Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Пери Мейсън (30)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Case of the Lazy Lover, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Boman (2008)
Корекция
BHorse (2008)

Издание:

Ърл Стенли Гарднър. Ленивият любовник

Американска. Първо издание

 

Превод: Александра Любенова

Редактор Даниела Георгиева

Художник Стефан Марков

Техн. редактор Стефка Русинова

Коректор Елена Кадиева

Формат 1/32 84/108

ISBN 954-8051-19-2

Издателска къща „Пионер Ананда“, София, 1992

 

Erle Stanley Gardner. The Case of the Lazy Lover

Pan books Ltd., London 1956

First published 1954 by Wm. Heinemann, Ltd.

История

  1. — Добавяне

ГЛАВА XVII

Наближаваше обед. Дрейк избарабани сигналния си код на вратата на Мейсън. Отвори му Дела Стрийт. Той влезе, последван от слаб, около шестдесетгодишен мъж.

— Спомняш ли си Бърт Хъмфрис? — рече Дрейк. — Работеше за теб, Пери, по случая с убийството на Мелроуз.

Мейсън кимна и поздрави:

— Здравейте, Хъмфрис.

Хъмфрис отговори с рязко, делово поклащане на главата, като човек, който носи важна информация и бърза да я предаде.

— Седни и им разкажи историята си — каза му Дрейк. После се обърна към Мейсън и вметна: — Веднага щом получих съобщението ти тази сутрин да изпратя някого до къщата на Овърбрук да разгледа за следи от кола наоколо, позвъних на Хъмфрис. Той работеше върху случая в Спрингфийлд. Скочи в колата си и замина на мястото. Имаше най-малко един час преднина пред полицаите. Успял е да направи пълно описание на всичко, което се е случило на мястото, преди те да пристигнат. Ядосали са се ужасно, когато го заварили там, но нищо не са можели да направят.

— Разказвайте — обърна се Мейсън към Хъмфрис. — Какво открихте?

Хъмфрис извади лист хартия от джоба си, разгъна го и каза:

— Направил съм карта, мистър Мейсън, но преди да ви я покажа, по-добре да ви разкажа накратко какво се случи. Отидох при Овърбрук и му казах, че търся следи от кола. Той помисли, те съм от хората на шерифа и ми издрънка всичко, което знаеше.

— Какво каза?

— Изглежда, че колкото повече мислел Овърбрук за всичко, свързано с Флийтуд, толкова по-неспокоен се чувствал. От начина, по който лаело кучето му, той бил сигурен, че някакъв шум е предхождал появата му на пътя. Овърбрук стигнал до заключение, че това трябва да е бил шум от кола и разговор между хора при излизането на Флийтуд от колата. Тогава, тъй като си пада ловец и разбира от следи, той тръгнал да проследява Флийтуд.

— Успял ли е да открие следите му?

— Да. Не непосредствено до къщата, но достатъчно близко до нея. В събота бе валяло силно и земята беше мека, а и след това продължи да ръми, ту по-силно, ту по-слабо, така че пръстта си оставаше доста рохкава. Това предоставяло на Овърбрук прекрасни условия за проследяване.

— И какво е направил?

— Проследил придвижването на Флийтуд без особени затруднения и стигнал до място, където имало следи от паркиран автомобил. Докато ги разглеждал, открил неща, които го накарали да се замисли дълбоко. Дори не се спрял, а продължил да върви.

— Сигурен ли сте в това?

— Разбира се. Следите му се виждат съвършено ясно. Той е вървял право до мястото, където е била паркирана колата, отклонил се е в посоката, в която е стояла предницата й и след това се е завъртял и е продължил да върви напред, докато е стигнал до черен път, минаващ по твърда земя. После се е върнал вкъщи, взел трактор с ремарке и натоварил ремаркето със стар дървен материал, който се въргалял наоколо, откакто бил разрушил кокошарника. Овърбрук закарал трактора и ремаркето обратно до мястото, където бил излязъл на черния път. Той изваждал една по една дъските и направил от тях тясна пътека, минаваща успоредно на неговите следи и стигаща до мястото, където бил открил следите от колата. Внимавал особено при поставянето на дъските. Слагал една или две и се връщал по дъсчената пътека за още дъски, поставял и тях и минавал отново по нея. Така Овърбрук е запазил всяка следа, отпечатана върху земята. Всичко се вижда съвсем ясно. Той е добър, грижлив човек и предполагам, че е свършил по-добре работата по запазване на следите, отколкото ако я беше оставил на полицаите. При сегашното положение те все още могат да се видят, независимо от полицаите, сновящи наоколо. Поне можеха, когато си тръгвах. Точно се готвеха да използват парижки гипс.

— И какво е станало после?

— След като поставил дъските, Овърбрук отишъл до пощата и позвънил на шерифа. Разказал му какво е открил и как е постъпил и шерифът се обадил на Трег. На Овърбрук казали да се върне обратно и да пази мястото до идването на детективите. Когато аз се появих и започнах да разглеждам наоколо, той помисли, че съм от хората на шерифа. Извика ми да обиколя къщата и да карам към фермерския път. Послушах го и Овърбрук ми показа дъсчената пътека, която беше положил и която водеше към мястото, където е била паркирана колата. Разказа ми какво е намерил. Направих скица на всичко и точно когато свършвах, се появиха шерифът и лейтенант Трег. Те бяха малко раздразнени от цялата работа. Благодарение на поставените от Овърбрук дъски обаче не бях объркал нищо и двамата реално нямаше от какво да се оплачат. Естествено, изритаха ме от мястото и вероятно щяха да ми вземат скицата, ако знаеха, че имам такава. Но Овърбрук не спомена нищо за това, докато не потеглих. Предполагам, че служителите вече си имаха свои собствени грижи, правеха скици и снимаха.

— Нека да погледна скицата — каза Мейсън. Хъмфрис я подаде през масата.

— Тук е отбелязано всичко. Ето мястото, където колата се е отклонила от пътя.

— Някакви съмнения, че това е колата, която ни интересува?

— Очевидно не. Там, където е стояла колата, почвата беше доста мека, но на мястото, където се е отклонила от пътя, могат съвършено ясно да се видят отпечатъците от четирите гуми. Гумите на колата на мисис Олрид бяха нови, от три различни марки. Тъй като колата е правила завой, има място, където следите на всяка от гумите, са ясно очертани. Също като че ли са били намазани с мастило и после прекарани върху лист хартия. Всеки детайл може да се види съвършено отчетливо. Предварително бях скицирал протекторите на всяка от гумите на колата на мисис Олрид, след като полицията я намери на дъното на урвата. Това е нейната кола или кола, която е имала абсолютно идентични гуми.

Мейсън кимна.

— Просто исках да си изясня този момент.

— Заповядайте — каза Хъмфрис, посочвайки картата. — Пътят минава точно покрай обработваемите земи. Or едната страна има ограда и люцерна, от другата страна са неоградени ниви. Там, където колата се е отклонила, земята е мека и следите се виждат ясно, както върху току-що навалял сняг. Сега погледнете на тази скица. Ето къде колата се е отклонила, продължила е дотук и е спряла. Можете да видите къде Флийтуд е слязъл от колата. Това са следите при излизането му през вратата от лявата страна. Виждате, вървял е покрай колата към предницата й и е пресякъл пред фаровете. Следите показват, че малко е завил, когато е стигнал до тази точка, почти пред фаровете. Поспрял е за секунда. Отначало следите му са обърнати в тази посока. Тук е стоял, когато е извикал на мисис Олрид при изскачането й от багажника на колата.

— Видяхте ли нейните следи?

— Ето ги на картата. Тя е изскочила от багажното отделение. Мястото е точно където би трябвало да се намира багажникът. Точно тук. Скочила е на земята и е започнала да тича. Вижда се, че е бягала с все сили право към този път. Покрит е с чакъл, така че не можахме да открием следите й, след като е стигнала до него. Но не би могла да отиде много далече. Трябва да е стояла там, чакайки. От това, което дочух да си говорят полицаите, преди да ме отстранят, за показанията на Флийтуд, излиза, че тогава той е извикал, че мъжът й е обезвреден и всичко е наред. И така можете да видите следите й съвършено ясно. Отишла е до пътя и е изминала известно разстояние по него. Никой не знае точно колко, но вероятно не се е отдалечила толкова, че да не чува, когато й извикат или да не вижда колата. Обмислила е всичко, обърнала се е и е тръгнала обратно. Това са следите й, когато е тръгнала назад. Можете да ги видите насочени право към мястото, където е била оставена колата. Движела се е точно към лявата врата, тази на шофьора.

— Какво е станало после? — попита Мейсън.

— Качила се е на колата и е потеглила.

— Откъде знаете, че го е направила?

— Преценете сам — каза Хъмфрис. — Изследвах внимателно следите. Тази рисунка ви показва точно какво се е случило. Тя е излязла от колата, изтичала е на пътя, върнала се е — и отново се е качила в колата. Флийтуд е излязъл от колата и е тръгнал към къщата на Овърбрук. Това са единствените следи. Колата е стояла върху мека почва. Никой не би могъл да се качи в нея или да слезе, без да остави следи. Ако Флийтуд се беше върнал в, колата, той щеше да остави следи.

— А следите на Овърбрук? — попита Мейсън.

— Те са направени тази сутрин. Можете лесно да ги проследите. Равномерна, непрекъсната редица от следи. Той се е отдалечил от къщата си, точно както съм нарисувал следите му тук. Започнал е да пресича отпечатъците, оставени от автомобила. После, като е помислил и е оценил тяхното значение, се е завъртял и е тръгнал обратно към фермерския път. След това е докарал трактора си и е поставил дъските.

— Не мислите ли, че някой би могъл да се качи в колата или да слезе от нея, като избира внимателно пътя си и…

— Невъзможно — каза Хъмфрис. — Почвата е толкова мека, че можете да видите дори следите, оставени от кучето на Овърбрук, докато е поставял дъските. За да покажа къде са, просто съм нарисувал множество малки точки. Не съм скицирал всяка отделна следа. Но това, което исках да кажа, е, че земята е толкова размекната, че дори куче оставя много ясна, дълбоко издълбана следа.

— И няма съмнение, че това са следите на Флийтуд?

— Ни най-малко. Можете да ги видите как тръгват от автомобила, обикалят колата. Тук е стоял, когато е погледнал назад към мисис Олрид. Тук е бил, когато се е завъртял и е хвърлил пистолета. Тук е продължил да върви и можете да проследите дирите му, докато е стигнал на осем или десет стъпки от пътя към къщата на Овърбрук.

Мейсън изучаваше замислен скицата.

— Вие сте сигурен, че тук е отбелязано всичко?

— Абсолютно всичко.

Мейсън каза:

— Ако тези данни са верни, те са страшно важни.

— Верни са. Всичко е там, върху земята. Никой не би могъл да влезе в автомобила или да го напусне, без да остави отпечатъци.

— Няма ли начин някой да се доближи до него, без да остави следи? — запита Мейсън.

Хъмфрис упорито поклати глава.

— Като намери някакъв път по твърда земя?

— Няма такъв.

— Или като… Почакайте за минута — рече Мейсън. — Какво ще кажете за въже? Имаше ли там висящи клони или…

— Няма никакви дървета на стотина стъпки наоколо. Има няколко големи, разклонени дъба, но те са толкова надалеч, че вероятно не биха могли да се впишат в картината. Не, мистър Мейсън, можете да разчитате на думите ми. Преценил съм внимателно ситуацията. Никой не би могъл да се качи или да слезе от тази кола, без да остави следи и следите, които са на тази карта, съответстват на всеки един отпечатък, оставен върху земята там. Когато колата е пристигнала и спряла, в нея е имало поне двама души. Единият от тях е била жената, очевидно в багажника, а другият — мъж, който или е седял на мястото на шофьора, или е излязъл от колата през предната лява врата, от която обикновено слиза шофьорът. Мъжът е обиколил колата, застанал е пред предните фарове и е преместил краката си в положение, което показва, първо, че е гледал към задната част на колата, второ, че е захвърлил пистолет. После е тръгнал право към къщата на Овърбрук. Жената се е върнала, качила се е на колата и е заминала. Това е единственият начин, по който колата би могла да се махне. Жената се е върнала, седнала е на мястото на шофьора и е заминала. Следите ни разказват цялата история. Който и друг да се е намирал в колата, докато е била паркирана тук, той е стоял вътре. Вижда се къде колата е била подкарана на заден ход. Там почвата е била мека и имаше само леки отпечатъци от буксуване, докато е завивала на заден. След това е продължила назад до покрития с чакъл път.

Мейсън изучаваше рисунката, потрепвайки с върха на пръстите си по края на бюрото.

— Е — каза Дрейк, — мисля, че е така, Пери.

Мейсън кимна.

— Разбира се — добави той, — не допускам, че е възможно да се използват тези следи като средство за установяване на самоличност. С други думи, имало е жена в багажника. Тя е излязла, вървяла е по пътя, тръгнала е обратно и се е върнала в колата, заминала е. Следите не идентифицират мисис Олрид, просто някаква жена.

— Разказът на Флийтуд я идентифицира — отбеляза Дрейк.

— Флийтуд лъжеше на всяка стъпка досега — каза Мейсън.

— Но за това има потвърждение — намеси се Хъмфрис. Мейсън допълни:

— Не се доверявам на Бърнис Арчър, Пол. Тя би могла да бъде тази, която е била заключена в багажника.

— Няма начин — рече Дрейк. — Спомнете си, че Бърнис Арчър е била в града в понеделник през нощта. Тя е отговорила на онова позвъняване от сервиза в Спрингфийлд. Има приятелка, която е прекарала вечерта с нея. Седели са и са си говорили до около един или два сутринта и после заедно са спали. Има само едно легло. Проверил съм Бърнис Арчър от край до край. Била е в апартамента си през цялата нощ в понеделник. Спомнете си, че мисис Олрид е спряла в сервиза в около седем часа и собственикът си я спомня, спомня си колата и Флийтуд. По-късно, някъде в около единадесет часа, колата се е преобърнала по наклона. Трябва да е било около десет и половина, вероятно около половин час, преди часовникът върху таблото на колата и часовникът на Олрид да спрат.

— Вярва ли полицията, че колата е преминала по наклона в единадесет часа, когато тези часовници са били спрели?

— Не, те мислят, че мисис Олрид е нагласила часовника в колата и този на Олрид напред, за да си осигури алиби.

Мейсън стана от стола и започна да се разхожда.

— Трябва да вземеш предвид тези факти в съда — каза Дрейк, докосвайки листа.

— Зная, че трябва.

— Те са контролиращ фактор в случая — продължи Дрейк. — Каквото и да казва клиентката ти, Пери, то трябва да съответства на наличието на тези следи.

— Нейните показания не съвпадат с това тук, Пол.

— Ще трябва да съвпаднат, докато дойде време да седне на свидетелското място.

Мейсън каза:

— Ако тя говори истината, Флийтуд трябва да е взел някоя друга жена. Сложил я е в багажника, тя е излязла, избягала е и се е върнала и е откарала колата. Ако лъже, значи се опитва да запази някого. Въпросът е — кого?

— Патриша — каза Дрейк.

— Възможно е. Но как би могла Патриша да бъде в багажника на колата на майка си? Знаем ли къде е била тя в понеделник през нощта, Пол?

— Както изглежда, не.

— Разбери тогава.

— Ще се опитам.

— При тези следи, мистър Мейсън — каза Хъмфрис, — ако вие можете да се сетите за начин, по който тази жена би могла да излезе от автомобила, след като се е върнала, вие сте по-добър от мен. Би трябвало да е ангел или да има криле. Всичко е написано върху земята, качила се е обратно в колата и е заминала.

— И Флийтуд е бил при колата само един път?

— Да. Можете да видите следите му, отдалечаващи се от автомобила. Повече не се е връщал при колата.

— Освен, може би, ако Овърбрук лъже за времето, когато е поставил дъските там.

— Не е възможно — каза Хъмфрис. — Говорих със съседа му. Видял го е да поставя дъските там тази сутрин. Овърбрук му е казал, че иска да запази някакви отпечатъци, от които може би ще се заинтересува шерифът. Съседът е стоял и го е наблюдавал как слага дъските, после е заминал към пощата. Овърбрук е пристигнал само няколко минути по-късно, за да телефонира па шерифа.

— Ще трябва да приемеш версията на Флийтуд — каза Дрейк. — Когато най-сетне каза истината, той свърши добра работа.