Ърскин Колдуел
Горкият глупак (24)

Глава 23

Блонди се качи на горния етаж и тръгна по коридора. Едничкото осветление тук бе една мътна крушка в другия край. Посегна на слука към една от вратите. Беше заключена. Втората се отвори веднага. На леглото седеше момиче с червен пеньоар. Блонди продължи нататък. Стигна последната врата и я отвори. Момичето вътре стоеше с гръб към него и гледаше през прозореца. Като го чу, обърна се.

— Здравей — поздрави тя. — Знам кой си.

— Кой съм? — Блонди влезе и застана насред стаята.

— Блонди Найлз.

— Вярно. Какво от това?

— Нали по теб беше полудяла Луиза. Всичко ми беше разправила. Наистина луда беше за тебе.

— Значи я познаваш? — Блонди протегна ръка за поздрав. — Добре ли се познавахте?

— Разбира се. Преди да я убият, все двете сме ходили. А я кажи защо никой не наказа Солти Бенкс за убийството на Луиза?

— Кого?

— Солти Бенкс.

— Отде знаеш, че Солти е убиецът на Луиза? Кой ти каза?

— Той в същност не е убиецът. Наел други двама. Знам.

— Я чуй, да не ме лъжеш? Какво общо е имал Солти Бенкс с тази история?

— Честна дума! Солти казваше, че Луиза била премного умна и само щяла да му пречи, когато се канеше да те пипне за мачовете с Нокаут.

— Хей! — Блонди я разтърси за рамото. — Кой ти е казал всичко това?

— Някакъв, казваше се Джон, Джон Големия. Един от убийците на Солти. Като ми разказа, беше пиян. И ако съзнаваше какво говори, сигурно никога не би се издал. Иначе Солти ще му види сметката.

— Чуваш ли се какво говориш? Ако лъжеш, ще те удуша!

— Не лъжа, честна дума! Луиза ми беше най-добрата приятелка. Ах, как ми се ще да видя Солти Бенкс на електрическия стол!

Блонди се отпусна на леглото, объркан и замаян. Сега вече би удушил Солти.

— Дал на двамата по сто долара, за да я очистят — продължи момичето. — И я очистили, додето вие сте били в някакво заведение вън от града.

Блонди стана, даде на момичето една петдоларова банкнота и слезе на улицата. Прибра се при Дороти. Беше заспала. Блонди не я събуди.