Дийн Кунц
Чудакът Томас (32) (Завръщането)

Трийсет и втора глава

Силният порой сякаш отми от въздуха и малкото светлина, която успяваше да проникне през буреносните облаци. Денят стана мрачен и навъсен, като че дъждът не беше само метеорологично явление, а морална присъда върху земята.

След като светлината от прозореца намаля, свещите засветиха още по-ярко. Червени и оранжеви химери танцуваха по стените и разтърсваха гривите си по тавана.

Шевал Андре остави пушката на пода и застана с лице към природната стихия, подпрял се с огромните си ръце на стъклото. Сякаш черпеше сили от бурята.

Шевал Робърт остана на масата, втренчен в свещите. В главата му звучеше сигналът за победен триумф и обещания за много пари.

Когато Датура издърпа друг стол изпод масата и ми каза да седна, аз нямах причина, да й противореча. Бях казал, че намерението ми беше да спечеля време и да изчакам съдбата да направи неочакван обрат в моя полза. Сякаш вече се бях превърнал в послушен кон, седнах без протести.

Тя гордо закрачи из стаята, като отпиваше от виното и от време на време се спираше да помирише розите. Често се протягаше като котка, пъргаво и изящно, любувайки се на своята хубост. Независимо дали се движеше, или стоеше на едно място, беше отметнала главата нагоре и гледаше играта на сенките от пламъците на свещите върху тавана. И говореше ли говореше:

— В Сан Франциско има една жена, която се издига над земята, когато пее. Само избрани могат да я видят по време на слънцестоенето в навечерието на Хелоуин. Но аз съм сигурна, че си бил там и знаеш името й.

— Никога не сме се срещали — уверих я.

— В Савана има къща, наследена от необикновена млада жена. Чичо й я е завещал, като оставил и дневник, в който описал как е убил деветнайсет деца и ги е заровил в мазето си. Знаел е, че тя ще го разбере и няма да разкрие престъпленията му на полицията, въпреки че вече бил мъртъв. Ти без съмнение си посещавал това място неведнъж.

— Аз не пътувам никъде — отговорих.

— Мен са ме канили няколко пъти. Ако планетите се намират в подходящо съчетание и гостите са подходящи, можеш да чуеш как мъртвите говорят от гробовете си. Гласовете им се разнасят навсякъде от стените и от пода. Погубените деца молят да им върнат живота. Сякаш не знаят, че са мъртви, плачат да ги пуснат. Преживяването е покъртително, както много добре знаеш.

Андре продължаваше да стои, а Робърт да седи. Първият гледаше бурята, а вторият — свещите, вероятно хипнотизиран от гласа на Датура. Досега никой от тях не беше промълвил и дума. Бяха необичайно мълчаливи мъже и необичайно спокойни. Тя се приближи до стола ми, наведе се към мен и извади медальон — червен камък, може би рубин, във формата на капка и с размерите на костилка от праскова.

— Хванала съм трийсет в тази — каза тя.

— Спомена го по телефона. Трийсет… трийсет нещо си в амулет.

— Знаеш какво ти казах. Трийсет ти бон анж.

— Предполагам, че ти е отнело доста време. Да събереш трийсет.

— Можеш да ги видиш тук. — Тя приближи камъка до очите ми. — Другите не могат, но съм сигурна, че ти можеш.

— Има някакви симпатични малки неща — казах.

— Твоето престорено невежество би заблудило повечето хора, но не и мен. С трийсет аз съм непобедима.

— Спомена го вече. Убеден съм, че да си непобедима е доста успокояващо за теб.

— Трябва ми още един ти бон анж, но трябва да е специален. Трябва да е твоят.

— Поласкан съм.

— Както знаеш, мога да го взема по два начина — заяви тя и напъха медальона между гърдите си. После си наля още вино. — Мога да го взема от теб чрез воден ритуал. Това е безболезненият метод.

— Радвам се да го чуя.

— Или Андре и Робърт ще те накарат насила да глътнеш камъка. После ще те изкормя като риба и ще го извадя от още топлия ти корем, докато ти умираш.

Дори нейните два коня да бяха чули думите й, те изобщо не се изненадаха. Останаха спокойни и неподвижни като готови за скок змии.

Датура взе чашата с вино, тръгна към розите и добави:

— Ако ми покажеш духовете, ще отнема твоя ти бон анж чрез воден ритуал. Но ако продължиш да се правиш на луд, този ден ще ти е последният. Ще изпиташ болка, каквато малцина са имали нещастието да ги сполети.