Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2 гласа)
Набиране
Инна Атанасова, Галина Игнатова
Източник
Словото

Всред есенното запустение

        пред вас съм пак, о дървеса!

        Аз нося вашето смирение

        и тъмните ви небеса.

 

Като бездомните ви листи,

        угасвам тъжен и самин,

        и мойте блянове са чисти,

        и мойте сълзи са рубин.

 

Разбирам глухата ви песен,

        и вашия безимен плач,

        и в мене лъха морна песен,

        и в мене пада скръбен здрач.

 

По моите безлистни клони

        не тегне грозд, не тегне плод,

        и моята въздишка гони

        слънца в незнаен небосвод.

 

И моите мечти бездомни

        ридаят в ледните мъгли

        и мойто минало не помни

        лъка на влюбени стрели.

 

И пия мълком аз забвение

        от всяка бликнала роса.

        Всред есенното запустение

        аз пак съм ваш, о дървеса!

 

1918

Край
Читателите на „Всред есенното запустение…“ са прочели и: