Ърскин Колдуел
Горкият глупак (29)

Глава 28

С часовника в ръце Дороти чакаше вече трети час. Наближаваше два и половина. Блонди й беше обещал да се върне след един час. Закъсняваше. Дороти хвърли часовника, грабна палтото си и се спусна на улицата. До ъгъла, където Блонди трябваше да се срещне със Солти, не спря да тича. Обиколи улицата, площадчето, върна се пак назад. Нямаше никого. Нямаше го нито Блонди, нито Солти. Под лампата на ъгъла забеляза локва кръв. Наведе се и я пипна. Беше още прясна. Тръгна по следата и се намери пред вратата на сградата. Намери запалката си и продължи нагоре по стъпалата. Кръвта стигаше до последния етаж и свършваше пред една врата, цялата зацапана с още мокра червена течност. Дороти блъсна вратата и се втурна в стаята, вдигнала високо запалката да й свети. Момичетата изпищяха от страх. Събуди ги викът на Дороти, когато видя локвата на пода. Изправиха се в леглата и се загърнаха в одеялата си.

— Коя сте вие? — извика едната.

Дороти запали лампата и ги изгледа. Цяла трепереше.

— Къде е той? — викна тя и раздруса едната за рамото.

— Какво искате? — попита другата.

— Къде е той? — изкрещя Дороти. — Къде е? — И двете мълчаха. — Кажете ми къде е! Какво направихте с него?

Едното момиче бе измъкнало отнякъде пистолет, но ръката й се тресеше от ужас.

— Кой, застреляният ли? — попита тя.

— Да! Блонди! Къде е сега?

Другото момиче скри рамене под одеялото. От прозореца задуха влажен и студен въздух.

— Защо ни будите посред нощ? Какво искате?

— Къде е Блонди? Чувате ли? Кажете ми къде е!

— Преди няколко часа тук наистина дойде един и се хвърли през прозореца. За него ли говорите? Беше полумъртъв.

— О, господи! — извика Дороти, спусна се към прозореца и се взря в мрака. — Блонди! — Двете, момичета се сгушиха на едното легло. Ставаше все по-студено. Дороти се обърна към тях. — Мъртъв ли е сега?

— Как да не е. Беше прострелян. Имаше рани на гърдите. Сега е на петдесет стъпки под водата. Сигурно е мъртъв.

Дороти отново се наведе от прозореца, мъчейки се да открие нещо долу. Единственият звук бе тихият плисък на вода о стената на сградата. Всичко друго бе мъртво и смълчано.

Момичетата се спогледаха, питайки се докога ще им идват среднощни гости. Спеше им се. После се обърнаха към прозореца. Но Дороти вече я нямаше там. Чу се падането на нещо тежко във водата и после всичко отново заглъхна. Момичето с револвера се изправи.

— Какво ли не става на тоя свят!

— Горката глупачка! Мен, ако питаш, не беше с всичкия си — рече другата.

— Горката ли? — презрително отвърна първата. — Искаш да кажеш прокълнатата. Този, когото тя нарече Блонди, той беше горкият глупак. Защото нямаше друг избор.