Йън Ървайн
Кулата върху разлома (41)

41. Забранените опити

В средата на месец бунс, последния от пролетта, жегата в Туркад беше лятна. Мейгрейт седеше в работната стая на Игър и наблюдаваше заниманията му както преди толкова месеци във Физ Горго. Той пускаше прахове и метални стружки в жаравата и прокарваше през пъстрите пламъци амулет, различни пръстени и стъклено кълбо. Тя се почувства неловко — сред фейлемите магиите бяха забранени и макар че не принадлежеше към расата им, нагласата се бе вкоренила в съзнанието й.

Не знаеше каква е целта му, но личеше, че не му потръгва добре. Или особеностите на този град му пречеха, или той не намираше нещо у себе си.

Отношенията им не се върнаха към близостта от първата седмица, но връзката им някак се крепеше — напрегната, потисната и няма. И двамата не се престрашаваха да говорят за това.

— Как мразя това място! — разпалено поде Игър. — Половин година тежък задух, половин година лют студ и постоянна воня. Няма да покоря никога такъв град, по-добре да го изравня със земята и да го построя наново.

Захвърли пособията си, отиде в дъното на стаята, върна се и ги взе отново. В помещението беше тъмно, по стените избиваха капки. Игър като че черпеше сила не от звездите, а от влагата и земята.

— Не мога да свикна с подхода ти към Тайното изкуство. Да поверя своята безопасност на някакъв предмет, който нито разбирам, нито владея… бих се страхувала всеки миг.

— Затова пък цял живот си се примирявала над тебе да господства друг човек, който с нищо не те превъзхожда. Търпяла си, после се разбунтува и отново се покори — това те разкъсва. Ако Фейеламор се върне днес и те подложи на изпитание, няма ли да тръгнеш с нея? В нейните очи си ценна само ако й служиш.

— Целият ми живот бе изпълнен с дълга към Фейеламор. Как да открия смисъл в нещо друго?

— Виж този пръстен. Дава ми мощ, може да я даде и на тебе, ако се научиш да я получаваш. Но Фейеламор не може да ти я даде. Как ще те научи на онова, което й е забранено? Мейгрейт, ти не си като фейлемите! Можеш да се сдобиеш с моя вид сила, ако си го позволиш. Уверявам те, че предпочитам да държа в свои ръце безопасността си и да знам, че ще я запазя, докато имам сила и воля. Не искам да разчитам на чуждо благоволение.

Мейгрейт все пак бе открила слабичка увереност в себе си през дългото отсъствие на Фейеламор. Въпреки отчуждеността на Игър й беше приятно да държи на някого. За пръв път изпитваше това през живота си, далеч по-дълъг, отколкото показваше младежката й външност.

Но много страни от нрава на Игър я потискаха — грубостта, привичната жестокост, презрението към верните му уелми. А и с него не се допълваха взаимно. Винаги искаше повече от Игър и знаеше, че той не само не е способен да й го даде, но и не знае как. След първата им нощ не легна отново с нея. Значи тя някак го отблъскваше.

Внезапно вратата се отвори от нечий ритник и вътре нахълта Вартила. Лицето на Игър почервеня.

— Какво има, та си решила да ме безпокоиш, когато работя?

Вартила се усмихна, оголвайки остри сиви зъби. Това беше толкова рядка гледка, че стряскаше. Мейгрейт си припомняше и други стълкновения между двамата, в които Вартила неведнъж надделяваше.

Тя плъзна по масата към него кожен калъф с донесения. Нахалството й граничеше с непокорство. Игър премълча. Не смееше да настройва срещу себе си уелмите, които му останаха верни.

— Ще ги прочета по-късно — отсече в опит да запази достойнството си пред Мейгрейт.

— Прочети ги още сега — дрезгаво настоя Вартила, — иначе може и да няма по-късно.

— Кажи ми какви са вестите в тях — изръмжа той.

— Както желаеш. Първо — изпъна тя костелив показалец с дълъг нокът, — поредната пратка припаси е изчезнала някъде между складовете и пристанищния град. Трети случай през този месец!

Игър седна припряно. Отвори уста, но заекваше.

— И-изпрати генерал Фуонди незабавно. Ако е нужно, половината Четвърта армия да навлезе в кейовете.

— Ти поначало разполагаш с половината Четвърта армия заради дадените жертви, дезертьорите и заразите. Нахлуят ли там, няма да излязат като армия… ако изобщо ги видиш някога.

— Що за дупка е това? — вбеси се Игър. — Прочистих тази клоака, наложих тук законност и ред, а целият град ме проклина.

— Туркад живее от покварата, прогнил е от върховете до низините. Второ, Тилан е събрал много силна войска — наброява поне тридесет хиляди. Скоро ще има и достатъчно кораби за десант.

— Аз пък имам пет армии — сто хиляди опитни бойци! — сопна се Игър.

— Разпръснати на площ от двеста левги! Трудно ще изведеш срещу него дори двайсетина хиляди, без да застрашиш властта си над вече завзетите области. А бойният дух спада непрекъснато. — Вартила се вторачи в очите му и Мейгрейт долови колко неспокоен е той. Изпъна се и трети пръст. — Още нещо. Гашадите шетат и извън Шазмак. Вече се опитват да привлекат на своя страна твоята Втора армия в Банадор.

Игър усети напиращия страх. Не я ли изгонеше, щеше да се разкрещи.

— Чух достатъчно — прекъсна я троснато.

— Имаме и други затруднения…

— Ами отстрани ги!

Мейгрейт остана изумена. Преди сблъсъка си с Фейеламор той щеше сам да се заеме с всичко до последната подробност.

 

 

Мейгрейт усещаше студ, необичаен през тези месеци в Туркад. Но това беше ледена тъма, проникнала в сънищата й. Мяркаха се видения за тъмни заскрежени палати, килнати кули над осветени от червено зарево хълмове и кълбяща се мъгла, по-черна от мрака. За миг пелената се отдръпна и разкри благородно, немислшю красиво и жестоко лице, индигови очи, които светеха подобно на жарава.

— Имах видение — сподели по-късно с Игър. — Възприех го като мечти на ааким, примесени със спомени от Аакан, а накрая се появи лице, което не мога да забравя.

Описа му образа.

— Рулке!

Игър дишаше тежко.

— Но и ти често си го сънувал, казвал си ми го.

— А ти си го видяла бдителен, чакащ, убеден в силата си. Аз пък усетих през нощта раздвижване във времето и пространството, сякаш някой се опитваше да проникне от този свят към Нощната пустош.

— Тенсор! — на свой ред възкликна Мейгрейт.

— Опасявам се, че работи с Огледалото, но как е успял?

Дясната половина на лицето му отново се скова.

— Има ли начин да го спрем?

— Няма. Тенсор отиде във Фаранда и продължи през пустинята. Не мога нито да го открия, нито да му попреча. Виж ме сега — най-могъщият пълководец в цял Сантенар… и напълно безпомощен.

Той застана до тесния прозорец и се загледа в осветените от луната покриви на Туркад и в сребристата вода на пристанището.

Мейгрейт се взираше в него. Допреди четири месеца тя изпълняваше само чужди заръки една след друга. Всичко това секна след Големия събор — една от причините да остане с Игър въпреки неясните си чувства към него. Просто напук на Фейеламор. Така спечели време сама да стане господарка на съдбата си. Но колкото по-силна беше, толкова по-слаб изглеждаше той.

 

 

Късно вечерта вратата се отвори безшумно, Фейеламор се бе завърнала от дългото скитане по незнайни места. И от гласа й лъхаше мраз като от погледа. Тя заговори на Игър без увъртане.

— Тенсор застрашава всички ни, като се опитва да проникне в Нощната пустош по този път.

Игър се сащиса, че чува от устата й онова, за което дори не смееше да мисли.

— Как научи?

— Присъщо ми е да знам. Какви са твоите намерения?

— Не знам нито къде е, нито какви сили е впрегнал. Мога ли да направя нещо освен да се въоръжа срещу Рулке, ако Тенсор се провали?

— Ако? — надменно изрече Фейеламор. — Тенсор е изпаднал в слабоумие. Ще ни навлече ново Прочистване, а ти бездействаш!

Игър се разяри.

— Нали потеклото ти е по-величаво от моето? Тогава използвай способностите си.

— Така и ще направя, но на силата трябва да бъде противопоставена сила. Ние — фейлемите, разчитаме на други дарби. Ако имахме и твоята сила, уверявам те, че щях да си послужа с нея непоколебимо. Нима не виждаш — ти, който се прослави с дързостта да прибегнеш до Забранените опити? Или онази младежка храброст те напусна? Престраши се отново и го намери, иначе е свършено с нас.

Без нито дума повече тя си тръгна.

Игър опря чело на ръцете си, а Мейгрейт изскочи от ъгъла.

— Ще можеш ли? Възможно ли е да бъде открит така?

— Вероятно, но вече са ми чужди мислите за Забранените опити. Във всяка клетка от тялото ми се е запечатал споменът за предишния път. Все ми се струва, че Рулке е забил отровен шип в моя мозък и когато се сети за мен, усещам как пулсира. Мейгрейт, прекарах живота си в предпазливост и благоразумие, никога не предприемах нищо, без да знам всички последствия, за да съм подготвен за тях. Онзи гениален младок, какъвто бях преди затварянето на Рулке, изчезна отдавна. Тогава бих се справил, но сега… старателен, обуздал въображението си… Едва ли. А в тези начинания увереността е жизнено важна. Откакто влязох в Туркад, обзет съм от съмнения.

Игър отново се захвана с работата си, но скоро захвърли устройствата.

— Няма да се съсредоточа, знам. Забранените опити… Има един, който може да донесе успех. Ако Тенсор наистина е отворил портал към Нощната пустош, съществува шанс да бъде проследен и дори заловен. Само да знаех повече за този портал…

— Не допускай подигравките на Фейеламор да те тласнат към необмислени постъпки — каза му Мейгрейт. — Дълго ги понасях и знам по-добре от всекиго как те е уязвила. Искам обаче да ти е ясно, че тя никога не се присмива без скрита цел.

— Съзнавам това — разсеяно отвърна Игър.

— Късно е, стига сме умували. Ще се качиш ли?

За нейна изненада Игър дойде в спалнята. Прегръщаха се със страст, каквато не познаваха дотогава. Той заспа скоро, а Мейгрейт будуваше и се мъчеше да отгатне стремежите на Тенсор и Фейеламор, опитваше се да си представи и за какво мисли Рулке.

В онзи сън бе почувствала за миг как съзнанията им се сливат. Лицето на Рулке като че излъчваше печален копнеж, когато я гледаше. А тя долови изгарящата го решимост да се освободи от вековното заточение в Нощната пустош. Всезнаещите индиговосини очи разпалиха и у нея жажда като в миговете, когато се взираше в Огледалото — животът й да има смисъл.

Тя се унесе. Сънуваше, че се люби с Рулке диво, както не се бе случвало с Игър. А по-късно насън усети, че Игър не е до нея, и повярва, че отново я е дал в ръцете на страшните уелми. Все не успяваше да се отърси от този кошмар.

 

 

През тази нощ идеите, зародили се в ума на Игър, се превърнаха в неясен план. Щом долови, че Тенсор се кани да отворя пак портала, ще започне един от Забранените опити, но само призоваващата му част. Така ще отклони портала от Нощната пустош към себе си. С друг вид сила би могъл да завладее портала и да се пренесе в убежището на Тенсор. Не знаеше обаче какво ще прави, ако се озове там.

Повтаряше наум поредността на опита отново и отново, за да протече безупречно. А по изгрев в сънищата му ненадейно го споходи онова особено чувство за изкривяване на света. Мейгрейт се мяташе в леглото до него, седна изведнъж и ужасните й очи се отвориха, макар да не се събуди. Игър се вцепени. Врагът му беше навсякъде! Изскочи от леглото, загърна се с халат и в просъница се втурна към работната си стая. Отново както преди столетия насочи съзнанието си и размести самата тъкан на действителността. Щом отметна завесата на времето и пространството, догадката му се потвърди — Тенсор бе успял да отвори портал. Ето го шанса, ако му стигаше дързост. Друг не би имало.

Не се съмняваше какво ще направи, съзнаваше и че е невероятно да се завърне скоро. Грабна с треперещи ръце устройствата, които щяха да са му необходими. Изкривяването нарастваше неудържимо, извиваше лъчите светлина, променяше очертанията така, че и вратата стана неузнаваема. Игър прихвана търсещата безтелесна нишка, която Тенсор се стремеше да насочи към Нощната пустош. Как го нараняваше! Също като някога усети, че някой реже мозъка му с бръснач. Той привлече полека нишката, закрепи я и порталът се появи.

Отвори се с грохот и засмука въздух от стаята във въртящ се бял облак. Хартиите от масата потънаха в черен тунел към нищото. Вихрушката теглеше и него. Босите му крака се хлъзгаха по влажния под.

— Не! — изкрещя Игър.

Не беше готов… и никога нямаше да бъде. Все едно бе скочил в океан с убеждението, че е умел плувец, но тутакси бе разбрал колко е безпомощен пред стихията. Влезеше ли в портала, щеше да се удави безвъзвратно в страданията, които някога му причини Рулке.

Някой се появи в нагънатата рамка на вратата — висока, слаба и жилава жена със сивееща коса и остри зъби. Вартила! Изблъска го и притича покрай него.

— Глупак! — изплющя гласът й и тялото й се хвърли през портала.

Но илюзията се разсея за миг и Игър зърна по-дребна жена. Не Вартила, а Фейеламор. Порталът просветна и избледня.

Книжата му се посипаха по пода. Игър ги събра разсеяно, подреди ги на масата и се затътри обратно към леглото — единственото място, където не се чувстваше такъв жалък окаяник.