Артър Кларк
Краят на детството (20)

Двадесет

— Моята работа почти е приключила — раздаде се гласът на Карелен от милиони радиоприемници. — Накрая, след цяло столетие, мога да ви кажа в какво се състоеше тя.

Бяхме принудени да крием много неща от вас, както самите ние се криехме през половината от времето, през което сме на Земята. Знам, че много от вас мислеха тази потайност за излишна. Вие свикнахте с присъствието ни, вече не можете дори да си представите как биха се отнесли към нас вашите прадеди. Но сега ще разберете кое ни принуждаваше да сме потайни и ще узнаете, че сме имали сериозни причини за това.

Главното, което пазехме в тайна от вас, беше целта на пристигането ни на Земята — за нея вие създадохте безброй догадки. До сега не можехме нищо да ви обясним, защото тази тайна не е наша и нямахме право да я разкриваме.

Преди сто години ние дойдохме на вашата планета и ви попречихме да се самоунищожите. Мисля, че никой няма да отрече това, но вие дори не можете да си представите, какво самоубийство ви грозеше.

Доколкото забранихме ядреното оръжие и всички други смъртоносни играчки, които вие трупахте в своите арсенали, заплахата от физическо унищожение отпадна. В това вие виждахте единствената опасност. На нас ни бе нужно да вярвате в това, но истината беше друга. Очакваше ви много по-страшна заплаха, съвсем различна по своята природа — и тя не засягаше само вас.

Много светове, чиито пътища в откриването на ядрената мощ са били сходни, са съумели да избягнат катастрофата, продължавали са напред, създавали са мирна и щастлива култура — и са били разрушавани след това от сили, за които не са имали и най-малко понятие. В двайсети век вие за пръв път наистина се захванахте да си играете с тези сили. Ето защо трябваше да се намесим.

През целия двайсети век човечеството постепенно се приближаваше към пропастта, за която дори не подозираше. През тази пропаст е прехвърлен един единствен мост. Малко са планетите, чиито обитатели са го откривали без чужда помощ. Някои са се връщали, преди да е станало късно и са избягвали опасността, но и не са достигали върхове. Техните светове са се превърнали в райски островчета на лесно намерено доволство и вече не играят никаква роля в историята на Вселената. Но на вас не ви е съдена такава участ — или такова щастие. За това вашето племе е прекалено дейно. То би се втурнало срещу гибелта и би повлякло след себе си и други, защото вие никога не бихте намерили моста над пропастта.

Боя се, че всичко, което трябва да ви кажа, ще предам чрез подобни сравнения. Вие нямате нито думи, нито понятия за много от това, което искам да ви обясня, а и вашите познания в тази област още са много оскъдни.

За да ме разберете, трябва да се върна в миналото и да ви напомня това, което би изглеждало познато на предците ви, но за което вие сте забравили и ние преднамерено ви помагахме да забравите. Целият смисъл на нашето пребиваване тук се състои в тази велика измама, в това, да скрием от вас истината, за която не бяхте готови.

През вековете, които предшестваха нашето появяване, вашите учени разкриваха тайните на физическия свят и ви водеха от енергията на парата към енергията на атома. Вие предоставихте суеверията на миналото, а истинската религия на човечеството стана Науката. Тя беше дар от западното малцинство за останалите народи и разруши всички други вярвания. Тези, които ние заварихме у вас, вече отмираха. Приемаше се, че науката може да обясни всичко на света — нямаше сили, които тя да не може да овладее, нямаше явления, които тя в края на краищата да не може да разкрие. Тайната за възникването на Вселената може би ще остане неразкрита, но всичко, което се е случвало после, се подчиняваше на физически закони.

Въпреки това вашите мистици, макар и да са изпадали в заблуждения, са се докоснали до част от истината. Съществуват сили на разума — и съществуват сили много по-висши от разума. Вашата наука не би могла да ги вкара в своите рамки, без да строши тези рамки. От всички векове има съхранени безбройни разкази за непонятните явления — за призраци, за предаване на мисли, за предсказания на бъдещето. На всичко това вие давахте имена, без да умеете да го обясните. Отначало Науката не забелязваше тези явления, а после, пренебрегвайки свидетелствата, натрупани за пет хиляди години, просто ги отрече. Но те съществуват и всяка теория за Вселената ще остане непълна, ако не се съобразява с тях.

В първата половина на двайсети век някои ваши учени започнаха да изследват тези явления. Без сами да са наясно, те лекомислено се опитваха да отворят кутията на Пандора. Те едва не пуснаха на свобода сили, които са несравнимо по-разрушителни от цялата мощ на атома. Ако физиците биха погубили само Земята, то хаосът, развързан от парафизиците, би засегнал и звездите.

Това не трябваше да се допуска. До края на света не бих могъл да ви обясня въплътената във вас опасност. Тя заплашваше не нас и затова ни е непонятна. Нека го кажа така: можехте да се превърнете в някакъв телепатичен рак, в злокачествен тумор на мисълта, която с неизбежното си разложение щеше да отрови други, превъзхождащи я с величието си видове разум.

Тогава дойдохме ние — бяхме изпратени на Земята. Ние прекъснахме вашето развитие във всички области, но внимателно следяхме всеки ваш, колкото и несериозен да беше, опит в областта на свръхестественото. Прекрасно разбирам, че, дори само сравнението между нашите две цивилизации, толкова различни в степента на развитието си, пречеше да се развиват и всички други видове творчество. Но това е страничен ефект и няма никакво значение.

А сега съм длъжен да ви кажа това, което ще ви порази и ще ви се стори дори невероятно. На нас самите тези вътрешни сили и възможности не са ни дадени и нещо повече — те са ни непонятни. Нашият ум е многократно по-могъщ, но на вашия е присъщо нещо, което ние не можем да доловим. Откакто сме дошли на Земята, непрестанно ви изучаваме; узнахме много и ще узнаем още, но се съмнявам, че някога ще постигнем всичко докрай.

Между нашите племена има доста общи неща и затова ни е поръчана тази работа. Но в много отношения ние сме резултат на два различни клона от еволюцията. Нашият разум е достигнал предела на развитието си. Вашият, в сегашния си вид — също. Макар че вие можете рязко да достигнете нова степен — и с това се отличавате от нас. Нашите вътрешни възможности са изчерпани — вашите са недокоснати. По някакъв начин, непонятен за нас, те са свързани със силите, за които споменах. Тези сили сега се пробуждат на вашата планета.

Ние задържахме хода на времето, заставихме ви да тъпчете на място, докато не бликнат скритите сили и не тръгнат по каналите, които са подготвени за тях. Да, ние направихме планетата ви по-добро място за живот, повишихме благосъстоянието, донесохме справедливост и мир — всичко това щяхме да направим при каквито и да са условия — неведнъж се месихме в живота ви. Тези внушителни промени скриваха от вас истината и с това ни помогнаха да изпълним задачата си.

Ние сме ваши опекуни — не повече. Сигурно често сте се питали колко високо е мястото, което нашият народ заема във Вселената. Така както ние сме по-високо от вас, така нещо по-висше стои над нас и ни използва за своите цели. Ние и досега не знаем какво е то, макар че вече много векове наред му служим като оръдие и не смеем да не му се подчиним. Отново и отново получавахме заповеди, отивахме в някакъв далечен свят, чиято култура процъфтяваше, и го водехме към пътя, по който самите ние не можем да тръгнем — на този път, на който стъпихте вие.

Хилядократно изучавахме хода на развитието, което трябваше да пазим, с надеждата да узнаем как и ние да се измъкнем от тесните си граници. Но само се докосвахме до неясните очертания на истината. Вие ни нарекохте Свръхвладетели, без да знаете колко насмешливо звучи това. Представете си — над нас стои Свръхразум, който ни използва така, както използва своето грънчарско колело грънчарят.

А вие, човечеството, сте глината, която се обработва на това колело.

Това е само теория, но ние мислим, че Свръхразумът се старае да расте и разширява своята мощ и своите познания за Вселената. Сега той сигурно обединява в себе си велико множество от племена и отдавна се е освободил от тираничната власт на материята. Където и да се появи разумен живот, той го усеща. Когато разбра, че сте почти готови за това, той ни изпрати тук, за да изпълним волята му и да ви подготвим за преображението, което сега е съвсем близо.

За всички промени, които човечеството е преживяло, са били необходими векове. Сега се преобразява не тялото, а духът. Според мерките на еволюцията тази промяна ще е мигновена, като взрив. Тя вече започна. Налага се да го разберете и да се примирите — вие сте последното поколение homo sapiens.

Ние не можем да кажем почти нищо за природата на настъпващата промяна. Не знаем как възниква, по какъв начин я предизвиква Свръхразумът, когато реши, че е настанало времето… Изяснихме само това, че започва в една случайна личност — винаги дете — и изведнъж обхваща всичко наоколо, подобно на образуването на кристали около първото ядро в наситен разтвор. Промяната не засяга възрастните — техният ум вече е изгубил способността си да поглъща и да се променя, той е здраво укрепнал в определена форма.

След няколко години всичко ще приключи и човечеството ще бъде разделено на две. Връщане няма и този свят, който познавате, е без бъдеще. С всички надежди и мечти на Земята е приключено. Вие сте родили вашите приемници и трагедията ви е в това, че не можете да ги разберете — разумът им завинаги ще е скрит от вас. А и те не обладават разум в смисъла на вашите понятия. Всички те ще се слеят в единно цяло, както всеки от вас е организъм, съставен от милиарди клетки. Вие няма да ги считате за хора и това няма да е грешка.

Казах ви тези неща, за да знаете какво ви очаква. Броени часове ни делят от внезапния прелом. Моя задача и мой дълг е да защитя тези, заради които съм изпратен. Колкото и да са могъщи силите, които се пробуждат у тях, човешката тълпа е в състояние да разкъса телата им… Дори бащите и майките ще пожелаят да ги унищожат, когато осъзнаят истината. Длъжен съм да взема децата, да ги отделя от родителите им — за тяхна и за ваша безопасност. Утре за тях ще дойдат моите кораби. Няма да ви съдя, ако се опитате да се противопоставите на раздялата, но това ще бъде безполезно. Силите, които сега се пробуждат, превъзхождат многократно моята, а аз съм само едно от техните оръдия.

И още… какво трябва да правя с вас, които сте още живи, макар че вече сте изиграли своята роля?

Най-просто, а може би и най-милосърдно би било да ви унищожа, както вие бихте ликвидирали любимото си домашно животно, ако то е смъртно ранено. Но аз не мога да направя това. Изберете сами как да изживеете оставащите ви години. Аз само се надявам, че човечеството ще извърви пътя си мирно и със съзнанието, че животът му не е бил напразен.

Вие донесохте на света нещо — дори то да ви е съвършено чуждо, дори да не споделя вашите желания и надежди, дори най-великите ви дела да изглеждат в неговите очи само детски игри — но самото то е велико чудо. Вие го създадохте.

Ще дойде време, когато нашето племе ще бъде забравено, а частица от вашето ще живее. Не ни осъждайте, че бяхме принудени да постъпим така. И помнете — ние винаги ще ви завиждаме.