които усещаш, че винаги им задават неверните въпроси, винаги си получават верните отговори и винаги нещо те притеснява. Нещо не е наред.

Никой няма да повярва, но БеНеТе е доброволно устроена по този начин. Легендите за червени и сини мобифони, които управляват телевизията щяха да родят Герои на Съпротивата, ако бяха верни. В системата генетично е заложена промяна на цвета, когато наоколо се сменят едно след друго червено, синьо, зелено или друг цвят. Когато стане горещо и напечено, по коридорите избиват нюансите на горещото и напеченото. През повечето време цветът на телевизията е цвят на дълбока черна нощ, в която никой за нищо не мисли, защото не знае как.

Сигурно поради тази причина всеки политически задник, бил той бял или черен, свестен или годен само за ритници, бива забърсван и целуван. Никой не се е отказал от тази чест, въпреки че всички се чувстват неудобно и повтарят, че чак пък толкоз няма нужда..

Волнонаемната организация анонимни войници от всички етажи на телевизията умират доста млади — след като са се оплакали от нерви, неразбиране, натиск отгоре и ядене на лайна. А нещата са естествени и близко до акъла. Просто който целува задници — яде лайна.

БеНеТе е геронтократична (полу)ерекция на властта със затихващи функции.

По време на Великата Януарска Революция 1997-ма, БеНеТе чакаше да се разбере какво ще стане. Докато хората чакаха да разберат какво е станало от вечния спортен журналист, дежурен при всеки побой.

Нещо като Сашо Диков (примерно). След тази революция нещо се прекърши, скъса се и умря. БеНеТе вече не беше същата. И сателит да ползва, и европейски ефир да получи — някое радио пак ще бъде с един мобифон време преди нея на мястото на събитието. Стана ясно, че ако утре, недай Боже, Президентът се напие, спъне се по стълбите и си счупи врата, БеНеТе със сигурност ще бъде последна в обяснението и предпоследна в съобщението. Щото последно ще бъде Националното радио.

На едно такова място, където няма и помен от телевизия в общопознатия от учебниците смисъл — всичко се върши в нейно име.

Гонят се хора, падат предавания, тонове концепции се пишат за нови идеи, юристи цъкат с език, счетоводители цъкат с хронометрите и дирят под вола реклама — въобще кипи труд и дейност обществено полезна. Телевизия обаче не се получава поради приблизително 5 причини:

а) България е Страната на Строгите Келнери

Исторически е обусловено е българите да викат за помощ, когато ги обслужват. В кръчмата келнера ти се тросва и направо ти казва какво да ядеш. Ако му се репчиш те изхвърля и бие. Ако го молиш да бъде учтив, ти казва че има и други кръчми и т.н.

И доколкото с примери е лесно да обясниш на смаяни чужденци, че България е Страната на Строгите Келнери, толкова е трудно да обясниш на българина, че телевизията, келнерът и проститутката са измислени, за да обслужват. Да ти правят кеф, дори и да не те харесват, да не те поучават, а да си заслужат бакшиша накрая. Единственият довод и сила на днешната БеНеТе е монополът. Това, че не можеш да отидеш в друга такава българска кръчма и да си поръчаш каквото ти е на душата.

Телевизията в наши дни прилича на уличното момиче, което като вижда, че не може да ти го вдигне, се опитва поне да ти бъде майка. Да ти забранява чалгата, Рамбото, порното и кефа.

За всеки трябва да има парче от баницата. Ако зрителят иска чалга — разбира се, пускай чалгата, колкото и да я мразиш. Това е единствения начин да я контролираш. Ама зрителят иска Рамбо! Веднага три порции Рамбо и едно парче „Умирай трудно“ от третата част, под плешката. Или пък зрителят иска публицистика! Може!

Всъщност кой е тоя зрител, я ми покажете един!

Покажете ми един честен и нормален зрител, който да иска (примерно) Гарелов в петък вечер, а не Чарли Чарлин, Чичолина или нещо друго. Някъкъв друг вид хумор, както го наричат в БеНеТе.

б) Българската смяна на местата

Както навсякъде, така и в телевизията всеки върши нещо, което не може да прави. У нас това е умопомрачителната смяна на местата между хората, които трябва да правят телевизия и тези, които да оценяват телевизионния продукт. Вместо интелектуалците да представят концепции и с пот на челото да си заслужат бюджетите, те стоят на едно место и оценяват концепциите на предприемачи и дебил-бизнесмени, които си мислят, че телевизията е легендарната страна Бразилия, където поне един милион хора ходят с бели панталони (според един герой, който знаеше какво върши).

Системата е следната:

Човекът с парите пише концепция, за да му я хареса този дето всъщност трябва да му я напише. (и ще я напише по добре, ако реши) Този, дето трябва да напише концепцията, я взима и оценява, дали това ще бъде едно печелившо, естетско и интересно предаване. Проста работа — бизнеса твори, творците преценяват шансовете за бизнес.

Какво нещо! Продуцентите на „Бразди“ от завода за фуражомелки в Лясковец ще трябва да напишат концепция. А концепцията за „Бразди“, написана от пичовете с фуражомелките да се оценява (примерно) от културолога Георги Лозанов! Нещо такова.

Интелектуалците са особена популация насекоми по коридорите на властта (политиката), от която хората с пари (бизнеса) получават едно приятно усещане за уют и домашна атмосфера. Те са на място, където не трябва да бъдат и без да щат — спират прогреса, който както знаем от общообразователните програми, се крепи на метода на пробите и грешките. Затова:

Изгонете интелектуалците от храма!

Резултатите ще бъдат потресаващо лесни и положителни, ако на тяхно място се постави най-тъпия менажер. Особено ако някой успее да впрегне менажера не да богатее, а да оре.

в) Балканското „породнинство“ и „поебанство“

От времето на Славков (славни времена) да си телевизионен работник е особен вид оксиморон и аристократична титла. Ако в държавата всички са братовчеди, то в БеНеТе са и братя, и сестри, и инцести. Телевизионната длъжност се наследява и пренаследява, въпреки нищожното заплащане и недоволството от въртенето на телевизионната месомелачка. По роднинство сигурно е нормално да има продължение на традицията, приемственост и взаимопомощ. Но освен по роднинство, има и други традиции, за които е най-удобна сръбската дума „поебанство“. Такива работи дай Боже всекиму, обаче защо е нужно, ако, (примерно) Люба Кулезич и Владо Даверов преспиват заедно, от това да се получава цяло едно телевизионно предаване?!

Имало е и винаги ще има хора с такива възможности, че да уредят цялото си семейство и свитата си любовници по редакциите. За някои от тях е съвсем нормално да направят кариера. Системата е всеки срещу всеки. Интиригата продължава без дори някой да се интересува от резултата — режисьори чукат актриси, оператори — гримьорки, гримьорите — тонрежисьорки, а тонрежисьорите чукат осветители (примерно).

От всичкото това вътрешноведомствено чукане или от нещо друго, нещата, които произвежда телевизията са белязани със знака на някаква истинска тайнствена вътрешноведомственост. За разлика от нормалната телевизионна организация БеНеТе е интровертна система, с вътрешни правила, със свои хора, със свой жаргон, със вътрешноведомствени трагедии и вътрешноведомствен хумор. И всичко щеше да е нормално, ако това не избиваше на екрана. Както казват майсторите на шпаклованите тавани: „Не се забелязва, ама си личи!“

г) БеНеТе изяжда децата си

и с това свършват всичките й прилики с революцията и започват приликите с Авгиевите обори. Тя не търпи компромиси. Всяка добра идея минала през етажите на БНТ, дори да започне да се развива, минава през творческата и културната цедка на рецензиите. Ре-цензията, в смисъла, в който се провежда това действие, е реална двойна неписана цензура — политическа и естетска. И след като в нашата прекрасна страна и ужасна държава всичко е само политика и ругатни — от всичкото телевизионно начинание остават любезните обръщения и прогнозата за времето.

Така идва вицът: Дошъл Доналд Тръмп на Сан Стефано 29 с концепция за глобалното сателитно развитие на БеНеТе. Влязъл в стаята на Ръководството и се забавил доста. След като се разбрал Доналд Тръмп с Ръководството, оттам излязъл само патока Доналд, и то в три съкратени серии, след късните новини.

Ужасното в тясноспециализирания виц е, че с добри намерения и заради вечния компромис предаванията (новите) попадат в омагьосан кръг. Ако не го промениш — ще го спрат. Ако го промениш по указанията става толкова тъпо, че един ден те вика самото Ръководството и ти казва, че отпадаш от програмната схема поради „слаби художествени достойнства“. Честито! Бъди един от нас! Стани хъш!

д) хората, които могат да правят телевизия си траят

А те се броят на пръстите на невнимателен стругар — Кеворк, Митко Станчев от Невадата и момчетата от „Ку-Ку“-то. Всички те, които могат да го правят, са били и са обект на всенародна любов и журналистическо внимание. И същевременно трайна и учтива омраза от страна на интелектуалци, ръководства и прочие телевизионна гмеж, привлечена от дискретния чар на телевизията. Дискретен чар, които в крайна сметка се състои от много бачкане и безсънни нощи, много слава и чукане, много пари и много харчове, много цигари и алкохол. И малко горчивост, че с това занимание не е толкоз лесно да избягаш оттатък — просто тук се говори на български и само тук може да се прави българска национална телевизия.

В края: Прогноза за времето:

Утре и в следващите три дни чудо не се очаква. Слънцето ще изгрява на определените за тази цел места и ще залязва където е указано. А нещата ще увяхват така — без трите дни на чудото, което ги крепи.

Някой ден телевизията ще стане място, където ако си човек, способен да живееш, ще прекарваш чудесно. Ако не прекарваш чудесно, значи — пак си способен да живееш. Но просто не си човек.

Някой ден крайниците на човека ще закърнеят и на тяхно място ще стърчат имплантирани дистанционни управления .

Някой ден с тях всеки човек по свой вкус ще си управлява една глобална, интерактивна, егоистична, избирателно сугестивна, хиперсетивна и емблематична ПАНАВИЗИЯ.

Панавизия като пандемия, като modus vivendi, като кеф, като голяма нужда, като секс, като майка и баща, като Чук и Гек, като Хензел и Гретел, като…

Като каквото си избереш. Само натисни копчето.