Клаус Е. Мюлер
Шаманизъм (14) (Лечители, духове ритуали)

3. Освещаване

При много народи — но не навсякъде — към призоваването и посвещението се прибавял още един процес. За тази цел младите шамани се обръщали към по-стар, особено опитен и по възможност всепризнат майстор, отправяйки към него молба да им предаде повече практически познания и да възбуди интереса им към бъдещата професия. Това се изисквало преди всичко в онези култури, при които вече съществували наченки на религиозни ритуали и обичаи — следователно при комплексния и екзалтирания шаманизъм. Ако срещнели съгласие, младежите придружавали учителите си при болнични прегледи, асистирали им по време на сеансите и наблюдавали всичко онова, което се прилагало в упражняването на службата. При това най-вече се приучавали да определят диагнози за различни болести, т.е. точно да посочват причините им — дали например в тялото на пациента е попаднало „чуждо тяло“, дали в душата му се е вселил дух и какъв точно е той; как най-успешно се действа в подобни случаи, кои лечебни средства или терапевтични методи са най-подходящи и т.н. Успоредно с натрупания чисто практически опит ученикът получавал детайлни познания върху лечебните растения и корени, изучавал начините за пускане на кръв, изкуството на изгарянето; техниката на масажа, шинирането на счупени кости, извършването на ограничени хирургически намеси, а при отделни случаи и прилагането на магически формули, молитви, песни и жертвоприношения, правилни ритуални жестове, усвояване езика на духовете и — не на последно място — тълкуването на сънищата, защото именно от тях се извличали най-точните заключения за причината и протичането на определено страдание.

Времето за подобно обучение било по правило между три и пет години. Отделни начинаещи шамани последователно се обръщали към няколко майстори, за да получат възможно по-всеобхватно образование. В екстремни случаи — както при гренландските ескимоси — това могло да продължи и десет години.

След завършване на обучението най-често се провеждал ритуал за освещаване, при който кандидатът в известен смисъл получавал официално разрешение за своята дейност. Този ритуал обикновено бил предшестван от публичен пробен сеанс, понякога заедно с майстора (например в Якутия), където младият шаман получавал възможност да покаже, че успоредно с дарбите и познанията за отвъдния свят, получени благодарение на духовете, той притежавал и практически професионални сръчности, техники и умения за коректно и успешно изпълнение на задълженията си. Тук често намирал ясен израз и социалният аспект, по принцип тясно свързан със службата и нейния обществен характер. Например при екимоските племена „осветеният“ получавал като знак за придобитата титла един колан, на който били окачени даровете на всички членове на общността — ресни от кожа на северен елен, малки човешки фигурки, изработени от кост, изображения на риби, харпуни и др. При тунгусите от басейна на Амур майсторите и учениците имали обичай ритуално да обикалят всяка къща в селището и да влизат вътре, придружавани от селските жители. Там майсторът провеждал кратък сеанс, наблюдаван мълчаливо от ученика. Все пак и последният „участвал“, защото при всяко посещение получавал според обичая „парченце щастие“. Накрая всички отивали в къщата на някой тежко болен, когото послушникът вече лекувал самостоятелно.

Ако всички били доволни от чиракуването на младия шаман, обичайно било — най-вече в Сибир и при тунгуските племена — старейшините от общността формално да му засвидетелстват своето публично признание; по този начин те атестирали пред всички неговата способност и годност да стане шаман. Това се обявявало тържествено, при което били принасяни жертви на духовете помощници, а учителят или никой възрастен човек благославяли начеващия шаман.

При сибирските тунгуси и манджури придавали особена тежест на характера на кандидата — отново с цел високата степен на социална отговорност, която изисквал неговият пост. Ако по-старите се съмнявали в неговата квалификация, го подлагали на по-продължителен изпит; ако изглеждал неподходящ, му поставяли условия, които не бил в състояние да изпълни, така че сам предпочитал да се откаже. Ако имало възможност за избор между много кандидати, решавали да осветят най-добре квалифицирания — това се гласувало от старейшините след извършения пробен сеанс.

При народите, които вече живеели под влиянието на висшите култури — както например официално ламаистките буряти — освещаването на шамана често приемало комплексни форми, които почти не се отличавали от освещаването на някой жрец.