Николай Лилиев
Извяхват спомени и песни…

ИЗВЯХВАТ спомени и песни,

прекършени крила тежат

и в земната печал унесени,

вървим по своя стръмен път.

 

Край нас годините минават,

като забързани вълни,

и към морето на забравата

отнасят златните ни дни.

 

Къде са нашите надежди,

къде са нашите венци?

Потайни извори оглеждат

ликът на скръбни мъртъвци.

 

И сред просторите унесени

в сънят на есенни мъгли,

напусто пламенни стрели

излъчват скръбните ни песни.