Николай Лилиев
Пред очите ни гаснат сияния…

ПРЕД очите ни гаснат сияния

и в нощта на безсънни мъгли

връхлетяват ни тъмни страдания

и раняват ни люти стрели.

 

Ний блуждаем далечни, изгубени

в безсърдечния кръг на скръбта,

и напразно в живота сме влюбени,

и напразно зовем към света.

 

Сред безумните слънчеви блясъци

две безшумно погасли звезди,

нам са чужди безплодните крясъци

на безплодната жажда: бъди!

 

Отбелязани с кобно безсилие,

ний блуждаем далечни, без път,

и душите ни, сребърни лилии,

запокитени в мрака трептят.