Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)
Набиране
Инна Атанасова, Галина Игнатова
Източник
Словото

СВЕТЪТ неспирно своя лик мени,

пощада нашата любов не чака,

годините, кервани в далнини,

изнизват се и вихром чезнат в мрака.

 

И времето, най-верният ни враг,

челата ни печални увенчава

на лятото с посърналия злак,

на есента с посърналата слава.

 

Жреци, на храм неизграден жреци,

на гордостта под горестното бреме,

кому са нужни модрите венци,

от земните си скърби що плетеме?

Край
Читателите на „Светът неспирно своя лик мени…“ са прочели и: