Николай Лилиев
Към пролетта

Ти люлееш целий мир

и приспиваш снеговете,

лъчезарно слънце свети

над избистрената шир —

ти люлееш целий мир

и приспиваш снеговете.

 

Озаряваш нежний цвят

на обкитените клони,

твоята десница рони

мир и светла благодат —

ти даряваш нежний цвят

на обкитените клони.

 

И тъчеш на вихрен стан

своето ефирно рухо,

тули се полето глухо

в ласките на твоя блян —

ти тъчеш на вихрен стан

своето ефирно рухо.

 

И живееш всяка смърт,

всеки устрем на потока,

твойта сянка модроока

бди от ведросиня твърд —

ти живееш всяка смърт,

всеки устрем на потока.

 

И пробуждаш в младий дух

първите надежди бели,

към незнайните предели

устреляваш своя слух —

ти пробуждаш в младий дух

първите надежди бели.

 

Кротна бисерна роса,

твоите цветя полива,

ти летиш всегда щастлива

към всеблаги небеса —

кротка бисерна роса

твоите цветя полива.