Ърскин Колдуел
Горкият глупак (13)

Глава 12

Застанал на ъгъла на улица Хейстингз и булевард Линкълн, Блонди се чудеше какво да прави. Преди малко се бе видял със Солти, помъчи се да измъкне малко пари. Но както обикновено, Солти го отпрати. Парите били вързани в кърпа, но до една седмица нямало как да ги вземат. Блонди знаеше, че Солти го лъже. Нокаут Харис беше червив от пари.

Облегнат на лампата, Блонди наблюдаваше хората, които пресичат булеварда. Беше твърде късно за кино и твърде рано за леглото. Не му се ходеше в кръчмата. Още нямаше десет.

Покрай него бавно минаха две момичета, очевидно чакащи някой да ги спре. До тротоара закова автомобил с двама мъже, нещо си казаха с момичетата и продължиха. Не стана. Или момичетата не са харесали мъжете, или пък обратно. Така ще е, повече второто — има толкова много момичета, че всеки може да избира. Така ставаше. Двете стигнаха другия ъгъл, прекосиха улицата и се скриха в тъмнината.

Блонди запали цигара и се облегна на железния стълб в очакване да стане нещо. Следващия мач с Нокаут щеше да е след две седмици. И вторият път ще бие негъра.

От мрака изникна някакво момиче и спря до Блонди. Спря и зачака да я заговорят. Глобусът отгоре хвърляше ярка светлина. Не беше за изхвърляне. Няма да го е срам, ако го видят с нея.

— Здравей, Блонди — продума тя.

Блонди се изпъна и се вгледа в лицето й. Сега бе вдигнала поглед към него и лампата я осветяваше добре. Никога не беше я виждал.

— Откъде знаете кой съм? — попита той.

— Нали вие сте Блонди Найлз, боксьорът?

— Да. Но откъде знаете?

— Видях ви на снимка във вестника.

— Добре. И какво ще искате?

— Нищо. Мислех си, че може да ви се харесам.

— Зависи — каза той и я обиколи. — С какво се занимавате?

— С нищо.

— И какво да правим?

— Какво да е. Каквото искате.

— Аз скоро ще си лягам. Легнете си с мене.

— Къде?

— Няма значение.

— Тогаз елате у нас.

— Чудесно — каза той. — Къде живеете?

Тя му каза адреса. Отидоха до спирката на автобуса.

— Казвам се Герти — каза му тя, като се качиха.

— Така ли?

Беше дървена къща на три етажа. На времето сигурно е била боядисана в бяло. Сега изглеждаше запусната и мръсна.

— Ето, тук живея.

Качиха се по стъпалата и влязоха. Посрещна го особена миризма, остра и хапеща. Напомни му дезинфекционен разтвор. Блонди последва Герти в хола и хвърли шапката си на масата. И по-рано е ходил в такива къщи. Питаше се колко ли ще му поиска момичето. Тя го поведе по стълбището към втория етаж. Навсякъде горяха лампи.

— Ето я моята стая — рече тя, отваряйки една врата.

— Прилича на първокласен хотел — каза Блонди, виждайки богато подредената стая.

Герти го остави и изчезна. Блонди обиколи стаята, опипа леглото и столовете. Бяха широки и меко тапицирани. Леглото беше с два дюшека. Приятна стая, също като в хотел. След малко вратата се отвори и момичето въведе една по-възрастна жена.

— Това е майка ми, Блонди — представи я тя. — Мамо, това е Блонди Найлз, боксьорът, дето оная вечер би Нокаут Харис. Нали помниш, че ти разправях?

— Изглеждате чудесно — каза жената, изучавайки го с поглед. — Надявам се да ви хареса у нас. Чувствайте се като у дома си.

Блонди бе смутен от присъствието на майката. Бе чувал как на подобни места разстрелвали мъже… или може би това е съдържателната на къщата? Приближи прозореца и погледна навън. После тихо приглади коса. Майката на момичето си излезе.

— Я кажи — поде той, когато вратата се затвори, — що за заведение е това? Тази наистина ли ти е майка? Не си ли правите някаква шега с мене?

— Разбира се, че това е майка ми. — Герти се разсмя. — Но тя няма нищо против. Лично тя много те харесва, намира те дори за красив. И е доволна, че те доведох.

— Но тук не мога да остана през нощта.

— Как да не можеш? И мама иска. Много те е харесала. Би искала да прекараш нощта с нея. — Герти замълча за миг и се усмихна. — Искаш ли да спиш с нея? Доста е дебела, но доколкото знам, на вас ви допадат по-дебеличките. Нали?

— А къде е баща ти?

— Татко е долу. Тук никога не идва.

— И какво ще каже?

— Нищо. Все му е едно.

Блонди седна на един от широките столове и млъкна… Някой на горния етаж се движеше. Изскърца стол, тръшна се врата. Дочу се нещо като човешки плач.

— И какво ще искате? Наем, закуска…

— Нищо. Нали си ми на гости.

Блонди все още нищо не можеше да проумее, но реши да приема нещата каквито са. Герти му беше интересна, нищо че е малко странна.

— Но дали ще можем да спим заедно?

— Стига да искаш.

— А какво ще каже баща ти?

— Нищо. Татко и мама не се интересуват от подобни неща. Мама дори също ще иска да спи с тебе.

— Чудесно! Тогава оставам.

Беше тихо в тази необикновена част на града. Отвън не долиташе никакъв шум. Беше тихо и мирно като на село. И въпреки това само на няколко преки от тук минаваше въздушната железница, почваше метрото.

Блонди остана на стола да чака Герти. Тя имаше поведение на глуповато момиче, но сега това беше без значение. Бе слязла на долния етаж. Къщата притихна. Но горе отново се чуха стъпките на боси нозе, отново долетя тих плач. С връщането на Герти обаче той забрави всичко.