Пол Дохърти
Пазителят на Портите (4)

РАЗГОВОРЪТ НА ПОКЛОННИЦИТЕ

Правникът прекъсна разговора си. Батската невяста плесна с ръце.

— Твоята история е за Изабела — радостно се провикна тя.

— Йезавел^[1], Френската вълчица.

— Дяволска жена — намеси се и Лекарят. — Казват, че на млади години била красива. Омъжила се за крал Едуард, бащата на сегашния ни крал, но превърнала живота му в ад.

— Нарушила брачните обети! — изкряска Продавачът на индулгенции и отметна назад жълтата си коса. — Едуард имал любовник, Хю де Спенсър, затова Изабела му върнала с Роджър Мортимър. — Той протегна врат като стара кокошка и огледа събралата се компания. — О, да, знам историята. Изабела срещнала Мортимър в Тауър и те станали любовници. Избягали във Франция и се върнали с цяла армия.

— Бях момче в Лондон по онова време — проговори Стюардът, нетърпелив да сподели знанията си. — Кралят избяга на запад с де Спенсър, когато тълпата се вдигна срещу него. Аз бях на пазарите из Чийпсайд^[2].

Заловиха някои от прислужниците на де Спенсър в гробището при „Сейнт Пол’с“. Свалиха ги от конете и ги посякоха, после оставиха нещастните им изкормени и кървящи тела като късове месо на касапска сергия.

— Аз бях съвсем малко момиче — каза Батската невяста, но си спомням добре вълненията. Екзекутираха де Спенсър в Хиърфорд. Един мой роднина го е видял как умира. Построили специален ешафод. — Гласът й се сниши до шепот. — Обесили го и го изкормили, а след това го разсекли на четири.^[3]

— А какво е станало с нейния съпруг, краля? — попита Орачът.

— Завели го в замъка Бъркли — отвърна Батската невяста — и го хвърлили в дълбока яма с гниещи трупове на животни. Трябвало да умре там…

— Но?

Батската невяста нагласи воала си и се приведе напред, доволна, че е привлякла вниманието на всички.

— Една нощ убийци влезли в килията на краля. Хвърлили нещастника на земята, затиснали го с една маса и вкарали нажежен ръжен във вътрешностите му, така че по трупа да няма белези. Моят роднина — добави тя гордо — видял трупа му в ковчега, преди да го погребат в черквата на Глостърското абатство.

— А какво станало с Изабела? — попита Орачът.

— Още три години тя и Мортимър управлявали кралството — каза Батската невяста, — а синът й, нашият благороден Едуард, бил тяхна марионетка. После Едуард се защитил. Една нощ той арестувал Мортимър в замъка Нотингам и наредил да го обесят при Тайбърн^[4] заради убийството на стария крал.

— А Изабела?

— Била затворена в замъка Райзинг до смъртта си.

Рицарят се обади.

— Бях член на почетната стража на погребението й. — Той присви очи и се втренчи в Правника. — В деня когато погребваха кралицата, имаше някакви вълнения, нали?

Правникът гледаше към Игуменката.

— Да, имаше вълнения — отвърна той най-накрая, като се отърси от унеса си. — Слушайте внимателно, защото погребението на старата кралица предизвика още кървави убийства.