Ричард Бах
Небето винаги е там (31)

Защо имаш нужда от самолет и как да се сдобиеш с него

Ако пилотираш самолети, вероятно си преживявал това — щастливо за теб случайно стечение на обстоятелствата става причина за осъщестяването на полет, който няма да забравиш, или те отвежда до гостоприемен пристан посред буря, или те събира с приятел, когото иначе нямаше да срещнеш — човек, който притежава знания за летенето, от които ти се нуждаеш. Ако подобни неща ти се случват толкова често, колкото се случват на някои други пилоти, ти може би си един от онези хора, които вярват, че небето има свои закони и духът на полета призовава определени представители на човечеството, така както пустинята привлича други, а морето — трети.

Ако още не си летял, вероятно си усетил този дух, когато внезапно проумяваш, че си единственият човек на улицата, който гледа нагоре към самолета в небето, единственият, който забавя крачка и понякога дори спира, когато е на летището, за да се полюбува на малките птици от желязо, които кацат на земята и се издигат отново в разредения въздух. Ако правиш така, може би ти си човек, който, докато лети, ще научи много за себе си и за пътя, който трябва да извърви на тази земя.

Ако ти наистина си един от тези хора, не е случайно, че си попаднал на тази страница от книгата, или че си полетял във въздуха. Летенето за теб е важен инструмент в мисията ти да бъдеш човешко същество. Ще направя бегло описание на различните типове хора, които летят, и ако ти си от онези, които както си вървят, спират, за да погледат самолетите, то това ще бъде грубо нахвърляна скица и на самия теб.

Летците се измъчват, когато трябва сляпо да разчитат на някого другиго, за да да ги отдведе до целта, която искат да отидат. Влаковете, автобусите, самолетите — всичко тези транспортни средства могат да аварират или да закъснеят, и да те захвърлят като корабокрушенец на нежелано от теб място. Колите вървят само до места, до които има прокарани магистрали и шосета, опасани от всички страни с билбордове и знаци. Пилотът желае машината да бъде под негов контрол и той сам да избира пътя, който тя ще следва.

Видените от въздуха късове земя, недокоснати от човешка ръка, силно привличат летците — те искат, прелитайки бързо над нея, за да се уверят, че природата все още е жива и диша без бремето на веригите, поставени й от човека.

Летците високо ценят следното обстоятелството — когато е в небето, човек не може да се извинява за своите грешки, там не са важни думите, ценни са само знанията и действията. Във всеки един от тях съществува друго „аз“, което наблюдава внимателно тяхното пилотиране, забелязва моментите на наслада и щастие и следи онова, което те правят, за да изпитат тази радост. Този „друг“, който е в тях, не може да бъде подлъган и измамен, всеки летец от време на време изпитва тихо доволство от факта, че този наблюдател ги преценява като поносими, дори понякога приятни за контролиране човешки същества.

Онези, които летят, имат интуиция за приключенията, които предстоят и те се осланят на нея, вместо на смътните спомени за интересни събития от далечното минало, с които живеят много хора.

Има и други, по-дребни неща, които ги свързват: в почивните им дни техните хоризонти се измерват не с една десета от милята, а със стотици мили; понякога използват самолетите, за да свършат някоя работа, а друг път — за да открият една безкрайна перспектива след пресиращата ги работна седмица на земята.

Летенето е пътя, който са избрали — вървейки по този път, те изпитват потребност да демонстрират своята власт над времето и пространството в рамките на своя живот. Ако споделяте този техен стремеж, то тогава вашето неизречено желание някой ден да притежавате самолет не е празно фантазиране — то е важно изискване към вашия живот и цената, която ще платите, ако го пренебрегнете, някои радикално настроени авиатори казват, ще бъде вашата човешка същност.

В нас живее и друго същество, което не е наш приятел и което с радост би искало да ни види провалени и смазани. Това е неговият глас: „Хвърли се под влака, скочи от моста, просто от любопитство, скочи…“ На онези, които са родени да летят, той казва: „Забрави за летенето. Ти не можеш да си позволиш да притежаваш самолет. Бъди практичен в крайна сметка. Стой здраво стъпил на земята. Какво знаеш ти за самолетите?“.

Това е фигура, пропита от предпазливост и консерватизъм. За да сме справедливи, трябва да признаем, че 90 процента от хората, които притежават самолети, всъщност не могат да си позволят да ги имат. Те се нуждаят от пари, за да поддържат дома си, да издържат семейството си, да натрупат някакви спестявания, да инвестират, да плащат осигуровки. Но в един момент всеки един от тях решава, че самолетът е по-важен от всяко друго нещо, купуващо се с пари. Летенето за тях е важна част от съществуването им, то е техен дом, тяхно семейство, и инвестиция, и осигуровка.

Най-важният момент в осъществяването на такава покупка е мигът на вземане на решение. Оттам нататък случващото се е неизбежно. Нито времето, нито парите, нито разстоянията могат да се превърнат в пречка, тъй като купуването на самолет е действие на духа — нещо необичайно и тайнствено. Решението е взето, представата за самолета започва упорито да те преследва и ти разбираш, че той е започнал съществуването си в живота ти. Не ти откриваш самолета, no-скоро той те намира.

Щом веднъж разбереш, че имаш нужда от тази машина, събитията се задвижват бързо и автоматично. Какъв самолет? Нов или стар? С високо или ниско разположени криле? Семпъл или сложно устроен? С две или четири места? От плат или от метал? С колело на носа или на опашката? По-груб или по-фин? Бърз или бавен? Отговори на тези въпроси, и ще усетиш първите вибрации на самолета около себе си. Твоят самолет вече не е само в представите и желанията ти, а и в книгите и списанията, в статиите за различни модели летящи машини, в изрез-китете от вестници, които правиш, в известния Трейдъплейн, издаван в Кросвил, Тенеси, в който можеш да откриеш хиляди самолети, предлагани за продан в цялата страна.

Изборът е направен — по-семплият Taylocraft или препълненият с уреди Beechcraft — след тази стъпка самолетът обикновено се появява пред теб като макет, в миниатюрен вид, преди да изникне в целия си ръст.

Един пилот взел решение да си купи самолет в момент, когато банковата му сметка била стопена до сума, по-малка от десет долара. Решил, че един ден ще притежава класическия малък самолет Piper Cub от 1946; направен от плат, с криле над кабината, двуместен — лек самолет с колело на опашката. Цената на този самолет варирала от 800 до 2200 долара. Той непрекъснато бил в мислите му, често ходел до летището и му се любувал.

Похарчил 98 цента, за да си купи частите на умалено копие на самолета, направено от хартия и клечки (всъщност тази покупка възлязла на 1 долар и 1 цент заедно с данъка). Той сглобил самолета за две вечери и го закачил на връв, спусната от тавана. Така машината навлязла в живота му и се полюшвала напред-назад при всеки порив на лекия вятър.

Изчел Трейдъплейн, прекарвал уикендите си на различни летища, обсъждал този модел с механици и пилоти, наблюдавал самолетите Piper Cub и ги докосвал. Тогава нещо много странно се случило.

Негов приятел получил петстотин долара, за да наеме самолет за нуждите на компанията, в която работел. Той споменал това на пилота. Летецът знаел, че в момента се продава Къб за сумата от хиляда долара, взел 500 долара назаем от друг приятел, добавил ги към 500-те долара, предназначени за наемането на самолета, купил Къба и го дал под наем на фирмата, която се нуждаела от него. След като тя свършила работата си и дългът му най-накрая бил изплатен, освен на малкия хартиен Къб, който все още висял от тавана, той станал собственик и на самолет в естествена големина — летящ Пайпър Къб от 1946.

Друг човек избрал Чесна 140 за своя цел. На летището, което било в близост до неговия дом, стояла една особено красива Чесна, но той не разполагал с 3 000 долара, колкото била цената й. Отгоре на всичко и собственикът й не искал да я продава. Но този мъж твърде силно желаел да притежава този самолет, твърде много харесвал точно тази машина и обичал да я съзерцава. Той помолил собственика й да му даде възможност да я почисти и излъска, само и само за да бъде близо до нея. Собственикът се засмял и му купил кутия с восък.

Да лъснеш самолет, целият направен от метал, не е лесна задача, но една току-що полирана Чесна 140 наистина е прекрасна гледка. Собственикът предложил да направят заедно обиколка със самолета като възнаграждение за свършената работа. Така постепенно станали приятели, а днес вече са партньори-съсобственици на същия този излъскан до блясък самолет.

Всеки, който днес притежава лек самолет, е минал по същия път: Решение, Разучаване, Търсене, Откриване и най-накрая нещата са се подреждали така, че те са станали собственици на цели самолети или на част от самолети, които сега пилотират.

Трябва да сте много чувствителни, биха ви посъветвали тези пилоти, да бъдете зорки и наблюдателни, за да не пропуснете съвпаденията, случайните събития, на които се натъквате, вървейки по избрания път.

Случайното стечение на обстоятелствата е полъх на този невидим дух на небето, който вероятно нежно ви е призовавал през целия ви живот.

Една жена-пилот, ужасена от проблемите около реда за наемане на самолети, решила да си купи собствен самолет. За нея тази покупка била достатъчно важна, за да похарчи всичките си спестявания. Тя разгледала огромен брой самолети във вестниците, списанията и из летищата, но не могла да намери това, което търсела, макар и да свела изискванията си до двуместен самолет, направен изцяло от метал. Въпреки това не харесала нито един от тях, никой не грабнал окото й, никой от тях не я привлякъл.

Тогава, в един съботен ден, точно когато си тръгвала от поредното летище, един бял Luscombe Silvaire меко се приземил, спирайки близо до ресторанта на летището. Тя харесала този самолет. Усещала, че той е точно за нея и макар и да нямало знаци, че се продава, попитала собственика му дали има някакъв шанс да го купи.

— Всъщност — отвърнал той — търся по-голям самолет за себе си. Luscombe е чудесна машина, но е само за двама души. Да, може и да го продам.

Жената пилотирала белия самолет, го харесала още повече заради начина, по който той се държал в небето, и тогава разбрала — това била машината, искала точно нея. Трябвало да се уредят някои формалности преди сключването на сделката — тя дала съгласието си предишният собственик да го пилотира до момента, в който намери подходящ самолет. В крайна сметка самолетът станал неин.

Помислете. Ако не беше дошла точно на това летище, точно в този ден и в този момент от деня, на тръгване тя нямаше да види белия самолет, устремен към земята. Ако вятърът духаше от противоположната посока, тя нямаше да го види как се приземява. Ако пилотът се бе забавил само с две минути, преди да отлети към летището, където обикновено сядаше да изпие чаша кафе, тя щеше да се размине с него.

Но всички тези неща се случват. Тази поредица от случайни съвпадения е знак, че този дух ни призовава и ни насочва към място, от което бихме научили най-много. Днес тази жена пилотира Luscombe Silvaire — целият в бяло, машина, която обича и от която се нуждае.

Докато търсиш своя самолет, чуваш следните думи: „О, не, ти не искаш тази машина. Никъде няма да намериш точно такъв самолет“. Това означава, че ти се приближаваш към целта. Чух точно тези думи за Fairchild 24-s, само седмица преди да открия този самолет. Чух ги и година по-късно, когато се интересувах от сделката по размяната на Fairchild с един бип-лан, скоро преди да я осъществя. Запомни — „нямаш шанс“ означава: „Този шанс е пред теб“.

Всичко, което трябва да направиш, е да бъдеш внимателен и да оставиш тайнствения древен дух на небето да подреди събитията. Не бива да ходиш под крилете на самолета, който всъщност искаш, без да го забележиш. Духът не може да бъде обезсърчен. Ако още не си се научил да летиш и ако го искаш повече от всичко друго на света, ти ще го постигнеш. Без значение кой си, на колко години си, къде живееш, ако желаеш това, ти ще летиш. Звучи невероятно, но се случва.

Случва се, макар понякога да се налага да вървиш по дълъг и обиколен път. Почти всеки пилот днес, например, се учи да пилотира модерни самолети с колело на носа, които са конструирани така, че биха могли тренировъчно да се управляват на земята също толкова добре, колкото и във въздуха. В резултат на това по-старите самолети с колело при опашката получиха славата на свирепи, непредвидими демони, изискващи свръхумения от пилота, за да излети и да кацне, машини, които изведнъж с преобръщат в близост до земята, клатушкат се и високо отскачат, ако той само за миг се разсее при приземяването. Все пак има пилоти, получили съвременно обучение, които закупуват самолети с опашно колело, тъй като те струват много по-малко и се представят много по-добре от новите си събратя. Пътеката, по която ги води духът, ги среща лице в лице с демоните.

Не е много мило от страна на духа на небето да поставя препятствия по пътя на избраните от самия него човешки същества. Така той напомня за страха от надмогването, пилотите намират себе си, напредвайки по пътя на знанието, който са избрали, те стават собственици на машини, от които се нуждаят и за които са слушали ужасни, немислими неща.

Пилотът подхожда към своя самолет с ентусиазма, с който един учещ се да язди младеж пристъпва към най-добрия кон в конюшнята. Също като ездача, той не бърза, опитва се да разбере мислите и привичките на своя кон, открива, че той се ужасява от разпилени от вятъра хартии, разбира, че в определени моменти има нужда от отдих, а в други трябва да бъде много внимателен, когато го язди. Пилотът разбира, че ако умее да пилотира добре, е по-забавно и по-вълнуващо да лети със самолет с опашно колело. Когато видиш блясъка в очите на младия пилот, който проумява, че умее да управлява Dreaded Taildragger, започваш да разбираш какво е имал предвид духът на летенето през цялото време, докато го е направлявал по този път.

Ако чуеш този призив, идващ от небето, който много хора усещат, независимо дали летят, или не, ако положиш усилия да се научиш да пилотираш и да намериш машината, която искаш, ако повярваш, че лудуващият дух ще създаде онези невъзможно странни, свръхестествени, случайни съвпадения за теб, както и за всеки друг, който сега лети, светът на полета, който трябва да притежаваш, ще бъде твой.