Клаус Е. Мюлер
Шаманизъм (2) (Лечители, духове ритуали)

1. Здраве

Най-съществените проблеми на традиционните общества^[1] били сходни с тези от предшестващата праисторическа епоха. В опита си да преживеят членовете им се нуждаели от многобройни източници за прехрана, чието експлоатиране предполагало добро здраве и умело използване на необходимите познания и техники. Те били предавани от старите на младите, които пък били подкрепяни от подрастващите. По същата причина — запазване съществуването на племето и неговата култура — се грижели за приемствеността на поколенията чрез непрекъснато размножаване.

Според традиционните вярвания човешкото тяло било създадено от преходния физически образ, не толкова преходната душевна виталност и непреходната свободна душа. Душевната виталност поддържала органичните телесни функционални способности; тя придавала на тялото жизнена сила. Характерни нейни черти били способността за движение и запазването на телесната температура и консистенция. Затова смятали, че тя е особено концентрирана в кръвта и във всички силно проникнати от кръв органи като сърцето, черния дроб, бъбреците, а също и топлите човешки части — устната кухина, мишниците, коленете и гениталиите; в твърдите и не толкова преходни елементи на тялото като костите и зъбите, а също и във всички телесни отделяния — включително изпражненията, урината и менструалната кръв като последици от физически и емоционални действия и растеж; в спермата, слюнката (отделяна при дъвчене или наблюдение на възбуждащи апетита храни), в потта, майчиното мляко, сълзите, погледа, порастващите косми и нокти. Живата душа била решаваща за дееспособността и плодовитостта. Затова съществувал витален интерес за нейното засилване и трайно съхраняване.

Това могло да се постигне с грижливи упражнения и достатъчна почивка, но далеч повече чрез целенасочената употреба на богати на енергия минерали, растителни и животински вещества (определени видове почви, корени, зърна, плодове, сокове, смоли, яйца, сърца, дроб, костно брашно и др.), както и на магически средства за укрепване на жизнеността.

Но в своя същински и крайно причинен смисъл животът бил предоставен на човека от свободната душа още в майчината утроба: в първите месеци след зачеването, при това отвън, чрез бащата или някаква външна духовна сила. Мястото на свободната душа било локализирано в главата, непосредствено под черепната обвивка. Разглеждали я като седалище на съзнанието и като център за формирането на идеите и представите; освен това тя осигурявала човешкото въображение, познавателните способности, силата и концентрацията на волята. Тя била решаваща и за съвместния социален живот.

Докато тялото и виталната душа образували толкова тясно и неразрушимо функционално единство, че не могли да живеят отделно едно от друго, то свободната душа не била така здраво свързана с тялото. При състояние на органична деактивираност или слабост тя винаги могла да се откъсне от него. Например по време на нощния сън тя напускала тялото и обикновено витаела наблизо около спящия, но при определени обстоятелства се отдалечавала и дори се пренасяла в отвъдното. Онова, което виждала или преживявала там, после се появявало в сънищата. Затова тази определено разхлабена връзка винаги представлявала един особен риск.

Един човек бил напълно здрав само когато трите основни съставни елемента — тялото, жизнената душа и свободната душа — образували определено затворена функционална общност и следователно единият от елементите здраво задържал останалите, свързвайки ги взаимно. Този процес значително усилвал организма и му осигурявал оптимална дееспособност — основата за развитието и успехите му.

Както обаче ни учи опитът, случаите не винаги били такива. Според традиционните възгледи и съгласно Учението за трите елемента здравето могло да бъде непосредствено повлияно по три начина: чрез увреждания на плътта, на жизнената душа или на свободната душа. При първите два случая смущенията си влияели взаимно поради тяхната функционална обвързаност — раняването водело до загуба на кръв, а прекомерното изразходване на енергия отслабвало тялото. физическите страдания били предизвиквани от насилствени контакти с чужди тела, които водели до наранявания: порязване при работа, падане от дърво или рана от неприятелско оръжие. Нарушенията на жизнената сила, изразяващи се в отпуснатост, инертност и не на последно място в безплодие, били отдавани на чужди враждебни чувства, предизвикани или пренесени директно: например „зъл поглед“, „замърсяване“, причинено от допир с нещо гнило или разложено, т.е. с излъчванията от разпадащи се вещества на чужда душевна виталност; а най-вече били предизвиквани от недоброжелателни магьосници. В последна сметка свободната душа била изложена и на друга опасност: например при внезапно изпадане в „смразяващ“ страх, което предизвиквало едновременно разпадане на физическите връзки и обърканата душа отлитала. Същото се случвало при възникнал бурен спор, когато някой човек „излизал извън себе си“ или когато душата била обзета от промъкнал се в тялото зъл дух, който я отклонявал от пътешествието в съня, измъчвал я до полуда и тя повече не успявала да намери себе си. Първото предизвиквало състояние на лудост, придружено от халюцинации и при определени обстоятелства — от тежки психози; последното довеждало до изпадане в безсъзнание, а в екстремни случаи — и до смърт.

В последна сметка все пак разглеждали всички наранявания, нещастни случаи и заболявания като продукт на собствена вина или предизвикани от близък човек. Приемали ги като предупредителни сигнали или наказания от прадедите или божествата, отправени поради недостатъчното внимание на хората към отвъдното, заради непринесена жертва, необмислени думи, нарушено табу, накърнено право и по този начин неспазване на наследените традиции и свещения ред във Вселената. За тази цел отвъдните надзорни сили могли да използват някое изсъхнало дърво, злонамерен човек или нечестив дух.