Ърскин Колдуел
Горкият глупак (18)

Глава 17

След това повика Блонди. Блонди стана от стола и седна на леглото между нея и Джеки, а тя поръча на Джеки да донесе голямата ножица.

— Легни, Блонди, няма да боли — каза тя и постави ръка на гърдите му, бутайки го назад.

— За бога, мисиз Бокс! Недей! Моля ти се! — развика се Блонди, виждайки огромния инструмент в ръката й. — Моля ти се, мисиз, Бокс!

— Не му обръщайте внимание, скъпа мисиз Бокс — презрително рече Джеки. — Той е бил страшно груб с вас. Сега ще стане по-мил.

— Слушай, Блонди, не бъди лошо момче! Ние най-добре знаем какво ти е нужно, нали Джеки?

— Да, мисиз Бокс. Дръжте се прилично, Блонди!

— Джеки, ти ще го приготвиш, а аз ще режа. — После се обърна към Блонди. — Не мърдай, да не те заболи. За секунда ще свършим.

Безпомощен, Блонди лежеше по гръб. Жената щракаше с ножици до главата му, а Джеки се мъчеше да го разсъблече. Тогава Блонди внезапно скочи и блъсна Джеки на пода. Прекоси стаята и застана до стената.

— Проклет да си! — викна той към сгърчения Джеки. — Дръж си гнилите ръце по-далеч от мене и ме остави на мира!

Мисиз Бокс само се донамести на леглото и повика Блонди на име. Не беше нито развълнувана, нито ядосана. Просто решителна.

— Джеки, донеси ми от гардероба въжето — каза му тя, а очите й сякаш щяха да пробият Блонди. Джеки енергично скочи и отвори гардероба. Блонди продължаваше да стои опрян на стената. — Вържи му ръцете на гърба! — Джеки върза ръцете на Блонди и зачака нова заповед. — Сега ела и седни до мене — каза тя на Блонди. Блонди се подчини. — Вържи му сега краката. — Джеки изпълни заръката. — Сега вече няма да има никакви затруднения — рече тя и потупа Джеки по бузата.

Джеки постави влажните си бели ръце на шията на Блонди и го дръпна на леглото. Ръцете му винаги бяха студени и влажни. После разкопча дрехите му.

— Ужас! — извика той и закри очи с ръка.

— Какво има, Джеки? — попита мисиз Бокс.

— Вижте! Той е така отвратително мъжествен! Ах, как мразя подобна гледка! Какво животинство!

— Бързай, Джеки, трябва да го оправим. — Джеки обърна глава да не гледа. Мисиз Бокс бе готова с ножицата. — Почваме ли, Джеки?

— Да — каза Джеки и гърлото му страшно засъхна.

Мисиз Бокс се наведе с ножицата.

— За бога, мисиз Бокс — ревна Блонди с всичка сила. — За бога, недей! Моля ти се, мисиз Бокс!

Вратата внезапно се отвори и в стаята се втурна Герти. Току-що пристигнала, тя бе чула виковете на Блонди. Остана така изненадана от гледката, че в миг онемя.

— Мамо! Какво си намислила?

— Махай се и ни остави на мира!

— Спрете! — изкрещя Герти.

— Слушай, Гертруд, махай се и ни остави да свършим!

Герти се спусна към леглото и изблъска Джеки. После измъкна ножицата от ръката на майка си и я хвърли през прозореца. След това развърза въжетата. Блонди се изправи, а Герти обви шията му с ръце.

— Защо искахте да направите това? — попита тя.

— Гертруд, мисля, че ще е най-добре да ме оставиш да направя онова, което смятам за най-подходящо. Нямаш право да ми пречиш.

— Но не и на Блонди! Няма да ви позволя!

— А на теб какво ти става? — ревна мисиз Бокс.

— Не давам!

— Добре тогава — каза мисиз Бокс и се надигна. — Ще почакам няколко дни да му се наситиш. Но помни, дълго не мога да чакам. Имаш достатъчно време, Гертруд. Хайде, Джеки — и тя го дръпна за ръката, — да вървим. Нека най-напред Гертруд му се насити.

Блонди седеше и просто не знаеше какво да каже, как да благодари на Герти. Опипа се боязливо, сякаш не вярваше, че още е жив. Металическият грак на ножицата още звучеше в ушите му.

— Ела в стаята ми, Блонди — каза Герти и го прихвана през кръста. — Ела да си поприказваме.

Блонди оправи дрехите си и тръгна. Той бе временно спасен.