Христо Фотев
Утре

Как си отива този ден,

край мен, над мен,

под мен, през мен.

Не искам — но умирам за

със всеки час,

със всеки час.

 

А утре — денят ще бъде друг.

И аз ще бъда друг —

ще стана в пет,

по-строен и по-радостен от звук

на тържествуващ,

сребърен

тромпет.

 

Със веселия слънчев барабан

на слънцето ще тръгне моя пулс.

Аз ще приличам малко на пиян

и ще си върна хубавия вкус —

соления — към този свят и пак

ще съм щастлив и радостен и здрав.

Ще искам пак да съм моряк —

моряк

на кораба, наречен „Бенисаф“.

 

Как искам — искам да обичам аз,

а може би съм малко закъснял…

И да обичам с пеещата страст

на жерав, който дълго е летял.

Ще съм моряк. Здравей, мой капитан!

Мой капитан, аз утре ще съм здрав…

О, веселия слънчев барабан.

О, „Бенисаф“.

 

Наистина, деня ще бъде друг.

Кълна се — утре аз

ще стана в пет —

по-строен и по-радостен от звук

на тържествуващ,

сребърен

тромпет.

 

Как си отива този ден,

край мен, над мен,

под мен, през мен.

Умирам — но се радвам аз

на всеки час,

на всеки час.