Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
Писмо к матери, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2000–2009 г.)

Издание: Сергей Есенин. Стихотворения. Поеми. Издателство „Народна култура“, 1984

История

  1. — Добавяне (сканиране и редакция: NomaD)

Скъпа моя, още ли живееш?

Аз съм също жив. Привет от мен!

Нека тиха светлина се лее

пак над твоя дом благословен.

 

Пишат ми, че с някаква тревога,

без сама да разбереш защо,

ти излизаш, ти ме чакаш много

в старото износено палто.

 

И сънуваш все едно във мрака,

в мрака на притихналата нощ —

сякаш във пиянска свада някой

е забил в гръдта ми фински нож.

 

Нищо, скъпа. Успокой се. Зная,

туй е само тягостна игра.

Аз не съм пияница отчаян,

та далеч от тебе да умра.

 

Аз съм като нявга пълен с нежност

и едно мечтая мълчешком:

да забравя мъката метежна

и да се завърна в своя дом.

 

И ще дойда. Нека в цветна пяна

само пролетта да прозвъни.

Ала ти недей ме буди рано

както някога, в ония дни.

 

Не събуждай нищо отшумяло,

старите надежди нека спят!

Много рано загуби и жалост

трябваше да срещна в своя път.

 

Аз не искам никаква награда.

Миналото вече отзвъня.

Ти си моя помощ и отрада,

ти си моя ясна светлина.

 

Забрави за своята тревога,

не ходи на старото место

и недей, недей ме чака много

в старото износено палто.

 

1924

Край
Читателите на „Писмо до майка ми“ са прочели и: