Георги Стоев
Любен Гоцев — истинският Кръстник (8)

ГЛАВА 7

След като се убедихме, че в „Най клуб“ нищо нямаше да се случи, предложих на моите съдружници да отидем в бар „Домби“. Пехливанов и Киро не бяха особено ентусиазирани. „Домби“ бе известно като висаджийското гнездо, така да се каже, това бе интимното място на Жоро Илиев. Дрогиран и обграден с курви, понякога изкарваше по 70 часа. Преди години с Поли бяхме отишли там да го търсим по работа и попаднахме на странна гледка. Жоро бе подредил десет голи момичета, десет широки магистрали кокаин, както и няколко хапчета виагра. Дърпаше едната линия, лапаше хапче виагра и започваше да чука най-близкостоящата мацка и така, докато не свършеше кокаина и не минеше през всички. След това правеше половинчасова пауза и започваше отново. Тогава бе прекъснал за момент заниманието си и чисто гол преговаря с нас. Което, между другото, си беше нормален негов подход.

— Този е истинско животно… Има железен организъм. Всеки на неговото място би получил инфаркт или инсулт! — бе обобщил тогава Поли.

* * *

По същия начин Жоро поканил Маджо, придружаван от Иван Славков-Батето на плажа на „Мария Луиза“. Предишната вечер бил шамаросал малък Тошко в „Ескейп“. Поводът бил, че малкият предложил секс на фолкпевицата Глория. Тя му обяснила, че е гадже на Жоро. Подпийналият Тошко я обидил, като й казал, че е гадже на всички, както и че на Жоро всички са му гаджета. Тогава, ядосана, Глория се обадила и минути по-късно влетял Жоро, побеснял от неуважението на разглезения синковец. Батето и Маджо отишли с намерението да изгладят отношенията и да предпазят малкия от други подобни набези. Заварили Жоро, който играел футбол чисто гол. Поканил сконфузените си гости в офиса, кръстосал крака и докато играел с члена си, ги уверил, че двата шамара са напълно достатъчни и няма намерение да отмъщава за в бъдеще.

* * *

— Искаш да отидем в бърлогата на звяра? — разтри носа си Пехливанов видимо притеснен, макар че се опитваше да изглежда небрежен.

— Отиваме! — прекъсна колебанието му Щангата. Оказа се, че той никога не бе стъпвал там. Гонеше го любопитство и искаше да представи височайшата си особа пред баш висаджиите.

Кортежът ни задръсти „Граф Игнатиев“, където се намираше „Домби“. Някъде около входа ни махнаха приветливо поизмръзнали полицаи, които учтиво помолиха да оставим човек, който да размести колите, тъй като след малко тръгвали трамваите. Макар и да наближаваше пет сутринта, в „Домби“ купонът едва сега започваше. В зависимост от клиентите се случваше заведението да не затваря по няколко дни. Този път те бяха от средна ръка. Позабравени висаджийски герои, отдавна загубили благоволението на боса си. Старият рецидивист Янко Лудия и още няколко подобни компании. Имаше и един настоящ фаворит на Жоро — Митко, който бе най-добрият културист в България и един от любимците в охраната му. Единствено на него му стана много неприятно, че сме нахлули в „светата обител“ на шефа му, и започна да върти телефони. После разбрахме, че е звънял на Жоро Илиев, който не изявил желание да праща хора да ни гонят.

Щангата брутално се настани в сепаре, пълно с висаджийски проститутки. Очарова се от факта, че го познавали. Или поне така го излъгаха, тъй като го смятаха за потенциален клиент.

Пехливанов пък се усамоти със Силвия гримьорката, която довлече от „Най клуб“. Приятелката й рано-рано си бе заминала и сега тия двамата се държаха като влюбени гълъбчета. Аз и Киро Малкия, който за пореден път се бе освежил с кокаин и за момент бе неутрализирал влиянието на двете бутилки водка, които бе изпил, приседнахме на бара. Охранителите ни обградиха и така Янко Лудия и компанията му се озоваха без места.

— Абе — изнерви се изведнъж Кирчо, — Пехливанов луд ли е? Какво й сваля звезди на тая парцалана? Нали цяла София я ебе по кенефите на заведенията? — след което стана, приближи се до тях, сложи ръка на рамото на Пехливанов, хвана Силвия за ръката и каза на висок глас.

— Жоро, няма ли да я влачиш тая в кенефа, бе? К’во си губиш времето в празни приказки?

Пехливанов се изчерви като рак и видимо се ядоса. Но Силвия, която явно бе свикнала на такова отношение, едва ли не подскочи от радост и го издърпа към тоалетните. Подадох знак на поголяма част от охраната да го последва и да не пуска никого.

— Ще те чакаме след малко и теб, Кире! — подвикна весело Силвия, преди да се скрият от погледите ни.

Видях, че Щангата за момент прекъсна заниманието си и ги проследи с презрение. След около десетина минути долових разправия откъм тоалетните. Отидох бързо да проверя какво става. Нашите момчета, които пазеха спокойствието на Пехливанов, не пускаха Янко Лудия да пикае. Той го играеше голям бабаит, но си знаеше нивото, като типичен селски хитрец бе преценил, че момчетата изобщо не го познават и бяха на път да го смелят от бой. Знаех Янко отдавна и го съжалих, поради факта, че е трудно, когато си бил сто години тарикат, някакви новобранци, пък макар и нашите, да те унижават. На обеднелия и изхвърлен от схемата Янко не му бе останало нищо освен уважението, с което все още се ползваше в средите. Разбутах момчетата и го пуснах в една от тоалетните. На мига осъзнах, че не съм постъпил правилно. Той ме изгледа с по-голяма омраза от тази, с която гледаше на охраната. Не обичаше подаянията. Тъкмо се чудех дали да не наредя да го понабият малко, когато се появи Киро. Неговите хора го издърпаха от тоалетната, без да му обръщат никакво внимание, а Киро влезе, за да се включи в оргията със Силвия.

Бях вече безкрайно отегчен и потърсих Тупана да разменим някоя и друга приказка. Той похъркваше, дълбоко заспал в един от джиповете. Явно новата работа не му допадаше. С мен бе свикнал на много по-облекчен режим. Принудих се да приседна до Щангата и се опитах да го разговоря:

— Няма ли да изкарате Серафим от затвора?

— Голям глупак е т’ва момче — оживи се изненадващо Пепи. — Бях извадил информация от куките, че ще правят тараш в дома му. Обадих му се и го предупредих, ако има нещо нередно в къщи да го разкара.

— Как така се оказа, че намериха цял арсенал в тях тогава? — изненадах се.

— Ами как? Разказал на адвоката, който му пратихме, че бил с гаджето си, и го домързяло да покрие оръжието. Иначе вършеше добра работа! — въздъхна с носталгия Фюрера. — Разбрах, че навремето си му причинил страшни неща — погледна ме любопитно Пепи, сякаш не бяхме цяла нощ заедно, а ме виждаше за първи път.

— Стари истории… — махнах с ръка. Нямах намерение да разказвам на Пешо за личните си похвати.

— Стари, стари, ама като го вкарах в занаята и свърши една-две работи, поиска от мен разрешение да те застреля.

— Че що не му го даде? — подразних се аз.

— Нямаше как, нали си част от нашата организация — равнодушно подметна Пепи. След което реши да промени темата, явно му стана неприятно. — Не мога да разбера — оживи се отново той, — как така Серафим ще го съдят за това, че е оставил кръв по запалената кола, с която се е оттеглил (при стрелбата по Рибаков на Серафим му се бе пръснал заглушителят и го одраскал. Бяха го задържали на база ДНК анализ. — бел. авт.). А онзи — хърватинът Иван Може, който застреля Шаки по поръчка на Младен, на всичкото отгоре уби и униформено полицайче, след което го заловиха с тяхната кръв по маратонките. И Маргина ми каза, че скоро щели да го оправдаят.

В първия момент се стреснах, че Пепи така смело разказва за убийствата, които е поръчал на Серафим. После осъзнах, че до такава степен се е вживял в занаята си, че го смяташе за нещо нормално. Преди време Киро Малкия ми бе подхвърлил, че като пишат за него във вестниците, че именно той стоял зад поредица от убийства, Фюрера си изрязвал статиите и ги пазел за спомен.

— Явно Младен, макар и в чужбина, все още има по-големи позиции в съдебната власт от Маргина — погледнах с иронична усмивка Фюрера. Знаех, че Маргина му е абсолютен идол, нещо като негов върховен гуру в живота, и думите ми ще му прозвучат като светотатство, но вече бях толкова изморен, че не ми пукаше от нищо. Оказах се прав. Фюрера неочаквано прекрати разговора и защрака с телефона си.

Неловкото мълчание, настанило се между нас, нарушиха Пехливанов, Киро и Силвия, които дойдоха силно зачервени, с омачкани дрехи, но развеселени от приключилата малка оргийка.

— Пепи, миличък — прегърна го изненадващо Силвия, забравила грубия му отказ да се запознае с нея, — искаш ли сега вие двамата да дойдете с мен? — посегна с другата ръка към главата ми.

— Слушай ме сега, ако искам да се целувам с Киро и Жоро, ще го направя директно, а не през теб гаден парцал! — заключи Фюрера.

— Не мога да те разбера, Пешо — захили се Киро. — Що така мразиш курвите, щом като цял ден бачкаш с такива?

— Тва е само работа. Искам, като излизам да се разтоварвам като тази вечер, да нямам никакво вземане-даване с такива като тази… — хвърли поглед към Силвия, която изобщо не се бе почувствала обидена. Напротив, сияеше.

Добре че покрай скандала, който й вдигна Пепи, забрави за мен. Иначе трябваше да я овикам и аз. Открай време се отвращавах от нея.