Ърл Стенли Гарднър
Ленивият любовник (11)

ГЛАВА XI

Мейсън отключи вратата на частната си кантора, влезе, кимна на Дела, запрати шапката си към закачалката и седна зад бюрото си.

— Сигурно не сте мигнал? — попита Дела Стрийт. Мейсън поклати глава.

— Обади ли се Дрейк?

— Да, един от хората му е бил на местопроизшествието и е направил снимки. Познавал дежурните от пътната полиция и е събрал възможно най-много информация.

— Как са открили колата?

— Точно там, където колата е излетяла от пътя, е имало предпазен бордюр.

— Странно, да отклониш една кола точно на такова място! — удиви се Мейсън. — Съвсем смачкан ли е автомобилът?

— На парчета — отвърна Дела.

— Повикайте Дрейк тук — нареди Мейсън.

— Диксън Кийт е отвън, чака от доста време. Беше тук още преди да отворим.

— Диксън Кийт?

— Човекът, който е завел дело за измама срещу Олрид.

— А, да — сети се Мейсън, — но първо намерете Дрейк. Идете след това при Диксън Кийт да го поуспокоите. Кажете му, че съм позвънил и след няколко минути ще бъда тук. Не бих желал да си тръгне.

Мейсън се отпусна на стола и потърка чело с върха на пръстите си. Дела позвъни на Пол Дрейк.

— Веднага идва, шефе. Закусихте ли?

— Закусих и се избръснах — отговори Мейсън. — Гореща вана и се преоблякох. Случайно да е открила полицията оръжие у Олрид?

— Не зная — каза Дела Стрийт. — Аз… ето го Пол Дрейк!

На вратата бе прозвучало кодираното почукване на Дрейк.

Мейсън даде знак на Дела. Тя отвори вратата и Дрейк, измършавял, небръснат и измъчен нахълта в стаята и мрачно изгледа Мейсън.

Мейсън се усмихна:

— Май си бил доста зает.

— Така беше.

— Като че ли ми каза, че имаш електрическа самобръсначка в бюрото си, за да се бръснеш между два телефонни разговора?

— Истина е — отвърна Дрейк. — Но по дяволите, нямах време между телефонните обаждания. Бях премного зает!

— Казвай!

— Мястото на катастрофата е на около пет мили от мотел „Гнезденцето“. Най-опасното по целия път, който и без това крие много рискове. Има предпазен парапет — колата направо го е смачкала. Нищо чудно! Била е включена на ниска скорост с напълно вдигнат смукач. Полицията не разбра нищо повече от отломките на колата.

— Първо са сметнали, че мъртвецът е Флийтуд?

— Точно така.

— У Олрид е бил портфейлът на Флийтуд, нали?

— У него са били портфейлът на Флийтуд, кутията му с цигари, писалката. Доста работи.

— Някакво обяснение за това?

— Няма обяснение.

— И също ключът от мотела?

— Да, ключ от бунгалото на Флийтуд.

— Как се е озовал Олрид там?

— Засега не се знае, Пери. Ключът беше паднал вътре в колата.

— Имало е кръв в багажника?

— Точно така.

— Въоръжен ли е бил Олрид?

— Не.

— Пол, искам да открия Флийтуд! — извика Мейсън.

Дрейк саркастично се изсмя:

— И аз искам същото!

— И все пак аз желая малко по-силно от другите да го намеря.

— Когато го намериш, ще бъде мъртъв.

— Имаме известна преднина, Пол — подхвана Мейсън.

— Каква?

— Флийтуд или страда от амнезия, или се преструва, че страда. Ако наистина има амнезия, той все още ще броди замаян. Ако е номер, струва ми се, че ще се опита да се възползва от това.

— Освен ако е мъртъв — предположи Дрейк.

— Някой е запратил колата в пропастта. В колко часа е станало, Пол?

— Часовникът на таблото показва единайсет и десет. Ръчният часовник на Олрид — също единайсет и десет.

— Това, разбира се, може да е нагласено. Часовниците може да са спрени преди това.

— Или след това — добави Дрейк. Мейсън кимна.

— Какво общо има амнезията на Флийтуд?

— Има ли твои хора горе в планината? — попита Мейсън.

— Що за въпрос! — уморено въздъхна Дрейк. — Естествено, че има. Чакат на телефоните, предават всичко, до което се доберат и очакват инструкции.

— Иска ми се да търсим по страничните пътища, Пол, местата, където човек може да се отбие от главната магистрала. Дали Флийтуд познава добре околността?

— Би трябвало — отвърна Дрейк. — Именно там е мината, за която сега Олрид и Флийтуд имаха неприятности, първо са продали контролния пакет акции, а след това са накарали акционерите да повярват, че става някакво мошеничество и…

— Известно ми е всичко това — прекъсна го Мейсън. — Значи този обект е там горе? А Флийтуд е бил дясната ръка на Олрид по това време?

— Да.

— Тогава познава добре околността. И така, претърсете всички странични пътища — нареди Мейсън.

— Според полицията Флийтуд се е движел на автостоп и навярно вече е на петстотин мили оттук… освен ако е мъртъв. Някои са на мнение, че тялото му ще бъде намерено на триста-четиристотин метра от мотела „Гнезденцето“.

— Изключват възможността да е злополука? — попита Мейсън.

— Имаш предвид Олрид ли?

— Да.

— По дяволите, не! Типичен случай: убиецът е направил същата грешка, която обикновено правят. Вместо да остави колата на висока скорост, както трябва да бъде, ако е било произшествие, убиецът я е оставил на ниска скорост. Който и да е бил, е застанал на стъпалото, насочил е колата към бездната, включил е смукача докрай и е скочил на земята. Колата се е понесла надолу, полетяла е в пространството и се е разбила с трясък секунди след това.

— Някакви следи от куршуми в тялото?

— Не, очевидно смъртта е настъпила вследствие на удар по главата.

— Може да си е ударил главата при падането?

— Вероятно е бил мъртъв преди това. Хирургът, извършил аутопсията като че ли смята така.

— Колко преди това?

— Не желае да си навлича неприятности, но както успях да подразбера, той няма да се учуди, ако Олрид е бил мъртъв повече от час, преди колата да бъде хвърлена в пропастта.

— Кога са я намерили?

— Около три часа призори. Полицаите от пътната полиция веднага отишли в мотела, щом намерили ключа от бунгалото. И посредством телефонните обаждания бързо открили нишката към апартамента в Лас Олитас.

— Ако мисис Олрид бе замисляла убийство — сподели Мейсън, — надали щеше да остави такава улика!

— Не е ясно — отвърна Дрейк. — Шестото ми чувство ми казва, че полицията е на прав път. Флийтуд или е мъртъв, или е офейкал. Най-възможно е да е в някой самолет в този миг, или в противен случай е мъртъв.

— Тази история с амнезията може да се окаже голяма работа — настоя Мейсън. — Инсценировката е вече факт. Самият аз бих се възползвал от това при подобни обстоятелства. Действай, Пол, претърсете целия район на Спрингфийлд, всяка ферма, всяка къща.

— О’кей, щом искаш.

— И в случай, че го открият — предупреди Мейсън, — кажи им изобщо да не се месят. Просто да отидат до някой телефон и да ни съобщят. Другото детективско бюро още ли действа, Пол?

— Изглежда, че да, но явно не търсят в близост до мотела. — Също както полицията смятат, че Флийтуд е избягал далеч.

— Това винаги е погрешно — подигравателно се изсмя Мейсън. — Е, хайде, Пол, довиждане!

Дрейк излезе, а Мейсън направи знак на Дела Стрийт:

— Нека да видим какво желае Диксън Кийт, Дела.

Диксън Кийт, бърз широкоплещест мъж на трийсет и седем, трийсет и осем години, имаше черни подвижни очи, черна коса, започнала да оредява на слепоочията и пъргава пружинираща походка на атлет. Краката му бяха къси, но беше набит, с квадратни рамене. Без да губи време в любезности, той заяви:

— Мейсън, предполагам, че сте слушал за мен.

Мейсън кимна.

— Завел съм дело срещу Бъртрънд Олрид и Джордж Джеръм. Това са двама влиятелни мошеници, които са готови да минат през трупове. Открих много за двамцата, откакто влязох в делови отношения с тях.

— Имате ли адвокат?

— Да.

— Не смятате ли, че би било по-добре да дойдете с него при мен?

— Мога да ви кажа какво искам съвсем накратко, Мейсън. Това е делово предложение, няма никаква връзка с правото. Просто бизнес.

— Какво е то?

— И двамата с вас сме пълнолетни, мистър Мейсън. Знам, че всичко се получава срещу нещо. Аз искам нещо и съм готов да дам.

— Какво искате и какво сте готов да дадете — попита Мейсън, — като имате предвид първостепенното ми задължение към клиентите ми?

— Прав сте, вие представяте мисис Олрид, а ако не се лъжа, тя е в беда.

— Наистина ли? — Мейсън повдигна вежди.

— Вижте, Мейсън, хайде да не играем на криеница — предложи Кийт. — Вашите детективи работят по случая. Моите детективи също. Разполагате с превъзходно детективско бюро и аз също. Аз не зная какво точно сте узнал и вие не знаете какво точно аз съм узнал, но няма да плащаме на детективи, ако не получаваме нещо срещу това. Нали така?

— Точно така! — усмихна се Мейсън.

— Тялото на Бъртрънд Олрид е намерено в колата на жена му. Колата се е преобърнала в каньона, но е била включена на ниска скорост. — абсолютна улика. Трудничко е да го направиш при висока скорост, но е възможно.

— Говорите сякаш сте опитал — забеляза Мейсън.

— Експериментирах — призна Кийт, — за да разбера какво трябва да направи човек, за да преобърне така една кола. Можете да я подкарате на ниска скорост, да отворите вратата, да скочите на стъпалото и лесно да се спасите. Но ако превключите на висока скорост, става опасно. Ако склонът е твърде стръмен, независимо от храсталаците, колата стремително полита напред, преди да успеете да скочите. Най-добрият начин е да включите на висока скорост, да запалите, да вдигнете ръчната спирачка, да се измъкнете, да изключите спирачката и да оставите колата да се движи. Когато набере инерция, тъй като е на скорост, моторът заработва. И ако смукачът е леко освободен, колата се устремява надолу.

— Жалко, че не сте го казал на убиеца — пошегува се Мейсън.

— Наистина — съгласи се Кийт. — Техническа грешка е да се остави колата на ниска скорост. Това означава, че ще ви е доста по-трудно, отколкото иначе.

— Ако предположим, че клиентката ми е убийца.

— Ако предположим, че ще бъде обвинена в убийство — поправи го Кийт. — И двамата го знаем.

— Струва ми се, много сте мислил по този въпрос.

— Това ще е от значение за мен — призна Кийт. — Трябва да намеря Робърт Грег Флийтуд.

— Както виждам, доста хора го търсят.

— Хайде да не увъртаме, Мейсън. Вие го търсите, защото смятате, че ако го откриете и той даде показания, може би ще успеете да помогнете на клиентката си. Аз го търся, защото ако той даде показания, мога да спечеля делото. Освен това ще мога да уредя още куп неща. За известен период от време Флийтуд е бил дясната ръка на Олрид. Олрид е замислял ударите в миннодобивната индустрия, Флийтуд му е помагал в изпълнението. Флийтуд много се е възхищавал от Бъртрънд Олрид и би направил почти всичко, което Олрид му нареди. Стигам до заключението, че Флийтуд е искал да напредне в живота. Знаел, че човек не прави кариера, когато е много алтруистичен. Ако искаш нещо от живота, отиваш и си го взимаш. Иначе оставаш измамен. Олрид му бил втълпил тази житейска философия. Сега ако пожелае да говори, а мисля, че навярно ще пожелае това, Флийтуд може да каже много. Искам да чуя това, което ще каже, но искам пръв да го чуя. Ще ви предложа нещо. Вие искате да намерите Флийтуд преди другите. Ако стане така, сигурен съм, че ще разговаряте с него за онова, което интересува вас. После ще го предадете на полицията. Ето какво е моето предложение. Ще ви платя добре, ако не го предадете на полицията, а на мен.

— Ваши детективи работят по случая. Приемате, че сте научил вече доста много. Да предположим, че вие сложите ръка върху него преди мен. Ще го предадете ли на мен? След като сте взели показанията му?

Кийт поклати решително глава.

— Защо не?

— Защото се стремя да спечеля благоразположението на полицията. Мога да парадирам с това. След като взема показанията му, искам да бъда абсолютно сигурен, че те няма да бъдат видоизменени по някакъв начин. Мисля дори, че полицията ще ми помогне в това отношение.

— И така вие искате да ви сътруднича, но отказвате да сътрудничите на мен?

— Това е самата истина — отвърна Кийт без сянка от колебание.

Мейсън само се усмихна.

— Но от друга страна, мистър Мейсън, мога да предложа компенсации.

— Пари ли?

— Пари.

— Колко?

— Доста. Определена сума, когато ме свържете е Флийтуд, и остатъка, ако може да отговори на някои въпроси, които му поставя.

— Какви са те?

— Ще ви оставя списък. Ще ви оставя списък, съдържащ отговорите, които, надявам се, ще даде Флийтуд, отговорите, които ще бъдат в моя полза.

Мейсън се изсмя, поклащайки глава.

— Какво лошо има в това? — попита Кийт.

— Нищо не е както трябва — сряза го Мейсън. — Искате да обработя Флийтуд.

— Не ви разбирам.

— Съмнявам се. Ще ми дадете известна скромна сума, за да ви свържа с Флийтуд. Ще ми дадете и още малко пари, ако Флийтуд отговори на въпросите, както вие желаете. Ще ми оставите списък с въпросите и списък с отговорите, които искате Флийтуд да даде. Бих бил много лош адвокат, ако не си дам сметка, че за мен е изгодно да принудя Флийтуд да отговори точно така и ще бъда изкушен да прегледам заедно с него списъка и да се помъча той да даде исканите отговори.

— Е, добре, какво от това? Това е обичайна практика. Щом един адвокат се заеме с някое дело, той знае какви отговори се очакват от свидетелите, за да спечели делото.

— Разговорът ни е хипотетичен, защото тъй или иначе щом открия Флийтуд, сам ще го предам на полицията. Разбира се, ако полицията се интересува от него.

— Можете да спечелите хиляда долара, ако ми го предадете.

— Чудесно! — изсмя се Мейсън. — Нулите се прибавят отдясно.

Кийт присви очи. Няколко секунди замислено се взираше в Мейсън, после каза:

— Трябваше да се досетя, Мейсън. Искам да съм сигурен, че ще съм пръв в прибавянето на нулите.

— Разбрах.

— Добре, просто за информация. Ще ви предложа повече от всеки друг — заяви Кийт и излезе.

Мейсън стана и се заразхожда из стаята, като ритмично се поклащаше напред, назад, пъхнал палци под мишница, привел съсредоточено глава.

Дела Стрийт мълчаливо го наблюдаваше, когато телефонът на бюрото й иззвъня. Тя вдигна слушалката.

— Ало? Да, Пол… чудесно… Добре, не затваряй. Ще му кажа. — Дела вдигна очи към Мейсън. — Според Дрейк някакви детективи наблюдават кантората ви. Той смята, че са наети от Диксън Кийт и целта е, ако напуснете набързо офиса, евентуално, за да заловите Флийтуд, те да се прикачат към вас.

Мейсън се засмя.

— Очаквах подобно нещо. Нека да говоря с Пол. — Мейсън взе слушалката: — Ало, Пол? Ще напусна кантората. Ще се отърва от преследвачите и ще установя главната си квартира там, където няма да ме открият. Стой си в бюрото и чакай да ти се обадя. Флийтуд е къде-къде по-важен, отколкото си мислиш.

— О’кей — съгласи се Дрейк, — но как ще постъпиш, ако го откриеш, Пери? Мислиш ли, че ще проговори?

— Ще го накарам да говори. Мисля, че зная как.

— Е, добре, това ще те закопа — предупреди го Дрейк. — Носиш наказателна отговорност, ако го отвлечеш.

— Известно ми е, веднъж четох учебник по право.

— Пази се, Пери — разсмя се Дрейк. — Ще стане горещо.

Мейсън остави слушалката и се обърна към Дела Стрийт:

— Искам да измамя тия детективи, Дела, и то така, че изобщо да не се усетят, че съм го направил нарочно. Би ли извикала Гърти? Кажи й да заключи външната врата. Ще затворим кантората.

Дела Стрийт кимна, безшумно се измъкна от стаята и след няколко секунди се върна с Гърти, едрата, добродушна малко над нормата секретарка.

— Искам да ви помоля за една услуга — каза й Мейсън.

— За вас съм готова на всичко — отвърна тя.

— Как ви харесва да играете ролята на омъжена жена за известно време?

— Това предложение за женитба ли е, мистър Мейсън, или просто предложение? — пошегува се Гърти.

— Просто предложение.

— Както винаги — въздъхна Гърти. — Кажете какво трябва да правя.

— Надявам се, че ще успеем да открием местонахождението на човек на име Флийтуд. Той или е жертва на амнезия, или се преструва, че страда от амнезия. Горя от желание да узная кое от двете е вярно.

Гърти кимна в знак на разбиране.

— Полицията издирва Флийтуд и най-малко още едно частно детективско бюро също е по петите му. Беглецът скоро ще бъде открит. Целта ни е не само да заловим Флийтуд, но да го отведем на място, където да е изцяло под наш контрол. Няма да е леко. Флийтуд ще се инати. Ако наистина страда от амнезия, ще трябва да го убеждаваме. Ако се преструва, ще гледа да се измъкне. Но човек, който претендира, че има амнезия, е крайно уязвим.

— Защо? — попита Дела.

— Ако му кажете каквото и да е от предишния му живот, той не е в състояние да ви противоречи.

Лицето на Дела Стрийт светна, когато тя прозря мисълта на Мейсън.

— Искате да кажете, че Гърти…

Мейсън се изкикоти.

— Що за птица е той? — попита Гърти.

— Истински Дон Жуан, Гърти. Дълги мигли, черна вълниста коса, романтичен…

— Съгласна съм — оповести Гърти и добави през смях: — и или ще разпердушиня алибито му или ще докажа, че има истинска амнезия. Тъй ще бъде.

— Вярвам ти, Гърти! Но знай, че кантората ни е под наблюдение. Искам да се отърва от ченгетата, но без да разберат, че го правя умишлено, защото ще предугадят, че ни предстои важна операция. Ето какво ще направим. Ще излезем заедно. Долу при входа ще спрем и ще побъбрим малко. После ще ви оставя, като че ли се запътвам към съда. Вие ще отидете до отсрещния магазин. Ще взема колата, ще карам до втората пресечка и ще паркирам до пожарния кран. В този час на деня никъде другаде няма свободно място за гариране. Детективите, ако са интелигентни, ще са по петите ми. Ще бъдат двама, единият ще остане в колата, другият ще ме последва, в случай, че изляза от колата си. Няма да могат да паркират близо до мен, няма да се осмелят да спрат успоредно до мен. Това ще им създаде проблеми. Шофьорът ще трябва да продължи да кара. Другият ще бъде принуден да скочи от колата и да ме следи пеш. Аз изобщо няма и да се опитам да му се изплъзна. Ще отида до най-близкия телефон, ще се обадя на Пол Дрейк, ще му дам инструкции, ще изляза от телефонната кабина и ще тръгна по улицата, сякаш след разговора си с Дрейк, съм се сетил за още нещо, което трябва да свърша. Вие, момичета, ще излезете от магазина, ще тръгнете по улицата и ще видите автомобила ми от дясната страна след две пресечки. Ще избера първия пожарен кран, който забележа. Ти, Дела, имаш ключове от колата ми. Вероятно ще има някаква квитанция за глоба. Може дори точно в това време полицаят да слага бележката и да започне да се кара с вас. Не му обръщайте никакво внимание. Просто се качвате и потегляте. Аз от своя страна ще отида до спирката на междуградските автобуси. Естествено моят преследвач ще бъде по дирите ми, но партньорът му и колата ще бъдат вече елиминирани. Сега трябва да синхронизирате часовниците си с моя. Ще се кача на първия междуградски автобус, който тръгва точно двайсет минути след като се сбогувам с вас. Ще съм седнал вдясно до прозореца. Моят човек ще мисли, че ще пътувам до последната спирка. Вие, момичета, карате по Седма улица, паркирате достатъчно далеч, за да не се усъмни другият и да вземе такси, и наблюдавате червените междуселищни автобуси. Аз ще ви търся с поглед. Щом моят автобус мине, ще ви направя знак, и вие ще тръгнете след автобуса. Ще сляза на доста усамотено място. Разбира се, детективът ще ме последва, но вие ще ме чакате с колата. Ще вляза в колата и междувременно високо ще ви кажа точно за колко минути съм стигнал от началната спирка до мястото, където слязох. Така че човекът може да си помисли, че проверявам показания на някой свидетел и ще си остане там на пътя, надявайки се да мине такси или да спре някой шофьор и да му предложи пет долара, за да ни гони. Всичко трябва да бъде пресметнато до секунди. Трябва бързо да се измъкнем оттам, преди преследвачът ни да намери превоз и да осъществи връзка със своите хора, така че операцията ни да протече гладко, като по часовник.

— А после? — попита Дела Стрийт.

— После при първа възможност свиваме от магистралата и ето къде ще отидем: ще акостираме в апартамента на Гърти. Гърти, вие ни каните на гости и на вечеря. Ще купим всичко необходимо от близкия магазин за деликатеси и ще се окопаем в апартамента ви.

— Не е ли чудесно! Започнах диета и броя калориите, но чувствам, че катарамата ми стърже гръбначния прешлен. Тъкмо си търсех оправдание да зарежа тая дивотия! Винаги сте обичал пържоли от филето, мистър Мейсън, а моят месар ми каза, че ми е запазил няколко. В крайна сметка, когато едно момиче променя семейното си положение и от необвързана жена се превръща в срамежлива булка, случаят заслужава да се отпразнува.