Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
Пойду в скуфье смиренным иноком…, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2000–2009 г.)

Издание: Сергей Есенин. Стихотворения. Поеми. Издателство „Народна култура“, 1984

История

  1. — Добавяне (сканиране и редакция: NomaD)

Като монах ще тръгна някога

или пък скитник русоляв —

там, дето брезовото мляко

залива равните поля.

 

Обходил земните пътеки,

бих вярвал в призрачна звезда,

бих търсил щастие за всеки

в звънтящата от ръж бразда.

 

В росата ябълки ранили

отбрулват изгревът червен.

Косачите размахват вили

и песента им е за мен.

 

Загледан в равните откоси,

премислям своята съдба:

щастлив е оня, който носи

една тояжка и торба.

 

И който земните неволи

ще мине сам — без враг и свой —

и на копните ще се моли

в крайселския зелен покой.

 

1914

Край
Читателите на „Като монах ще тръгна някога…“ са прочели и: