Ърл Стенли Гарднър
Ленивият любовник (19)

ГЛАВА XIX

Мейсън, Дела Стрийт и Пол Дрейк обядваха в ресторант на провинциалния град, където съдията Колтън представляваше предварителното следствие.

Мейсън каза:

— Пол, в последния момент клиентката ми разказа нова история.

— Съвпада ли с това, което казва Флийтуд?

— Приблизително. Тя каза, че когато е влязла в колата, след като Флийтуд си е отишъл, мъжът й е бил мъртъв.

— Аз казах, че Олрид е бил мъртъв, когато Флийтуд е хвърлил пистолета — каза Дрейк. — В противен случай той едва ли би го направил. Това е действие на човек, който се опитва да се отърве от оръдието на убийството. Той е ударил Олрид по главата достатъчно силно, че да го убие и го е знаел. Оръдието, което е използвал, е била цевта на пистолета и когато го е изхвърлил, това е бил естествен, логичен и характерен ход от страна на убиец да се избави от оръдието на убийството.

— Зная — каза Мейсън, — но не ми е ясно дали съдебните заседатели го знаят. По всяка вероятност по-добър е другият път. Ако това е истината.

— Кой друг път? — попита Дрейк.

— Да направя така, че съдебните заседатели да разберат характера на Бъртрънд Олрид. Нека да усетят, че Олрид е бил жив, когато жена му се е качила в колата. Тя е тръгнала да го закара вкъщи. Той е дошъл в съзнание и се е сборичкал с нея, опитвайки се да овладее положението и тогава тя го е ударила и го е убила при самозащита.

— Бихте могъл да направите случая много интересен така — каза Дрейк.

— Случай, в който ще апелираме към съчувствието на съдебните заседатели, особено в светлината на показанията на Флийтуд. Безпокои ме обаче, че не мога да съм сигурен дали това е истината.

— Е, защо се безпокоиш? Флийтуд трябва да я остави… сега.

— Но аз се страхувам да я забърквам в нещо, което не е истина. Повярвай ми Пол, когато си изпаднал в затруднение, единствено истината е достатъчно солидна и здрава, за да можеш да разчиташ на нея. Бих желал да подновя делото и да разпитам по-подробно Флийтуд за това, което го е накарало да хвърли пистолета и какво точно се е опитвал да постигне.

Мейсън отмести чиниите настрана, извади от джоба си скицата, направена от Хъмфрис и я разстла на масата. Внимателно разгледа следите.

— Това е необоримо — каза Дрейк. — Тази част от показанията на Флийтуд трябва да е истина. Тя съответства на оставените следи.

Изследвайки чертежа, даден му от Хъмфрис, Мейсън внезапно започна да цъка.

— Какво има? — попита Дрейк.

— Проклет да съм, ако знам, Пол — каза адвокатът, — но в главата ми се заражда една идея. Има твърде голяма вероятност мисис Олрид все още да не ми казва истината.

— Искаш да кажеш и сега?

— Точно сега. Настоящите й показания са фалшиви.

— Но защо би могла да го прави?

— Защото Флийтуд е разказал толкова дяволски добра лъжа, че тя си мисли, че няма смисъл да се опитва да се бори срещу нея. Защото като я потвърждава има по-добър шанс да спечели симпатиите на съдебните заседатели, отколкото като каже истината, на която никой няма да повярва.

— А каква е истината? — попита Дела Стрийт.

— Нещо, което предполагам, ще открием следобед — каза Мейсън.